Решение № 7263 от 12.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4976/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. С. Г. от гр. Пирдоп, подадена чрез процесуалния представител адв. Пенчев, срещу Решение 128 от 01.02.2024 г., постановено по адм. дело 603/2023 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 193/30.03.2023 г. на кмета на Община Пирдоп и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът напълно е игнорирал оплакването на жалбоподателя, че видно от съдържанието на заповедта и констативния акт не се констатира нито една от хипотезите на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Излагат се по същество доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед и се присъдят разноски по делото. Ответникът кмета на Община Пирдоп, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Вутов, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност по съображения, изложени в писмен отговор, както и претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът Л. И. Г. редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София област е образувано по жалба на Д. Г. срещу заповед 193/30.03.2023 г. на кмета на Община Пирдоп, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е наредено на жалбоподателя, в качеството му собственик на имот с идентификатор 56407.500.9149, да премахне намиращия се в този имот незаконен строеж Надстрояване и реконструкция на покрив над част от съществуваща едноетажна, масивна сграда бивша поликилиника, със застроена площ от около 176 кв. м. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт 1/18.10.2022 г., в който е описан процесния строеж като надстрояване /второ ниво/ над част от сграда, с поставени прозорци на фасадата, при което е повдигната кота било с 0.45 м., а кота корниз с 1.85 м. и реконструкция на покрив, без строителни книжа. Посочено е още, че строителството е извършено след месец август 2018 г. и масивната едноетажна сграда е собственост на Община Пирдоп /бивша поликлиника/, както и че северната част от сградата е премахната, а останалата част е заснета като жилищна сграда със смесено предназначение. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Прието е от съда, че невръчването на констативен акт или неговото нередовно съобщаване на заинтересуваните лица, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в хода на съдебното обжалване на крайния административен акт, оспорващият би имал възможността да изложи всички свои възражения по констативния акт, както и да докаже своите твърдения в обратната на констатациите теза. Според съда правилно също така е определен адресата на заповедта - собственика на поземлен имот с идентификатор 56407.500.9149 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пирдоп, като от данните по административната преписка, в това число и представения нотариален акт 108, том I, рег. 634, дело 98/29.05.2020г., по безспорен начин се установява, че жалбоподателят е и възложител на строежа. Позовавайки се на събраните по делото писмени доказателства съдът е обосновал извод, че обектът, предмет на заповедта, е надстройка на съществуваща жилищна сграда със смесено предназначение, като същата представлява тавански етаж по смисъла на § 5, т. 51 от ДР на ЗУТ и попада в определението за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от пета категория /чл. 137, ал. 1, т. 5, б г от ЗУТ/. С оглед на това, че процесният строеж е изпълнен в периода 2020 г. - 2022 г., съдът приема, че не дължи проверка за наличието на предпоставките за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Административният съд приема още, че установеното строителство, описано в констативния акт и преповторено в заповедта, представлява и реконструкция на съществуваща сграда по смисъла на § 5, т. 44 от ДР на ЗУТ, доколкото установеното преустройство на подпокривното пространство с надзиждане на сградата, изграждането на нова покривна конструкция представлява изпълнение на нови конструктивни елементи и основни части, с които се увеличават носимоспособността, устойчивостта и трайността на сградата. Така извършеното строителство според съда не попада в нито една от хипотезите на чл. 151 от ЗУТ, при които не се изисква разрешение за строеж и поради това за изграждането му е било необходимо разрешение за строеж, както и одобрени инвестиционни проекти, тъй като строежът не попада в изключенията по чл. 147 от ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на процесната заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в съответствие с изискванията за форма. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж по местонахождение и с параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Правилно административният съд приема също така, че процесната заповед е издадена и след изпълнение на процедурата по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в хода на която не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В тази връзка се явяват неоснователни доводите на касатора за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в ненадлежно връчване на констативния акт с възможност за възражение срещу неговите констатации. Както правилно е посочил съдът, невръчването на констативния акт на неговия адресат не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила. Действително, невръчването на акта ограничава правото на защита на жалбоподателя, но не обуславя извод за незаконосъобразност на заповедта само на това основание. Това е така, тъй като упражнявайки правото си на оспорване на административния акт в съдебното производство жалбоподателят е имал