Решение № 84 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1065/2012 г.

Решение № 84 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1065/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК. Образувано е по молба на М. С. С. - М., за отмяна на постановено решение № 847/23.05.2012 г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, по гр. д. № 408/2011 г., с което е потвърдено решение № 15/18.02.2011 г. на Първомайски районен съд по гр. д. № 45/2010 г., в частта в която със същото е отхвърлен предявеният от молителката против [фирма] обратен осъдителен иск за сумата от 3 430,24 лв., съизмеряваща главница, договорна и законна лихви върху главницата - предмет на предявения от [фирма] и уважен против молителката иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК - дължими на основание сключен от молителката с банката договор за кредит. Молителката твърди, че след приключване на съдебното производство с влязло в сила решение се е снабдила с писмено доказателство / протокол за приемане и предаване от 13.06.2003 г., представен с молбата /, установяващо соченото от нея в хода на производството обстоятелство, че сумата по договора за потребителски кредит - предмет на главния иск - е била предоставена в заем на конституираното в производството на нейна страна трето лице - помагач и ответник по обратния иск - [фирма], частично погасявало кредита и неиздължило остатъка, установен като вземане спрямо молителката. С оглед последното и на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК претендира отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане във въззивна инстанция. Ответната страна - [фирма] - не взема становище по молбата. Молбата за отмяна е формално допустима, с оглед срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК, предвид заявените с молба от 11.01.2013 г. обстоятелства относно снабдяването на страната с представеното ново писмено доказателство. За да се произнесе, настоящият състав на първо търговско отделение на Върховен касационен съд съобрази следното: Предявявайки обратен иск против [фирма], в производството по гр. д. № 45/2010 г. на Пловдивски районен съд, М. С. С. - М. е твърдяла, че по настояване на работодателя си към същия този момент - [фирма], чрез управителя на дружеството - А. А. Х. - е сключила договор за потребителски кредит с ТБ [фирма], чийто правоприемник е [фирма] и предоставила получената сума от 7 000 лева на дружеството, срещу което последното се е задължило да я погасява за своя сметка спрямо банката. Твърди, че това задължение е частично изпълнено, като за неиздължените на банката суми - за които е уважен предявения срещу нея от [фирма] иск по чл. 422 ГПК - спрямо молителката дружеството отговаря при условията на договор за заем / молба - уточнение вх. № 95/10.01.2011 г. /. Молителката не е твърдяла съставянето на писмен документ за предаването на сумата и удостоверяване уговорките между страните по твърдяното заемно правоотношение и както в първоинстанционното, така и във въззивното производство не е предявила искане за задължаване ответника да представи намиращ се у него такъв документ, вкл. представеният с молбата за отмяна, изходящ и от нея протокол за приемане и предаване от 13.06.2003 г. Същевременно, във въззивното производство М. С. е представила писмен документ от същата дата, назован " споразумение " / стр. пор. № 40 /, но по същество изходящ единствено от лице, подписало се като " ръководител "на [фирма] и неупоменато по име, в който е обективирано волеизявление от името на [фирма], за поемане заплащането на всички месечни погасителни вноски дължими от М. С. по договор № 159/13.06.2003 г. между ТБ [фирма] и М. С., в общ размер от 7 000 лева, но без посочено основание за задължаването. В с. з. от 15.03.2012 г. по гр. д. № 408/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, процесуалният представител на молителката е направил изявление, че едва към този момент от развитието на производството са се снабдили от архива на дружеството с представеното споразумение. Само по себе си това изявление установява знание за местонахождение на архива на дружеството - ответник и достъп до същия. Представеният с молбата за отмяна писмен документ е изходящ и от молителката М. С. и следователно същата е била или е следвало да бъде в известност за съществуването му в хода на съдебното производство. Не се потвърждават от обстоятелствата по делото или с представени от страната доказателства, твърденията заявени с молба - уточнение вх. № 263/11.01.2013 г., че молителката е била в невъзможност да се снабди с документа, предвид преустановената дейност на фирмата, напускането на адреса по седалището и на управление на дружеството, незнание относно местонахождението на архива му, липса на контакт с представители на дружеството. Напротив, видно от редовното призоваване на [фирма] от седалището и адреса му на управление в хода на производството, вкл. личното явяване на представляващия го управител при първоинстанционното му разглеждане, както и от изявленията на процесуалния представител на самата молителка - адв. Г., коментирани по-горе / с. з. от 15.03.2012 по гр. д. 408/2012 г. на Пловдивски окръжен съд /, се оборва истинността на така посочените обстоятелства за обективна, невиновна невъзможност на страната да се снабди с документа. Нещо повече, макар и автор на същия, молителката не е твърдяла изобщо съществуването му, не е упражнила процесуалното си право за изискването му по реда на чл. 190 ГПК и след надлежно установяване обстоятелствата, поради които безвиновно се е лишила от държането му. При така установеното молбата за отмяна се явява неоснователна. Макар съдържанието на представения протокол за приемане и предаване от 13.06.2003 г. да се явява от съществено значение за изхода на делото, като установяващ предаването на сума в сочения от молителката размер и задължаването на ответника за връщането й, не е доказана кумулативно изискуемата от чл. 303, ал. 1, т. 1 пр. второ ГПК предпоставка - невъзможността на страната да се снабди своевременно с новото писмено доказателство, установяващо твърдяно в хода на производството обстоятелство - сключен договор за заем, да не е последица на нейни процесуална небрежност и бездействие. Невъзможността да се снабди своевременно с документа за страната следва да е налице въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото, каквато в случая не е налице. / В този смисъл тълкувателно решение № 138 от 01.12.1967 г. по гр. д. № 106/1967 г. на ОСГК на ВКС /. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение