Решение № 16441 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10579/2013 г.

Решение № 16441 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10579/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1488 от 10.06.2013 г., постановено по адм. д. № 628/13 г. Административен съд - Варна, първо отделение, 30-ти състав, е отхвърлил жалбата на Ивелин Георгиев Иванов от гр. Добрич, против ревизионен акт № 081201786 от 17.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП -гр. Варна, потвърден с решение № 734/26.11.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, в частта му, с който на жалбоподателя са установени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за размера на 706,48 лв. главница и лихви за забава в размер на 359,28 лв. и съответно за 2008 г. в размер на 5 261,27 лв. и лихви за забава в размер на 1 844,77 лв., като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна разноски по делото в размер на 577,27 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ивелин Георгиев Иванов от гр. Добрич чрез пълномощника му адв. Георги Митков. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Ивелин Георгиев Иванов от гр. Добрич, против ревизионен акт № 081201786 от 17.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 734/26.11.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна, в частта му, с който на жалбоподателя са установени данъчни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. за размера на 706,48 лв. главница и лихви за забава в размер на 359,28 лв. и съответно за 2008 г. в размер на 5 261,27 лв. и лихви за забава в размер на 1 844,77 лв. Административният съд е описал подробно фактическата обстановка по извършване на ревизията - издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия, фактическите и правните основания за издаване на ревизионния акт. Формулирани са и двата спорни въпроса между страните - дали физическото лице се явява задължено лице по смисъла на ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г. и дали същото е получило заем от сестрата си в общ размер на 26 000 евро. Обсъждането на тези обстоятелства и изводите на съда по тях са изложени на стр. 4 - 6 от мотивите на решението, съответно л. 40 - 41 от делото. Правните изводи на съда по законосъобразността на оспорения ревизионен акт са изложени на стр. 7 и 8 от решението. В тази насока е прието, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като при съставянето му не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. По отношение на сроковете на извършване на ревизията, на изготвяне на ревизионния доклад и ревизионния акт е прието, че съобразно установената постоянна съдебна практика тези срокове са инструктивни, а не преклузивни, поради което не спазването на тези срокове няма за последица недействителност на издадения ревизионен акт. Решаващият съд е приел още, че констатациите на ревизионния акт за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК не са оборени, а като правилен и законосъобразен оспореният ревизионен акт следва да бъде оставен в сила. Решението на Административен съд - гр. Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основните оплаквания са свързани с изводите на първоинстанционния съд относно това, дали ревизираното лице е отговорно за данъчни задължения по ЗДДФЛ за ревизираните периоди, както и получена ли е в заем сумата от 26 000 евро. Направените оплаквания са не основателни. С оглед на фактите по делото и становищата на страните административният съд правилно е приел, че основните спорни въпроси се свеждат до следното: ревизираното лице Ивелин Георгиев Иванов отговаря ли на определението за "местно лице" по смисъла на ЗДДФЛ за ревизираните периоди от 2007 и 2008 г., както и получавал ли е същият заеми за същите периоди в размер на 26 000 евро. Даденият положителен отговор на въпроса дали жалбоподателят е "местно лице" по смисъла на закона е логически обоснован на фактите по делото и закона. Административният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, които не установяват твърдението на жалбоподателя, че през ревизирания период е пребивавал извън България повече от 183 дни. Наведените в касационната жалба доводи са свързани единствено и само с определянето на едно лице като "местно" по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ - което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. От констативната част на ревизионния акт и от решението на директора на Д "ОУИ" - гр. Варна е видно, че ревизираното лице е дефинирано като "местно" и по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 4 във вр. с 2 от ЗДДФЛ - лице, чийто център на жизнени интереси се намира в България. Наличието на център на жизнени интереси е мотивирано с това, че през ревизирания период Ивелин Георгиев Иванов е притежавал собственост в Република България, роденото му дете е с българско гражданство, че през 2007 г. е регистрирал в България дружеството с ограничена отговорност, което е развивало дейност през ревизирания период, че през по-голяма част от този период лицето се е самоосигурявало в България. Тези констатации на РА не са оборени от жалбоподателя, като от негова страна не са ангажирани и доказателства, че ревизираният период е работил по трудови или други правоотношения в чужбина. Другите оплаквания на касатора, свързани с изводите на административния съд за твърдян получен заем в размер на 26 000 евро също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани в тази насока доказателства и изводите му, че те не установяват твърдението на страната, че е получил през 2007 и 2008 г. заем от сестра си общо в размер на 26 000 евро са логически обосновани и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Освен анализа на твърдяния механизъм на получаване на парите, съобразяване на обстоятелството, че липсват каквито и да е писмени доказателства, свързани с получаването на тези суми, следва да бъде посочено и това, че при първоначално поисканите обяснения от ревизираното лице същото не е посочило, че е получило заем от сестра си, а твърдения в тази насока се явяват едва тогава, когото му е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, поради което те съставляват защитна теза. Представените с касационната жалба нови писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани с оглед на забраната на чл. 220 от АПК. Други доказателства, които да установяват получени доходи от страна на жалбоподателя не са ангажирани, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че констатациите на РА, че за 2007 г. приходите на ревизираното лице надвишават доходите с 5 711,47 лв., а за 2008 г. с 52 612 лв. и е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, не са оборени. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Варна не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,