възможност да направи всички свои възражения относно възприетите от административния орган фактически и правни основания за незаконност на строежа, както и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Неоснователни се явяват и възраженията на касационния жалбоподател относно определянето на адресата на заповедта с оглед на обстоятелството, че съпругата му Л. Г. е съсобственик на имот с идентификатор 56407.500.9149, а общината твърди, че сградата е нейна собственост. Адресати на заповедите по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ могат да бъдат две категории лица, чиято връзка със строежа е фактическа и/или правна неговият извършител и носителят на правото на собственост или на ограничено вещно право върху строежа или терена, на който е изграден този строеж, като компетентният орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатирания незаконен строеж. Доколкото по делото не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на имота, в който е изграден незаконният строеж, то правилно в случая той е определен за адресат на оспорената заповед. В тази връзка следва да се има предвид също така, че без значение за законосъобразността на заповедта също така е обстоятелството, че като нейни адресати не са посочени всички съсобственици, тъй като оспорващият не може да се позовава на нарушение на чужди процесуални права, съответно непосочения в заповедта съсобственик разполага със самостоятелен ред за защита. Правилен е и изводът на решаващия съд за постановяване на оспорената заповед при наличие на материалноправните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж, представляващ надстрояване /второ ниво/ над част от сграда, със застроена площ от около 176 кв. м., и извършена реконструкция на покрива над същата част от сградата, изграден в имот с идентификатор 56407.500.9149, които обстоятелства се потвърждават и от приетите по делото единична и тройта съдебно-технически експертизи. Видно от заключението на вещите лица процесният строеж представлява надстройка /тавански етаж, който може да се използва за жилищни нужди с оглед установената светла височина на подпокривното постранство/ над по-голямата част от едноетажна сграда със застроена площ от около 173 кв. м. и с двускатен покрив с различна дължина на скатовете, като конструкцията е дървена с покритие от битумни керемиди, а ограждащите стени са тухлени с външна мазилка и изпълнени прозорци. По делото се установявя също така, че строителството на процесната надстройка и реконструкцията на покрива е извършено без одобрени инвестиционнни проекти и издадено разрешение за строеж. При тези факти административният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване надстрояване и реконструкция на покрив над част от съществуваща едноетажна, масивна сграда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който е от пета категория в съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 5, б. г от ЗУТ, за чието изграждане е необходимо одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, доколкото извършеното строителство не попада нито в хипотезите на чл. 147 от ЗУТ, нито в тези по чл. 151 от ЗУТ. В случая строителни книжа не са издадени, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че в случая е извършена само реконструкция на съществуващия покрив с цел възстановяване на експлоатационния живот на сградата и е приложим чл. 147 от ЗУТ. В съответствие с разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, на която се позовава касаторът, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство. От приетите по делото писмени доказателства, включително и от заключенията на вещите лица, безспорно се установява, че в процесния случай при извършената реконструкция на съществуващия покрив е променена височината на подпокривното пространство чрез изграждане на ограждащи тухлени стени /надстрояване на съществуващата едноетажна сграда/ и изпълнени прозорци. Това обстоятелство, противно на изложеното в касационната жалба, безспорно се установява не само от приложените по делото геодезически заснемания от 2018 г. и от 2022 г., но и от приложените цветни разпечатки от google.maps от 2018 г. и 2022 г., на които ясно се вижда разликата по отношение на покрива на сградата и цялото подпокривно пространство. Както и посочват вещите лица по тройната съдебно-техническа експертиза, от изображението в google.maps от месец октомври 2022 г. е видно, че кота корниз, югоизточната фасада и покривът на сградата двускатен с различни дължини на скатовете и по-малък наклон, са различни от тези в изображението на процесната сграда към месец август 2018 г. в google.maps. Правилен е и крайния извод на първоинстанционния съд, че в случая не се дължи проверка по отношение на процесния строеж за наличието на предпоставките за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ с оглед на установения по делото период на неговото извършване след 2001 г., по който и страните не спорят. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетите съдебно-технически експертизи са обсъдени заедно с останалите приети по делото доказателства. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София област е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника кмета на Община Пирдоп за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 2 640 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложени по делото списък на разноски, договор за предоставяне на правни услуги от 18.03.2024 г., фактура от 19.03.2024 г. и платежно нареждане от 27.03.2024 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,