Решение № 15371 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4329/2017 г.

Решение № 15371 от 14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4329/2017 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 9б от Закон за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "А.-И. А.", подадена чрез адв. Петров, срещу Решение № 263 от 23.02.2017 г., постановено по адм. дело № 1724/2016 г. по описа на Административен съд - П. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът - Началник на отдел "ФП" при Община "Р.", в с. з. чрез процесуалния си представител юрисконсулт Карабов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд-П. е отхвърлена жалбата на ЕТ "А.-И. А." против Акт № 115/22.07.2014 г. за установяване на задължение по декларация на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК на Отдел "Финанси" - Звено "Местни данъци и такси" при Община "Р." - гр. П., в частта, с която е установеното задължение за такса битови отпадъци по компонента обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения в размер общо на 13 923, 59 лв. за периода от 1.04.2010 г. до 31.12.2013 г., ведно със съответните лихви. В изпълнение указанията, дадени в решение № 8885/14.07.2016 г., постановено по адм. д. № 14445/2015 г. по описа но ВАС, седмо отделение съдът е анализирал приложените по делото доказателства, вкл. неоспорената от страните по делото ССчЕ. За да отхвърли жалбата на едноличния търговец първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав въз основа на анализа на приобщените в хода на производството доказателства е приел за установено от фактическа страна следното: Имотът на жалбопадателя-поземлен имот № 001121 с площ от 26,100 дка, землището на с. Ц., община Р., местност "Пенкови каваци", представлява стопански двор с постройки с предназначение "Птицеферма" не попада в регулационните граници на община Ц. Съдът е приел е още, че О. Р. е организирала и извършва услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депо, находящо се в с. Ц.. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, съгласно която не се събира такса за обезвреждането на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Посочил е, че в процесния случай община Р. е организирала и извършва услугите по обезвреждане на битови отпадъци в депо, находящо се в с. Ц., което се установява от представените по делото писмени доказателства - писмо изх. № 1606509 от 28.11.2016 г. на Кмета на О. П., справките за приети количества НО, вкл. заключение на вещото лице, неоспорено от страните по делото. Поради това е приел, че такса за битови отпадъци в този й компонент е дължима от оспорващият търговец и законосъобразно е начислена в обжалвания Акт за установяване на задължение по декларация. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Спорът по делото е досежно правилността на извода на съда за дължимост на таксата за обезвреждане на битови отпадъци за периода от 1.04.2010 г. до 31.12.2013 г. за поземленият имот № 001121 с площ от 26,100 дка, землището на с. Ц., община Р., местност "Пенкови каваци", предмет на декларация по чл. 17 от ЗМДТ. Таксата за битови отпадъци е съвкупност от три различни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци. Трите услуги имат различно предназначение и задължението за заплащане на такса за тяхното ползване възниква при различни предпоставки. Услугата обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа или на други съоръжения е необходима, както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. В Закон за управление на отпадъците са определени задълженията на общините по третиране на отпадъците, както и правните форми, чрез които това може да става. Предпоставките за дължимост на таксата за тази услуга са: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; общината да ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци или друго съоръжение за тяхното обезвреждане. Следователно, за дължимостта на таксата за обезвреждане, законодателят не е предвидил предпоставките включване на услугата в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и попадане на имота в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата. Това следва от изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци е дължима и когато имотът попада извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци. Дължимостта на тази такса обаче, за разлика от другите две услуги, законодателят не обвързва с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Член 71, т. 3 от ЗМДТ изрично сочи, че таксата не се дължи единствено, когато общината няма депо или друго съоръжение. Законодателят е приравнил правните последици на фактическото ползване на услугата обезвреждане на битови отпадъци на факта на ползване на депо за обезвреждане от общината. Следователно, налице е законова фикция. Ползването от общината на депо за обезвреждане, е свързан с неприсъщите му правни последици - фактическото ползване на услугата от правните субекти. Следователно, за дължимостта на таксата е достатъчно, че касаторът е лице по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ и че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. С оглед изложеното и като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил правилно решение, което не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответната страна в касационното производство не следва да се присъдят разноски, тъй като такива не се претендират. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,