Решение № 9587 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 826/2014 г.
ВАСVIII отделение08.07.2014 г.докладчик т Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2988/25.11.2013 г. на Варненския административен съд, първо отделение, двадесет и четвърти състав, постановено по адм. д. № 3867 по описа за 2012 г. на този съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9587 от 8.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 826/2014 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Калинка Иванова Недкова, притежаваща ЕГН: **********, с адрес гр. Варна, ул. "Ген. Паренсов", № 28, ет. 3, ап. 23, против решение № 2988/25.11.2013 г. на Варненския административен съд, първо отделение, двадесет и четвърти състав, постановено по адм. д. № 3867 по описа за 2012 г. на този съд. С решението е оставена без уважение жалбата на К. Недкова срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 030421200007126/24.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 424/02.08.2012 г. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Касаторът твъди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Недкова не спори, че е осъществявала независима икономическа дейност, но счита че продажбата на апартаментите в случая не е облагаема. Заключението по СТЕ констатирало, че двата имота представляват едно функционално цяло. За промените не се изисква разрешение, не подлежат на особен режим на узаконяване. Двата имота не могат да се ползват самостоятелно, този факт не се доказва и чрез наемните договори. Касаторът се позовава на указанията, дадени в писмо № 04 - 19 - 1012/17.12.2007 г. на НАП относно включването на доставките на ДМА и нематериалните активи, използвани за дейността на лицето, при определяне на облагаемия оборот, във връзка със задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. Недкова акцентира върху тълкуване на изразите "ДМА и нематериални активи, използвани за дейността на лицето". Ревизираното лице не би могло да продаде два отделни, самостоятелни недвижими имота, защото не съществуват два имота. Недкова излага подробни мотиви и относно констатациите на РА, които са погрешни. Според нея за закупуването на недвижимия имот не са използвани средства, придобити в резултата на независима икономическа дейност като ФЛ, нито такива, акумулирани в резултат на друга търговска дейност. Недкова моли за пререшаване на делото и присъждане направените разноски. Ответникът по касация - Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по КЖ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от страна по делото, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на оспорване е Акт за регистрация по ЗДДС № 030421200007126/24.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, с който е констатирано, че Калинка Недкова е достигнала облагаем оборот за целите на ЗДДС за задължителна регистрация към 31.12.2011 г. в размер на 111000 лева. Установено е, че Недкова е подала декларация по ЗДДФЛ. Ревизираното лице е закупувало и продавало имоти. За периода 1999 г. - 03.2012 г. са вписани общо 39 сделки с недвижими имоти, части от тях или вещни права. Със сделка, обективирана в нот. акт № 132, том VI, рег. № 13760, дело № 1003/16.08.2007 г. К. Недкова е закупила право на строеж на обекти (ап. 2 и 3), в новострояща се сграда, находяща се в гр. Варна, ул. "Ген. Гурко", № 51. Видно от удостоверение № 285/08.12.2008 г. сградата е въведена в експлоатация на същата дата. На 31.05.2011 г. ревизираното лице е отдало чрез договор под наем за живеене на Георги Тодоров Димитров, апартамент № 2, находящ се в гр. Варна, ул. "Ген. Гурко", № 51, ет. 3. Наемната цена е в размер на 200 лв. месечно, срокът е до 31.05.2012 г., а с анекс е променен до 23.12.2011 г. На 30.09.2011 г. К. Недкова като наемодател е сключила с наемателя Иван Милков Маринов договор за ап. № 3, находящ се в гр. Варна, ул. "Ген. Гурко", № 51, ет. 3 срещу цена в размер на 200 лв. месечно. Срокът на договора е бил до 30.09.2012 г. и с анекс е променен до 01.03.2012 г. Събрани са разписки за платена наемна цена, като доходите от наем са декларирани от ревизираното лице в ГДД за 2011 г. Със сделка, оформена в нот. акт № 175, том VI, рег. № 11110, дело№ 926/28.12.2011 г. К. Недкова е продала на Анна Павлова Харизанова самостоятелен обект в сграда, представляващ ап. № 2 в гр. Варна, ул. "Ген. Гурко", № 51, ет. 3. Със сделка, оформена в нот. акт № 177, том I, рег. № 1576, дело № 117/05.03.2012 г. ревизираното лице е продало на Пламен и Милена Харизанови самостоятелен обект в сграда, съставляващ ап. № 3 в гр. Варна, ул. "Ген. Гурко", № 51, ет. 3. Приходните органи са извършили проверка на място, констатирайки, че двата цитирани по - горе апартамента са обединени функционално в един апартамент. Според административният орган редовният доход от недвижим имот, продажбата на имоти и вещни права върху тях представляват независима икономическа дейност. К. Недкова е получила от нея към м. 12.2011 г. приход в размер над 50 000 лв. и за лицето е възникнало задължение да подаде до 14.01.2012 г. заявление за регистрация по ЗДДС, което Недкова не е направила. В производството по съдебното обжалване на акта съдът е изслушал и кредитирал заключенията по две експертизи - ССчЕ и СТЕ. Разпитано е като свидетел лицето Тенов. След съвкупна преценка на доказателствата съдът е направил изводи, че К. Недкова е осъществявала независима икономическа дейност, част от която е и продажбата на ап. № 2, формираща облагаем оборот. Според съда размерът на облагаемия оборот е над 50 000 лв., което е породило задължението на ревизираното лице да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.01.2012 г. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Основните оплаквания на касатора са, че отдаването под наем и продажбата на процесните недвижими имоти - апартаменти не са част от независимата икономическа дейност, осъществявана от лицето. В подкрепа на този извод Недкова сочи свидетелските показания и заключението по СТЕ. Видно е от заключението на вещото лице инж. М. Атанасова, направило оглед на място и проверило доказателствата по делото, че по одобрения архитектурен проект и по екзекутивната документация, на третия етаж в жилищната сграда в гр. Варна, ул. "Ген. Гурко", № 51 са проектирани два апартамента - № 2 и № 3. Апартаментите са обединени чрез зазиждане на входните врати и отварянето на нова врата за обединения апартамент, тоест за жилището има една входна врата. Съдът обаче е обсъдил заключението по СТЕ съвкупно с останалите доказателства, спазвайки разпоредбата на чл. 202 ГПК. Това е така, защото по делото са събрани писмени доказателства за отдаването под наем на апартаментите като отделни жилищни обекти и за тяхната отделна покупко - продажба. От друга страна, макар вещото лице да е констатирало функционалното обединение на двата апартамента, то експертът не е посочил кога е осъществено преустройството, поради което правилно не е дадена вяра на показанията на свидетеля Тенов. Последният е заинтересован от резултата по делото, защото живее на семейни начала с ревизираното лице и има дете с него. В касационната жалба се потвърждава липсата на документи за извършеното обединяване на двата апартамента. Същевременно са събрани убедителни писмени доказателства, че апартаментите са отдавани под наем всеки поотделно, за тях е заплащана наемна цена, декларирана от К. Недкова в ГДД. Липсва логично обяснение защо ревизираното лице е направило това ако жилището е било функционално обединено и ползвано само от ДЗЛ и св. Тенов. В този смисъл е неточно позоваването в КЖ на цитираните указания на НАП. Законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 96 ЗДДС, поради което първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение