Решение № 4731 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2617/2016 г.

Решение № 4731 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2617/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на Л. О., представлявано от управителя Д. И. М., чрез адв. Е. А. за отмяна на влязло в сила решение № 15230/16.12.2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 8286/2014 г., с което е оставено в сила решение № 671/27.05.2014 г. постановено по преписка КЗК-493/25.04.2014 г. Като основание за отмяна в молбата са посочени наличието на нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК от съществено значение за решаването на спора, които не са могли да бъдат известни на молителя. В тази връзка се представят изпратени по факс на 23.11.2015 г. сертификат за акредитация № 126/2008 г. за изпитвателна лаборатория № 2284 на Ч. хидрометеорологичен институт, Калибрираща лаборатория на замърсяването на въздуха, издаден на 27.02.2008 г. валиден до 31.03.2013 г. и сертификат за акредитация № 313/2008 г. за изпитвателна лаборатория № 1460 на Ч. хидрометеорологичен институт, Емисионен мониторинг на замърсяването на въздуха, издаден на 24.07.2008 г. и валиден до 08.07.2013 г. Според молителя от посочените писмени доказателства се установява, че Ч. хидрометеорологичен институт, като издател на приложения от консорциум О. доклад "Изпитвания за идентичност на измерване на ФПЧ - D. L. S." към датата на описаните в доклада изпитвания (11.08.2009-30.09.2009 г. и 26.01. -17.03.2010 г.), не е бил акредитиран по стандарт EN ISO /IES 17025 за измерване на финни прахови частици - ФПЧ 10 и ФПЧ 2. 5/РМ10. На това основание молителят счита, че докладът на Ч. хидрометеорологичен институт е незаконен, тъй като е изготвен от лаборатория, която не е акредитирана съгласно условията на възложителя. Според молителя от представените нови писмени доказателства се установява, че класираният на първо място участник консорциум О. не отговаря на изискванията на възложителя по стандарт БДС EN ISO /IES 17025 и изводите на съда, с което се потвърждава решението на КЗК, са неправилни. Искането е за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендират се разноски. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ не се представлява в производството и не е изразила становище по искането за отмяна. Ответникът - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околна среда /ИАОС/, чрез процесуалния си представител юрк. С. Ч. оспорва молбата за отмяна като процесуално недопустима, респективно като неоснователна, по съображения, изложени в представено по делото писмено възражение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - консорциум О. с участници О. С. и О. И. О., чрез процесуалния си представител адв. М. П. оспорва молбата за отмяна като процесуално недопустима, а по същество като неоснователна, по съображения, подробно изложени в представено по делото писмено становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Искането е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240 АПК и по отношение на влязъл в сила на 16.12.2014 г. съдебен акт, който подлежи на отмяна. Възраженията на изпълнителния директор на ИАОС и на консорциум О. за недопустимост на искането, са неоснователни, поради следното: Принципно вярно е становището на заинтересованата страна, че повторна молба за отмяна на съдебното решение, на същото правно и фактическо основание е процесуално недопустима. В случая не е налице идентичност между искането за отмяна по адм. дело № 1264/2015 г. и искането, въз основа, което е образувано настоящото производство. С решение № 3925/07.04.2015 г. постановено по адм. дело № 1264/2015 г. петчленен състав на Върховния административен съдът, Първа колегия е отхвърлено предходно искане на Л. О. за отмяна на решение № 15230/16.12.2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 8286/2014 г. на основание чл. 239, т. 1 АПК, поради влязъл в сила нов Европейски стандарт 12341: 2014, одобрен от изпълнителния директор на Българския институт по стандартизация, както и поради предубеденост на съдебния състав. В разглеждания случай искането за отмяна на същия съдебен акт по чл. 239, т. 1 АПК се основава на нови писмени доказателства - 2 бр. сертификати за акредитация на Ч. хидрометеорологичен институт, които според молителя установяват, че лабораторията, изготвила доклада, представен от консорциум О. не е акредитирана съгласно условията на възложителя. По това фактическо основание за отмяна липсва произнасяне с решението по адм. дело № 1264/2015 г. Такова произнасяне липсва и по отношение оспорването на доклада, издаден от Ч. хидрометеорологичен институт, тъй като съдът е приел, че представлява оплакване, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. При липса на пълна идентичност между фактическите основания за двете искания на Л. О. с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК, не може да се приеме недопустимост на повторното искане за отмяна на същото съдебно решение. При подаване на молбата за отмяна не е пропуснат срока по чл. 240 АПК. Молбата е подадена на 14.12.2015 г., по пощата, в едногодишен срок от влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска (16.12.2014 г.) и в 3-месечен срок от 23.11.2015 г., когато са изпратени по факс документите, на които се основава процесното искане за отмяна. Дружеството - молител е страна в производството по адм. дело № 8286/2014 г., поради което за него е налице правен интерес да иска отмяната на влезлия в сила съдебен акт. Неоснователно е възражението на изпълнителния директор на ИАОС, че за молителя липсва правен интерес от отмяната на влязлото в сила съдебно решение, тъй като договорите, сключени в резултат на процесната обществена поръчка, са изпълнени. Основателни в това отношение са доводите на процесуалния представител на молителя, че отмяната е способ за защита срещу неправилни съдебни решения, на конкретно посочените в закона основания, когато неправилността се състои в обективно несъответствие между влязлото в сила решение и действителното фактическо положение, което определя и правният интерес от подаване на искането. Разгледано по същество, искането на Л. О. е неоснователно, поради следното: С решение № 15230/16.12.2014 г. по адм. дело № 8286/2014 г. на Върховния административен съд, ІV отделение е оставено в сила решение № 671/27.05.2014 г. по преписка № КЗК-493/25.04.2014 г. С последното е отхвърлена жалбата на Л. О. срещу решение, с което е класиран консорциум "О. " на първо място в проведена обществена поръчка с предмет "Обновяване и модернизиране на националната система за контрол и качеството на атмосферния въздух" с възложител на поръчката изпълнителният директор на ИАОС. Решението на възложителя е обжалвано пред КЗК по реда на чл. 120 и сл. от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и е потвърдено, като е прието, че консорциумът е изпълнил заложените технически изисквания на възложителя. Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения и определения, постановени по административни спорове, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В случая молителят се позовава на основанието, посочено в чл. 239, т. 1 АПК, съгласно която съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Имат се предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували към приключването на устните състезания в последната инстанция по същество, но не са били известни на страната и които съдът не е взел предвид, но чието съществуване е от значение за решаването на спора. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора - предмет на делото. Непълнотата на доказателствата не трябва да е резултат от процесуален пропуск на страната или на процесуално нарушение на съда. В конкретния случай като нови доказателства се сочат сертификат за акредитация № 126/2008 г. за изпитвателна лаборатория № 2284 на Ч. хидрометеорологичен институт, Калибрираща лаборатория на замърсяването на въздуха, издаден на 27.02.2008 г. и валиден до 31.03.2013 г. и сертификат за акредитация № 313/2008 г. за изпитвателна лаборатория № 1460 на Ч. хидрометеорологичен институт, Емисионен мониторинг на замърсяването на въздуха, издаден на 24.07.2008 г. и валиден до 08.07.2013 г., които установяват за какви замърсявания е акредитирана лабораторията. Тези доказателства не установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. От една страна обстоятелството, за какви измервания на въздуха и калибриране на оборудване е акредитирана лабораторията е установено в производството по адм. дело № 8286/2014 чрез приложените с писмо вх. № 03-А/14.06.2013 г. на консорциум О. писмени доказателства, част от административната преписка: приложение към сертификат за акредитация № 164/2013 от 01.03.2013 г. и извлечение от доклад за статуса на Ч. република на Европейската комисия, Съвместен изследователски център (J.), И. за референтни материали и измервания. Установените от тези доказателства обстоятелства по акредитацията на Ч. хидрометеорологичен институт са идентични с тези, посочени в приложените към молбата за отмяна сертификати, поради което не са нови и са взети предвид при постановяване на решението по спора относно законосъобразността на атакувания акт на възложителя. От друга страна и за изчерпателност на мотивите, следва да се посочи, че приложените към молбата за отмяна писмени доказателства е могло да бъдат събрани от страната чрез допустимите в процеса доказателствени средства още в хода на съдебното производство по оспорване законосъобразността на решение 671/27.05.2014 г. постановено по преписка КЗК -493/25.04.2014 г. Видно от протокола от съдебно заседание по адм. дело № 8286/2014 г., дружеството - молител в настоящото производство изрично е заявило, че няма да сочи доказателства. Процесуалният пропуск на страната не може да бъде саниран чрез извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Неоснователно е възражението на молителя, основано на разпределението на доказателствената тежест по чл. 170 АПК. В случая се касае за установяване на твърдения за допуснати нарушения при провеждането на процедурата и незаконосъобразност на административния акт за избор на изпълнител в процедура по възлагане на обществена поръчка, които подлежат на доказване от страната, която ги твърди. Независимо от това, дори и да се приеме, че са допуснати процесуални нарушения при разпределението на доказателствената тежест и при изясняване на спора от фактическа страна, тези нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, а не основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. С оглед на изложеното искането за отмяна на Л. О. се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора и направеното своевременно искане, разноски следва да се присъдят на ответника - Изпълнителна агенция по околна среда в размер на 300 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,