Решение № 10875 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2011 г.

Решение № 10875 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Флорин Каталин, представляван от адв. Костов, против решение № 70 от 19.01.2011 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. дело № 1314/2010 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението се иска отмяната му. Ответникът - младши автоконтрольор Дойчо Дойчев при РУ - Несебър, редовно призован, не се явява и не ангажира становище по жалбата. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР - гр. Бургас, също не взема становище в настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Като обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните с оглед заявените касационни основания, настоящият съдебен състав установи следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Иван Флорин Каталин против заповед за задържане на лице рег. № 151/1806.2010 г., издадена от младши автоконтрольор при РПУ - Несебър на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, в изискуемата форма, както и че при издаването й не са нарушени административнопроизводствените правила и е спазен материалният закон. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Оспорват се правните изводи относно наличие на предпоставките за прилагане на мярка за административна принуда "задържане на лице за 24 часа от полицейските органи", визирани в разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. От доказателствата по делото се установява, че Иван Флорин Каталин, румънски гражданин, е бил задържан за това, че след като е бил спрян за проверка от автопатрул на КАТ на 18.06.2010 г. около 00.00 часа в гр. Несебър, е оказал съпротива на полицейските органи при установяване на неговата самоличност, а именно - след като било разпоредено да се качи в полицейския автомобил, същият отказал и изблъскал полицаите. След използване на физическа сила и помощни средства - белезници, водачът бил отведен в РУ МВР - Несебър. На път за районното управление автопатрулът минал покрай хотел "Империал" в к. к. Слънчев бряг, където от рецепцията на хотела полицаите взели личната карта на задържаното лице и установили самоличността му. След установяване на самоличността му, лицето било задържано с оспорената заповед на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. По време на изготвяне на документацията по задържането му на Каталин е направен тест за алкохол и апаратът е отчел 0.00/1000. От обясненията на страните и показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели се установява, че Иван Каталин не говори български език и се е опитал да разговаря с полицаите на английски и руски език. Преводач е бил назначен едва след установяване на самоличността на лицето. При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, подсигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред. Тези мерки нямат характер на мерки за наказание и за назидание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. За да бъде задържано лице на това основание, трябва кумулативно да са налице две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни задължението си по служба. Т. е. задържането по чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР не е санкция за осуетяване на полицейска проверка, а следва да обезпечи нейното безпрепятствено осъществяване. В тежест на административния орган е да докаже, че тези предпоставки са налице (арг. чл. 170, ал. 1 от АПК). Съдебният състав намира за недоказани твърденията на полицейския орган, че лицето Иван Каталин съзнателно не е изпълнило надлежно полицейско разпореждане. При положение, че лицето не говори български език и при издаване на разпореждането не е имало преводач, необоснован е изводът, че съзнателно не го е изпълнил, въпреки предупреждението, че в противен случай ще бъде задържан. Отделно от това следва да се има предвид, че принудителната мярка "задържане на лице за 24 часа от полицейските органи" е наложена след успешно приключване на полицейската проверка. При условие, че самоличността на лицето е била установена, проведен е тест за употреба на алкохол - отрицателен, представени са документи на проверения автомобил, е отпаднала необходимостта от задържане на лицето в поделение на МВР. По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и не съответства на целта му - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което заповед № 151/1806.2010 г., издадена от младши автоконтрольор при РПУ - Несебър да бъде отменена. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски е основателно и ОД на МВР гр. Бургас следва да бъде осъдена да заплати на Иван Флорин Каталин от гр. Букурещ сумата от 600 (шестстотин) лева, представляващи адвокатски възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2-ро и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение