Решение № 1380 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 829/2015 г.

Решение № 1380 от 9.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 829/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Стоян Ангелов Захариев, полицай в сектор "Противодействие на общата престъпност", отдел "Криминална полиция" при ОДМВР Пловдив против решение № 2507/20.11.2014 г., постановено по адм. дело № 2296/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на Петко Янков Профиров е отменена заповед за полицейско задържане на лице с рег. № 85 от 08.07.2014 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба на задържаното лице. Ответникът - Петко Янков Профиров, в писмено възражение и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, поради което иска неговото оставяне в сила. Претендира присъждане на разноски - възнаграждение за един адвокат. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на ответника против заповед за полицейско задържане на лице с рег. № 85 от 08.07.2014 г., издадена от полицай в сектор "Противодействие на общата престъпност", отдел "Криминална полиция" при ОДМВР Пловдив на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - като заподозрян в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК, предвид необходимостта от извършване на действия по разследването с негово участие, и с цел да не попречи на изясняването на обстоятелства по случая. За да отмени горната заповед, първоинстанционният съд приема, че същата е незаконосъобразна, защото макар и издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма и на процесуалните правила, последната не е съобразена с материалноправната норма. Решаващият съд счита, че в конкретния случай не е установено, че спрямо задържаното лице са били налице материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за налагане на принудителната административна мярка задържане за 24 часа. При доказателствена тежест за административния орган да установи, че към 08.07.2014 г. е имал данни, че жалбоподателят е извършил престъпление, такива доказателства не се съдържат нито в административната преписка, нито са представени в хода на съдебното производство. Обжалваното решение е правилно. То е постановено съобразно установената от доказателствата по делото фактическа обстановка и при спазване на материалноправната норма и процесуалните правила. Поради това следва да се остави в сила. Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР предполага наличието на данни, от които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице е извършило престъпление. Целта на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на уличения в извършването му или да се укрие или да извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване. В случая не е ясно защо е задържан ответника по касационната жалба, има ли достатъчно данни за негово участие в извършване на престъпление. За всеки конкретен случай на задържане установяването на данните е в тежест на административния орган и в случая това не е извършено. Доводът, че при задържането на Профиров са били налице достатъчно данни че той с поведението си е осъществил съставите на НК е неоснователен, след като не са отразени в оспорения акт. Както бе посочено в случая постановеното задържане е административна мярка, наложена по реда на ЗМВР и наличието на данни за извършено престъпление е достатъчно основание да се приложи тази административна мярка от административния орган, действащ в условията на оперативна самостоятелност, но актът с който се налага тази мярка следва да съдържа всички реквизити, както правилно е преценил първоинстанционния съд. Липсата им е довела и до правилната отмяна на акта. Направеното в касационната жалба доказателствено искане за изискване чрез Районна прокуратура Пловдив копие от постановлението за привличане на Петко Профиров от 08.12.2014 г. по досъдебно производство 99/2014 г. по описа на отдел "КП" при ОДМВР - Пловдив е недопустимо в настоящата фаза, предвид нормата на чл. 219, ал. 2 от АПК, която забранява допускането на доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания. Следва да се има предвид и обстоятелството, че дори горното да би било представено, то не би могло да валидира пропуските при издаването на оспорената заповед. С оглед на изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноските и представените доказателства за реалното им заплащане, настоящият състав намира същото за основателно и доказано в размер на 400 лева (четиристотин лева за адвокатско възнаграждение - л. 23 от делото), поради което следва да бъде уважено и администрацията при касатора да бъде осъдена да ги заплати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение