Решение № 10217 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3317/2019 г.

Решение № 10217 от 2.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3317/2019 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител Н. Кърова, против решение № 823 от 27.12.2018 г., постановено по адм. дело № 1000/2018 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, 2-ри състав, с което е осъдена да заплати на "Винарска къща Виноградец" АД, сумата от 370 лева имуществени вреди, представляваща извършени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 86/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик, както и сумата от 700 лева, представляваща извършени разноски за адвокатско възнаграждение по КАНД № 649/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Решението се обжалва и в частта, с която в полза на дружеството са присъдени 450 лева разноски по делото. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие на материалния закон. Посочва, че в случая не е доказано настъпването на вреди по отношение на дружеството, като също така ЗАНН не предвижда задължителна адвокатска защита. Моли се да се съобрази и че заплатените адвокатски възнаграждения са прекомерни. Иска се отмяна на обжалваното решение, евентуално неговото изменение. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна – "Винарска къща Виноградец" АД, със седалище и адрес на управление с. Виноградец, общ. Септември, обл. Пазарджик, чрез адв. Велчева с писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С посоченото решение съдът е осъдил Агенция "Митници" да заплати на "Винарска къща Виноградец" АД сумата от 370 лева за причинена имуществена вреда, представляваща извършени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 86/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, както и сумата от 700 лева, представляваща извършени разноски за адвокатско възнаграждение по КАНД № 649/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 1132 от 29.11.2017 г. на началника на Митница Пловдив. В полза на "Винарска къща Виноградец" АД са присъдени и поисканите разноски в размер на 450 лева. Пред първоинстанционния съд е установено, че с Наказателно постановление № 1132 от 29.11.2017 г. на началника на Митница Пловдив на ""Винарска къща Виноградец" АД е било наложено административно наказание "имуществена санкция" на основание чл. 126а, ал. 1 ЗАДС в размер на 500 лв. Посоченото НП е отменено с решение № 209/24.04.2018 г. по АНД № 86/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик. Решението на районния съд е оставено в сила с решение № 566/10.10.2018 г. по КАНД № 649/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Административният съд посочил, че "Винарска къща Виноградец" АД е било представлявано от адв. Велчева, по повод на което с исковата молба е представено копие от договор за правна защита и съдействие № 22 от 11.10.2017 г., отнасящ се за представителство пред РС - Пазарджик, в който е посочено, че договореното и изплатено в брой адвокатско възнаграждение е 370 лева. Пред АС - Пазарджик дружеството отново се е представлявало от адв. Велчева, като от представеното копие към исковата молба на договор за правна защита и съдействие № 73 от 3.08.2018 г., е видно, че договореното и изплатено в брой адвокатско възнаграждение е 700 лева. От правна страна административният съд, позовавайки се на тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, приел, че са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на държавния орган по силата на ЗОДОВ. Посочено е, че заплащането на адвокатския хонорар е станало именно във връзка с отмененото наказателно постановление. По отношение на възражението на ответника по иска за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, съдът приел, че в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочен само минималния размер на адвокатските възнаграждения, което е само долната граница на същия, но самият размер се определя по свободно договаряне, поради което посоченият минимален не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъл на чл. 36, ал. 2 ЗА. Така, приемайки искът за основателен и доказан, присъдил в полза на ищеца претендираните 370 лева за имуществени вреди, представляващи извършени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 86/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик, както и претендираните 700 лева, представляващи извършени разноски за адвокатско възнаграждение по КАНД № 649/2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик. В полза на "Винарска къща Виноградец" АД били присъдени и съдебни разноски в размер на 450 лева. Настоящата инстанция намира, че решението на административния съд противоречи на материалния закон. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - Наказателно постановление № 1132 от 29.11.2017 г. на началника на Митница Пловдив. Наказателното постановление, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните доказателства обаче не се установява, че "Винарска къща Виноградец" АД е претърпяло вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като липсват доказателства за възмездност на сключената сделка за процесуално представителство между ищеца и адвокат Велчева пред РС - Пазарджик. Административният съд не е съобразил, че по делото на районния съд няма приложено нито пълномощно, нито какъвто и да е документ, удостоверяващ, че тази сделка (процесуалното представителство) е възмездна – т. е. няма посочване за договорено възнаграждение, съответно, за заплатено такова. Доказателство за това е представено едва с исковата молба, поради и което настоящият състав счита, че не може да го приеме за годно такова, защото Договорът за правна защита и съдействие № 22/11.10.2017 г., в който е посочен размер на възнаграждението за адв. Велчева от 370 лева, не е бил представен и приложен по АНД № 86/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик. За пълнота следва да се посочи, че доказателства не са приложени и по АНД № 8456/2017 г. по описа на АС - Пловдив, образувано по жалба на "Винарска къща Виноградец" АД против Наказателно постановление № 1132 от 29.11.2017 г. на началника на Митница Пловдив, и препратено за разглеждане на АС - Пазарджик по подсъдност. По отношение на адвокатското представителство по КАНД № 649/2018 г. по описа на АС Пловдив следва да се посочи, че на стр. 26 е приложено само пълномощно по отношение на адв. Велчева от страна на "Винарска къща Виноградец" АД, но никъде в приложеното пълномощно не е посочено, че "Винарска къща Виноградец" АД се уговаря/задължава да плати възнаграждение за процесуалното представителство на адвоката. Тук следва да се посочи и т. 1 на ТР № 6/6.11.2013 г по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че вписаното в договора за правна помощ и съдействие плащане на възнаграждението в брой има характера на разписка, удостоверяваща този факт, но като доказателство не може да се възприеме представеният едва с исковата молба Договор за правна защита и съдействие № 73/03.08.2018 г., защото това доказателство не е било приложено по делото на административния съд. Въз основа на така посоченото, настоящият състав прави извод за неоснователност на исковата претенцията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на претендираните суми от 370 лева и 700 лева като причинена на ищеца имуществена вреда. Следва да се посочи, че представените с исковата молба Договори за правна защита и съдействие са частни документи с недостоверна дата, които не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да го преценява в съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното административно-наказателно производство не са представени доказателства за плащане, следва да бъде преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по делата на РС - Пазарджик и АС - Пазарджик във връзка с обжалването на Наказателно постановление № 1132 от 29.11.2017 г. на началника на Митница Пловдив. В процесния случай не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на заявената претенция за присъждане на имуществени вреди. По изложените съображения, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, а исковата претенция следва да бъде отхвърлена. Независимо от изхода на спора, с оглед вида на производството, и съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, разноски в полза на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение