Решение № 377 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 971/2013 г.

Решение № 377 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 971/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от директора на Басейнова дирекция за управление на водите - Източнобеломорски район (БДУВИБР), гр. Пловдив, срещу решение № 2354/30.10.2012 г. по адм. дело № 2188/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора. Ответникът - Община гр. Твърдица, Сливенска област, чрез пълномощника си адв. Благоев, счита касационната жалба за неоснователна. Заинтересованите страни - Община Гурково, Старозагорска област, с писмено становище и министъра на земеделието и горите, като представител на Държавата, чрез юрисконсулт Милева, изразяват становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, разгледана съгласно чл. 218 АПК с оглед посоченото касационно основание за отмяна и служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, Върховният административен съд, състав на трето отделение, съобрази следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Община Твърдица, Сливенска област, срещу заповед № СОЗ-Т-239/03.04.2012 г. на директора на Басейнова дирекция за управление водите в Източнобеломорски район с център Пловдив. С тази заповед е била учредена Санитарно-охранителна зона /СОЗ/ около водохващане от планински тип на река Улищица, в землището на с. Конаре, общ. Гурково, Старозагорска област и гр. Твърдица, Сливенска област, Повърхностно водно тяло BG3TU700L36 - яз. "Жребчево", за питейно водоснабдяване на село Конаре, община Гурково. С посоченото по-горе решение, съдът е отменил обжалваното решение, като е върнал преписката на административния орган, за произнасяне по направеното искане от Община Гурково, съобразно дадените указани по тълкуване на закона. Съображенията за това са били, че при издаването на административния акт, е била нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3/2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди /Наредба № 3/, според която не е било разгледано постъпилото възражение, именовано като "становище" от Община Твърдица, че имоти общинска собственост попадали в границите на проектираната СОЗ. Съдът е посочил, че това възражение е следвало да бъде разгледано, като Басейновия съвет е бил длъжен да се произнесе по него съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 3, което не било сторено. На второ място, с мотивите на решението е посочено, че от данните по делото и преписката се установявало, че с предстоящата за създаване СЗО попадали и други имоти, включително и горска територия, поради което налагането на ограничение при тяхното ползване, а оттам и следвало да бъдат обезщетени техните собственици по реда и размера на чл. 35, ал. 2 респ. чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3. Направен е извод, че след като в обжалваната заповед липсвали данни да са обсъдени тези въпроси, както и да са били предвидени средства за обезщетяване на собствениците на имоти, то е било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Така приетото е законосъобразно. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административно - правен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Основното в конкретния случай е, че действително административният орган е нарушил материалния закон при издаването на обжалваната заповед. Това е така, защото след като от Община Твърдица е постъпило възражение ("становище") против проекта за въпросната санитарно-охранителна зона (СОЗ), във връзка с имоти - общинска собственост, които попадат в границите на проектираната санитарно-охранителна зона, това възражение не е било разгледано по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 и Басейновият съвет не се е произнесъл по него с нарочен акт съгласно изискването на чл. 40, ал. 2 от същата наредба. На второ място, действително с административния акт не е бил определен размера на дължимото обезщетение в полза на собствениците, чиито имоти попадат в пояс втори и трети на санитарно-охранителната зона, с което е била нарушена нормата на чл. 27, т. 17 от Наредба № 3. При така установената фактическа обстановка, крайният извод на съда, че е допуснато нарушение на материалния закон при издаването на обжалвана заповед е обоснован. При формиране на фактическите си и правни изводи, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон или необоснованост и като е отменил оспорената заповед е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, следва да бъдат присъдени разноски на Община Твърдица в размер на 450 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,