Решение № 6351 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3763/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ш. Х. гражданин на Сирия, чрез особения си представител адв. Н. Анастасова срещу решение 1638/24.02.2025 г., постановено по адм. дело 160/2025 г. по описа на Административен съд гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 12706/04.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. В голяма част от касационната жалба се излагат оплаквания срещу оспорения пред съда административен акт. Относно обжалваното съдебно решение, предмет на настоящия касационен контрол, в касационната жалба оплакванията са за нарушение на материалния закон по приложението на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и за съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и да се върне преписката на председателя на ДУБ за ново произнасяне по молбата на Д. Ш. Х. за предоставяне на хуманитарен статут, респ. бежански статут. Претендира се и присъждане на разноски. В депозирано по делото писмено становище адв. Н. Анастасова, което се поддържа касационната жалба и искането за присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юриск. М. Кръстева, я оспорва и моли същата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Д. Ш. Х. гражданин на Сирия решаващият административен съд е приел, че оспореното решение на административния орган е постановено от компетентен орган и отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е мотивиран с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка. Според съда при издаването на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Съдът като е взел предвид, че жалбоподателят е непълнолетен чужденец, идвайки в България той е бил непридружен, поради което е приел, че правилно административният орган е уведомил дирекция Социално подпомагане гр. Харманли, откъдето е бил определен социален работник, който да вземе участие в производството, а също е назначен и адвокат, който е присъствал при провеждане на интервюто, за да се гарантират интересите на детето. Съдът е приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е съответно на материалния закон по приложението на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в които са предвидени условията, при които на чужденец се предоставя закрила чрез бежански статут или хуманитарен статут. Изложени са мотиви в съдебния акт, че административният орган правилно е преценил, че в хода на производството не е установено спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. В този смисъл е посочено в съдебното решение че самият оспорващ е посочил, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съдът е отбелязъл, че мотивите на кандидата за напускане на страната му произход не са правно значими за търсения вид защита, поради което е счел за законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал.1 ЗУБ. По отношение наличието на предпоставки за предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ съдът също е приел, че жалбоподателят не твърди в държавата си по произход да е изложен на опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание, екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, както е предвидено в чл. 9, ал. 1, т.1 и 2 ЗУБ. Посочено е от съда, че няма изложени твърдения от жалбоподателя и за наличие на обстоятелства, като тези по чл. 9, ал. 6 и 8 ЗУБ. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно практиката на Върховния административен съд под причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, а се визират останалите случаи, различни от предвидените в чл. 9, ал.1 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Съдът е направил извод въз основа на данните по делото, че в случая такива причини не са установени по отношение на жалбоподателя. Посочено е в мотивите на обжалваното решение, че в оспореното решение на административния орган е обсъден най добрият интерес за детето, като липсвали установени от органи, а и от съда други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а и в случая жалбоподателят е извън страната по произход, като е предприето доброволно напускане на същата страна, а по отношение на родителите му, те знаят относно неговото местонахождение. Възприет е в обжалваното решение и извода на административния орган, че жалбоподателят няма в България социална и семейна среда, която да го подкрепя, не знае български език и затова следва да се завърне в страната си по произход. Първоинстанционният съд се е позовал и на съдебната практика на СЕС, а именно решение по дела С 456/07 и подробно е обсъдил мотивите му, свързани с тълкуването на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС. При обсъждане от съда на представените в съдебното производство справки на дирекция Международна дейност на ДАБ, е заключил, че в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие и затова не може да съществува реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Въз основа на посоченото по горе първостепенният съд е приел, че е обоснован извода на административния орган, че за лицето не са установени наличие на предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, е отхвърлена жалбата на Д. Ш. Х., като неоснователна и недоказана. Обжалваното решение е правилно постановено. Установено е по безспорен начин по делото, че касационният жалбоподател е роден на [дата]., т.е. към момента на постановяване на решението на административния орган, на първостепенния съд и на настоящия съдебен състав на касационната инстанция, Д. Ш. Х. е непълнолетен. С оглед възрастта на касатора и предвид, че е пристигнал в България, където според него е и брат му Ж., а баща му, тримата му братя и сестра му са останали в Сирия, законосъобразно е прието от административния орган и от съда, че след като неговите роднини са се върнали в Сирия не може да се приеме, че обстановката там е толкова опасна, че не позволява да се живее. В интервюто, проведено в административното производство касаторът не е заявил обстоятелства, от които да се направи извод, че по отношение на него е имало преследване в страната му по произход по смисъла, вложен в чл. 8, ал. 1, т.1 6 ЗУБ, което да е основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Разглеждайки политическата обстановка в Сирия обосновано с данните по делото съдът е установил, че чужденецът най добре ще се чувства в семейна среда, където са близките му роднини - баща, братя и сестра. Липсата на семейна среда в България, непознаването на езика не позволява непълнолетният чужденец да се чувства пълноценно емоционално и психически без родителска грижа, както е прието в обжалваното съдебно решение. В тази връзка правилно съдът се е позовал на § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ, който препраща към дефинирането на понятието най добър интерес на детето в § 1, т. 5, б. а - ж от ДР на Закона за закрила на детето. Изрично е заявено от детето Д. Ш. Х., че не е имало конкретна причина да напусне Сирия, тъй като преди да напусне същият не твърди,че е имало сражения, поради което не може да се приеме, че в държавата си по произход е било в опасност от преследване. Правилно в обжалваното решение е прието, че не са налице по отношение на касатора и предпоставките за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ поради несъобщаването от него при пристигането му в България, че е бил подложен в Сирия на лични заплахи срещу живота му или на безогледно насилие или опасност от тежки посегателства съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ЗУБ. В обжалваното решение правилно е позоваването на решение по дело С 465/07 на СЕС по приложението на чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт , като по отношение на касатора, същият не съобщава за такива. В тази връзка правилно съдът за да мотивира крайният си правен извод се е позовал на представените пред него от административния орган справки на дирекция Международна дейност за актуалната обществено политическа обстановка в Сирия и от тях не е установено, че при евентуалното завръщане на касатора там, ще бъде подложен на реален риск за живота си. Изводът на съда, че към момента на постановяване на обжалваното решение, а и към момента на разглеждане на делото пред настоящата касационна инстанция няма данни за безогледно насилие в Сирия предвид, че от информационните източници се установява, че обстановката там е започнала да се нормализира, а и факта, че баща му, част от братята и сестрите му, които са били с него в Турция, но впоследствие са се върнали в Сирия показва, че наистина животът в Сирия след декември 2024 г. (падането на режима на Б. А.) е по спокоен а в сравнение с предходни периоди. По време и на административното производство, както и в хода на съдебния процес пред първоинстанционния съд интересите на детето са били защитени с присъствието на социален работник, който е представил и социален доклад, назначен му е и адвокат, който да защитава интересите му и с оглед останалите данни по делото, обосновани с тях са и изводите на решаващия съд, че не са налице по отношение на касационния жалбоподател предпоставките не само на чл. 8 ЗУБ за предоставянето на бежански статут, нито на субсидиарната закрила, какъвто е хуманитарния статут по чл. 9 ЗУБ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и не са допуснати сочените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение