Решение № 8854 от 16.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5950/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Т. Р. от гр. София , чрез пълномощник адв. Иванов срещу решение 1735 от 20.03.2023 г., постановено по адм. дело 8992/2022 г. от Административен съд София град/АССГ/. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. В съдебно заседание касаторът не се явява, представлява се от адв. Икономов, който поддържа касационната жалба, излага подробни съображения за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост ; моли съдът да уважи същата по изложените в нея съображения. Претендира присъждане на разноски , по приложен списък. Ответникът по касация директорът на Столична дирекция на МВР/СДВР/, чрез главен юрисконсулт Христов, съдебно заседание и в писмени бележки поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законовоопределения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с обжалваната заповед с рег. 513з-7864/12.09.2022 г., издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи МВР, на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, на С. Р. - полицай в група "Охрана па обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 01 РУ- СДВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение с МВР. Наказанието е наложено за това, че на 05.07.2022 г., за времето между 17, 00 ч. и 18, 00 ч, в гр. София /на подробно описано място/ , служителката С. Р. е станала свидетел на предизвикано от Г. С. пътнотранспортно произшествие, при което е ударил друг лек автомобил и е напуснал мястото на произшествието без да изчака идването на органите на отдел "Пътна полиция" СДВР. Установено е, че Р. не е предприела никакви действия да съобщи за това на компетентните полицейски органи, а напротив - умишлено е прикрила извършеното от ПТП.Бездействието на служителката е довело до инцидента, настъпил впоследствие около 23, 00 ч., при което са загинали две лица. С това същата е нарушила норми т. 83 и т. 86 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, утвърден с МЗ 8121з-348/25.07.2014 г. (обн. ДВ. бр. 67 от 12. 08, 2014 г.). Формиран е извод, че с така описаното деяние Р. е уронила престижа па службата пред лицата, на които е станало достояние извършеното от С. ПТП . Извършеното виновно от младши инспектор С. Р. умишлено деяние е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Сочи се също така за установено, че на 05.07.2022 г., във времето между 23: 00 часа и 24: 00 часа, жалбоподателката е подпомогнала Г. С. да се укрие след извършено от него тежко пътнотранспортно произшествие, при което са загинали две лица. След катастрофата, по нейни твърдения, същата е получила обаждане от мобилния телефон на З. С. - мияч в автомивка, собственост на С. . Обадил й се самият собственик който я помолил да отиде до автомивката, да вземе една стълба и да я занесе на конкретен жилищен адрес. Р. отишла до автомивката, взела стълбата и заедно с лицата З. С. и А. И. я закарали на посочения адрес. Там видяла С. издраскан по челото, гледащ в една точка и дезориентиран. Въз основа на показанията на С. и И. , дисциплинарно наказващият орган/ДНО/ е приел, че Р. е казала на посочените лица да свалят регистрационните табели на автомобила й и да ги оставят в него. В тази връзка е посочено, че служителката е била наясно, че е извършила нещо незаконно и че не е искала да стане известно, че нейният автомобил е бил на адреса на С.. Прието е, че Р. е била наясно за извършеното от последния тежко ПТП, съответно, че е знаела, че подпомага лице, което е извършило нещо незаконно. Вместо да сигнализира компетентните полицейски органи, Р. е укрила деянието на С. дори и когато по нейни думи е разбрала, че именно той може да е участникът в катастрофата. По този, начин служителят е нарушил т. 15, т. 19, т. 20, т. 83 и т.86 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Деянието на служителката е станало достояние па неограничен кръг граждани чрез средствата за масово осведомяване, като случаят е отразен в централните новинарски емисии на националните телевизии и чрез публикации в интернет пространството. Извършеното виновно от служителката умишлено деяние е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден при съобразяване с материалния закон, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е подробно описана и правилно изяснена от първоинстанционният съд, а изводите му се споделят изцяло, като съответни на доказателствата и материалния закон. В хода на проведеното дисциплинарно производство на служителя е предоставена възможност да даде обяснения, да прави възражения, да представя доказателства. Дадените от него обяснения в отговор на отправените покани са обсъдени както от ДРО в хода на извършената проверка, така и от дисциплинарнонаказващия орган преди да наложи наказанието. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на органа, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Изводът на съда за доказаност на извършено дисциплинарно нарушение от младши инспектор С. Р. което обуславя налагане на най-тежкото предвидено в закона наказание- уволнение е в съответствие с материалния закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на съдебното решение. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Неоснователни са доводите, изложени от касационния жалбоподател, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на тази страна не са нарушени в развилото се съдебно производство, решението е и надлежно мотивирано. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая безспорно е установено, че държавният служител С. Р., с подробно и последователно описани и установени действия, е уронил престижа на службата; действия станали публично известни и обществено укорими. Както неведнъж е имал възможност да посочи в решенията си ВАС- за да може едно нарушение на Етичния кодекс да се определи като тежко нарушение на служебната дисциплина е необходимо наличието и на квалифициращо обстоятелство, деянието да уронва престижа на службата. В мотивите на Тълкувателно постановление 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. 4/2007 г., ОС на съдиите е посочено, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Деянието ще е "уронващо престижа" и когато поведението е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Несъмнено, публично манифестираните действия пред трети лица на Р. да подпомогне едно лице да избегне наказателно преследване и заличи последиците от извършено ПТП е уронване престижа на службата на МВР. Касаторката е допуснала извършване на противоправни действия, с което не е дала добър личен пример и е компрометирала престижа на службата и на институцията, към която принадлежи и тези действия са станали достояние на широк кръг лица, включително и на такива извън системата на Министерството на вътрешните работи. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от Р. и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в Министерството на вътрешните работи. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са приели и първоинстанционният съд, и дисциплинарнонаказващия орган. По тези съображения поведението на служителя Р. правилно е определено от първоинстанционния съд като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в системата на МВР, и като "уронващо престижа на службата", тъй като рефлектира негативно на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи. Не може да бъде споделен касационният довод, че Р. е санкционирана за да се потуши общественият гняв към С., Р. е жертва на събитията; поведението , макар и в известна степен укоримо, не е съобразено с емоционалното и здравословно състояние на Р., свързано с бременност и последвало раждане. Напротив, както правилно приема и първоинстанционния съд, Р. е санкционирана за конкретните нейни действия несъмнено установяващи съпричастност към опитите за прикриване следите на ПТП , престъпление и опит на уличено лице да избегне правосъдие. Предвид изложеното при липса на касационни основания за отмяна, решаващият съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на СДВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева за касационната инстанция на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,