Решение № 1959 от 22.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Д. Тодоров от [населено място], Община Козлодуй, подадена чрез адв. Х. Стойкова, против Решение 62/11.02.2022г., постановено по адм. дело 495/2021 г. по описа на Административен съд Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/292#13/21.07.2021 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие . Касационните оплаквания в жалбата са за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Претендира за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или за постановяване на решение по същество и отмяна на процесния АУПДВ, ведно със законните последици. Ответната страна Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуалния си представител юрк.Л. Христова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ 01-6500/292#13/21.07.2021 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие ,издаден на основание чл. 18, ал.1 и чл.19 от Наредба 7/24.02.2015г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат ПРСР 2014-2020, чл. 59, ал.1 и 2 от АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал.1 от ЗПЗП, с който на Д. Тодоров е установено публично държавно вземане в размер на 49 262 лева. От фактическа страна съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи. Жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, регистриран с УИН и УРН. Същият е поел петгодишен агроекологичен ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020, считано от 2015г. До края на втората година /2016г./ същият е следвало да премине агроекологично обучение по смисъла на чл.19, ал.1 от Наредба 7/24.02.2015г. или да докаже наличието на опит в управлението на ангажимента по смисъла на чл.19,ал.2, т. 1,2 от наредбата. Установено е, че обучение е преминато след законоустановения срок, както и ,че не е налице друго обучение или притежание на диплома за средно професионално образование. Този въпрос е бил коментиран и разрешен и по адм. Дело 64/2021г. по описа на ВАС, по което с влязло в сила съдебно решение на 19.04.2021г. е отхвърлена жалбата на Д. Тодоров срещу акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от 2017г., с изх. 01-6500/929 от 17.09.2018г., издаден от зам. Изпълнителният директор на ДФ Земеделие . Прието е, че представената диплома е обсъдена от административния орган и е приета за несъответстваща на изискванията за средно професионално образование в областта на земеделието или медицината. Актът за прекратяване на ангажимента е влязъл в законна сила и следва да бъде съобразен при издаване на АУПДВ за събиране на публичните вземания. За първите две години от срока на агроекологичния ангажимент са подавани заявления за плащане и е получавана АЕП в пълен размер - общо 49262лева, доколкото Разплащателната агенция е приемала от извършените административни проверки, че се спазват поетите ангажименти относно базовите изисквания. С писмо изх. 01-6500/929 от 11.03.2020г., връчено на 14.03.2020г., жалбоподателят е уведомен от ДФ "Земеделие на основание чл. 26, ал.1 от АПК, че се открива производство по издаване на административен акт за установяване на публично държавно вземане, поради наличието на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. 01-6500/929 от 17.09.2018г., издаден от зам. Изпълнителният директор на ДФ Земеделие . Писмото съдържа необходимите разяснения, дадена е възможност за ангажиране на становище и доказателства - спазени са процедурните изисквания по издаване на атакувания АУПДВ. Административният орган е приел за неоснователни направените възражения и е издал обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане за сумата от 49 262лв., представляваща пълната сума от 100% на получената агроекологична помощ. Основание за събиране на пълната сума е изискването на чл.18,ал.1 от наредбата, според което при неизпълнение на изискванията на чл.19 , както е в процесния случай, се възстановява 100% от получената финансова помощ. Първостепенният съд е приел, че фактическите предпоставки, кумулативното наличие на които определя възникването на задължение за "възстановяване" в полза на ДФЗ-РА на паричната сума, получена от съответния земеделски стопанин като финансово подпомагане по мярка 10 и формираща публично по характера си държавно вземане, са две: първо, лицето да е получило финансова помощ по мярка 10 "Агроекология и климат"; и второ, поетият агроекологичен ангажимент да е прекратен или земеделският стопанин да е изключен от подпомагане. Като е приета и съобразена законната сила на влезлия в сила административен акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент и данните за получената финансова помощ, съдът е достигнал да обосновани и законосъобразни изводи, че размерът на установеното с оспорения акт публично държавно вземане - 100% от общата изплатена сума 49 262лв., в съответствие с чл. 18, ал.1 от Наредба 7/2015г. е правилно определен и изчислен. Като е отхвърлил жалбата срещу процесния АУПДВ съдът е постановил правилно решение, което като нестрадащо от релевираните в касационната жаба пороци, следва да бъде оставено в сила. Основателно е искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация. Същото следва да бъде определено в размер на 100 лева съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение