Решение № 10826 от 28.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Петров, чрез пълномощника му адв. В. Цветков, против решение 406 от 31.03.2022г., постановено по адм. дело 417/2020г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против заповед Л- 115 от 09.01.2020 г. на главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът се не е изложил мотиви по наведените в жалбата доводи, както и не ги е обсъдил, поради което не са изяснени фактите и обстоятелствата по делото в нарушение на чл.35, чл.146 и чл.148 от АПК. Счита, че съдът едностранчиво е възприел фактическата обстановка, възпроизведена в обжалваната заповед, без да изложи собствени мотиви е кредитирал неправомерно събраните в хода на дисциплинарното производство обяснения и свидетелски показания от воденото наказателно производство, като отказва да приеме издадените съдебни актове в хода на това производство. Оспорват се изводите на съда, досежно позоваването на ТР 9 по т. д 9/2013г. на ОСГК, предвид качеството на синдикален лидер на жалбоподателя и свързаната с това санкция при уволнението му. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на съдебното решение. Не претендира разноски. Ответникът - главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил е приел за установено от фактическа страна, че дисциплинарното производство е образувано със заповед на ВПД главен директор на ГДИН Л-4044 от 09.09.2019 г., на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, въз основа на постъпили предварителни данни, отразени в предложение Пр.1 към вх. 10854/29.08.2019г. по описа на ГД"ИН" на началника на затвора гр. Варна за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от младши инспектор Т. Петров. Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО). ДРО е събрал доказателства, в това число е изискал материали и от образуваното по случая досъдебно производство, като е изложил установената фактическа обстановка и действията си в обобщена справка вх. 15660 от 04.12.2019 г. В същата е посочено, че на 28.07.2019 г. пред магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], обл. Варна, младши инспектор Т. Петров е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като предизвикал конфликтна ситуация, след употреба на алкохол и участвал в скандална проява на обществено място вербално - псувал, обиждал и приканвал присъстващите към физическа саморазправа, както и физически бутайки маса и чупейки стъклени бутилки, с които действия уронил престижа на службата. Посоченото е квалифицирано като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите в ГДИН, регламентирани в чл. 2, чл.5, 13, 15, 17 и чл.30 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО към министъра на правосъдието (Етичния кодекс), което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е установил, че жалбоподателя е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, с обобщената справка и материалите по дисциплинарната преписка, разяснени са му правата за участие в дисциплинарното производство, ДРО е изготвил становище от 28.11.2019 г., с което възприел за установена фактическата обстановка, така както е посочена в обобщената справка, както и правната квалификация, като предложил налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за цитираните нарушения на Етичния кодекс, станали достояние на други лица, с което е уронен престижът на службата - тежко нарушение на служебната дисциплина. Съдът е приел, че цитираните факти непротиворечиво са установени от представените по делото писмени доказателства от преписката, в това число и изготвените в рамките на досъдебното производство, както и се подкрепят от показанията на разпитаните в рамките на съдебното дирене свидетели. При тези данни от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 9 и чл. 19 от ЗИНЗС, отговаря на изискванията за форма, предвидени в императивната разпоредба на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съдържа изискуемите реквизити, обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които са установени. Съдът е приел, че заповедта е издадена в рамките на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР - в двумесечния срок, считано от датата на получаване на материалите по дисциплинарното производство в ГДИН, от който момент дисциплинарното нарушение се смята за открито, по аргумент от чл. 196, ал. 2 от ЗМВР. Посочил е, че са спазени изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР като е дадена възможност на служителя да представи допълнителни обяснения или възражения, от която се е възползвал и са спазени са изискванията на чл. 207, ал. 1, т.2 и ал.2 ЗМВР като в заключение е прието, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта. Решаващият съд е приел, че при издаване на заповедта е спазен и материалния закон. Правилно е прието, че е осъществено нарушение на изискванията на Етичния кодекс по посочените норми, което съставлява дисциплинарно нарушение, като правилно същото е квалифицирано като тежко по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като са доказани елементите от фактическия състав на нормата по отношение квалифициращия признак "уронване на престижа на службата". Така постановеното съдебно решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора, като е неоснователно възражението в касационната жалба, че не е установена обективната истина и изводите на съда са необосновани. Съдът е проследил провеждането на дисциплинарното производство и в съответствие с доказателствата е приел, че е спазена процедурата по чл. 207 от ЗМВР - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган, същият е провел разследване, съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, като изводите са съответни на събраните доказателства. Касаторът е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, осигурена му е възможност да упражни правата си, предвидени в чл. 207, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. След изготвяне на обобщена справка и предоставянето й на служителя, съответно преди налагането на дисциплинарно наказание, дисциплинарно наказващия орган е поканил настоящия касатор да даде писмени обяснения. След изпълнение на задълженията по чл. 172а от АПК правилно решаващият състав е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен предвид чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13, чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и др. от ЗМВР и е отхвърлил оспорването. Като се имат предвид неоспорените писмени доказателства, обобщена справка, протоколи, докладни записки, сведения, писма и др., обосновано административният съд е отбелязал, че се доказва, че на 28.07.2019 г. пред магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], обл. Варна, младши инспектор Т. Петров е извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като предизвикал конфликтна ситуация, след употреба на алкохол и участвал в скандална проява на обществено място вербално - псувал, обиждал и приканвал присъстващите към физическа саморазправа, както и физически бутайки маса и чупейки стъклени бутилки. Жалбоподателят е бил привлечен към наказателна отговорност за извършено престъпление по водено досъдебно производство. Административният съд подробно е анализирал доказателствените средства, включително предоставените от органите на досъдебното производство и е изложил убедителни мотиви за кредитирането на посочените сведения от свидетелите на нарушението с оглед на степента им на относимост, последователност и правдоподобност и съответствие с писмените доказателства - протоколи и др. и защо не кредитира твърденията на жалбоподателя, тъй като не са подкрепени с годни доказателствени средства, които да могат да бъдат кредитирани. Правилно е прието, че не са спазени етичните правила на чл.2, чл.5, 13,15, 17 и 30 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГД"ИН" и ГДО, като действията му законосъобразно са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, за което съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Като се има предвид съдържанието на оспорената заповед, становищата, справките и др. писмени доказателства, административният съд е направил верен извод за това, че административният акт е мотивиран в достатъчна степен, спазени са изискванията на чл. 210, чл. 206 и други относими разпоредби на Глава 8 от ЗМВР и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като изводите му са в съответствие с критериите на ТР 16/75 ОСГК на ВС и ПВС 4/76 година. Съобразен е чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, съгласно който държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене на друг вид отговорност и правилно не са възприети възраженията, свързани с воденото наказателно производство, като основания изключващи дисциплинарната отговорност. Съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. В този смисъл са допустими всички доказателствени средства и писмени доказателства, регламентирани в АПК, НПК, ГПК, ЗМВР и др. Несъстоятелни са и възраженията относно приключилото производство по НПК и постановеното решение, с което касаторът е признат за невиновен за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, тъй като жалбоподателят не е привлечен към дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и предвид чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, а законодателят не е предвидил нормативни изисквания за приложението на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР само ако бъдат приключени всички други производства за реализиране на други видове отговорност - наказателна, административнонаказателна и т.н. Неоснователно е възражението, че на практика дисциплинарното нарушение е обосновано единствено въз основа на повдигнатото на служителя обвинение. Дисциплинарното нарушение се изразява в нарушение на нормите на Етичния кодекс, като предметът на двата вида отговорност е различен. Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната, както правилно е отбелязал и решаващият съд. Чрез демонстрираното агресивно и неуважително отношение към хората и към установения ред в обществото, проявено в центъра на населено място, в присъствието както на възрастни хора, така и на деца, касаторът е нарушил редица морални норми, разписани и като изисквания в Етичния кодекс - задължение за съобразяване на законосъобразността на действията, които служителят възнамерява да предприеме, в това число и извън службата си - чл. 5 от Етичния кодекс, да допринася за изграждане и утвърждаване на положителния образ на ГД"ИН" и да пази доброто име на институцията - чл.15 от ЕК; да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си - чл. 17 от ЕК; да се стреми да избягва в поведението си конфликтни ситуации, а при възникването им цели да ги преустанови, като запази спокойствие и контролира поведението си; да се стреми да избягва участие в скандални прояви, с които би могъл да урони престижа на службата - чл.30 от ЕТ. Процесното деяние правилно е прието, че представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата, тъй като е станало достояние на широк кръг от лица, съответно същото е такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Създадено е впечатление, че служителят на ГДИН, вместо безупречно поведение си позволява извършването на незаконосъобразни действия. Посочените нарушения на Етичния кодекс изпълват състава на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Преди всичко, извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което както се посочи императивно е разписано налагане на наказание "уволнение", при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание - уволнение, което е наложено от дисциплинарно наказващия орган. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, в случая на ГДИН, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата държавният служител от системата на МВР, съответно от ГДИН е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите, предполагаща по-високи морални стандарти, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Оспорената заповед е в съответствие с целта на закона, тъй като осъществява целите на превенцията и налага стандарт службата в ГДИН да се упражнява от служители, които стриктно и винаги спазват изискванията на закона, а не го нарушават. Правилна е преценката на АС - Варна за липсата на допуснато нарушение на разпоредбата на чл.247, ал.2 от ЗМВР при прекратяване служебното правоотношение на касатора. Изводите на съда кореспондират на даденото разрешение с ТР 9 от 12.12.2014г. на ВКС по т. д 9/2013г. за предварителна закрила при уволнение, досежно служител, който е член на синдикалното ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация на съответния работодател. Правилно е прието, че Затвора - Варна няма качеството на работодател по см. на §1, т.1 от ДР на КТ и Петров като председател на вътрешна структура на синдикалната организация в затвора не се ползва от предвидената закрила по чл.247, ал.2 ЗМВР. Приемайки, че издадената заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,