Решение № 11314 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5076/2015 г.

Решение № 11314 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5076/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Деком" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя - Деян Георгиев Шотев, против решение № 431/10.03.2015 г. по адм. дело № 3537/2013 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 1601001233/8.06.2010 г. на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 571/2.08.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /Д "ОУИ"/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която му е отказано признаване на данъчен кредит в размер на 408 349,93 лева и законна лихва в размер на 23 179,29 лв. по фактура № 90/25.06.2009 г. издадена от "Юнивърс 1" ООД. Касаторът поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни мотиви излага в 2 бр. писмени защити от пълномощниците му - адв. Христов и адв. Хаджиева. Претендира за присъждане на разноски, съгласно представен списък. Ответникът: Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника му - юрисконсулт Панова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е второ по ред, след като първото е отменено с Решение № 15161/18.11.2013 г. по адм. дело № 9426/2011 г. на Върховен административен съд, осмо отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Пловдив, с конкретни указания. При новото разглеждане на делото и в изпълнение указанията на съда в отменителното решение на ВАС, съдът е допуснал Съдебно-икономическа експертиза за изчисляване себестойността на строителната услуга - 33% от обектите в сграда, построена в УПИ II-458, кв. 12 по плана на СИЗ - пета част - гр. Пловдив, подробно индивидуализирани в приложение № 2 към ЕЗ на Стефан Жеков - лиц. оценител, прието при първото гледане на делото, която услуга представлява насрещна престация по договора за продажба, оформен с н. а. № 17/14.12.2007 г. Съгласно приетото заключение на тази експертиза себестойността на строителните услуги - 33%, към 30.06.2009 г., възлиза на сумата 2 349 343,67 лева. Приети са допълнителни писмени доказателства - копия от с/ки 601 и 602 - разходи за материали и външни услуги, аналитична и хронологическа ведомости на с/ка 6112, от счетоводството на доставчика по процесната фактура № 90/2009 г. - "Юнивърс 1" ООД. При извършения анализ на доказателствата и установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е приел, че жалбата на "Деком" ЕООД е неоснователна, а оспорения РА е законосъобразен. Според него правилни са изводите на органа по приходите, че за оспорващото дружество не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по цитираната фактура № 90/2009 г. с предмет "обезщетение СМР", тъй като е упражнено след срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС /ред. ДВ, бр. 63/2006 г./, който е преклузивен. Според съда предметът на доставката е част от бартерна сделка по чл. 130, ал. 1 от ЗДДС /ред., ДВ, бр. 63/2006 г./, сключена между "Деком" ЕООД и "Юнивърс 1" ООД, на 14.12.2007 г. /видно от нот. акт № 17/14.12.2007 г./, по силата на която първото дружество е престирало вещно право на собственост върху УПИ II, кв. 12 по плана на СИЗ-V част, гр. Пловдив, в размер на 49,996% ид. части от имота, а второто е престирало строителна услуга - извършване на СМР за построяването на "обществена сграда с магазини, офиси и подземен гараж", в размер на 33% от обектите в тази сграда, като обезщетение, като и двете са облагаеми по ЗДДС. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗДДС /в цит. редакция/ данъчното събитие и за двете доставки по ал. 1, възниква на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях, от което съдът е извел извод, че данъчното събитие по насрещната сделка - с предмет СМР, е възникнало на 14.12.2007 г., когато е прехвърлена собствеността върху имота, а не по-късно през 2009 г., когато е издадена процесната ф-ра. Поради това и съдът е приел, че правото на оспорващия за приспадане на данъчен кредит по насрещната доставка - СМР, е възникнало към момента на изискуемостта на ДДС, а този момент е датата на възникване на данъчното събитие, т.е. към 14.12.2007 г., а не по-късно. Според съда към 25.06.2009 г. липсват законни основания за издаване на процесната фактура от доставчика на строителната услуга, тъй като това е друга фактура, издадена извън срока по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, по която няма данъчно събитие и плащане. Съдът е обосновал изводи за незаконосъобразност на издадената ф-ра № 90/2009 г. и с факта, че насрещната фактура № 3/25.06.2009 г. от "Деком" ЕООД на "Юнивърс 1" ООД, с предмет "прихващане" е анулирана по надлежния ред от самия издател, като неправилно издаден документ, за който няма основание. Поради това съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, т.е. в издадената ф-ра № 90 данъка е начислен неправомерно, а с това и правото на данъчен кредит за получателя не е възникнало. Обжалваното решение е правилно, със следните допълващи мотиви. Правилни са изводите на съда, че данъчното събитие по насрещната сделка-строителни услуги е възникнало на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната сделка, а именно на 14.12.2007 г., когато собствеността върху 49,996% ид. части от описания по-горе недвижим имот е прехвърлена на "Юнивърс 1" ООД, по силата на нот. акт № 17/14.12.2009 г., тъй като безспорно последния обективира сключена бартерна сделка, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от ЗДДС /в ред., ДВ, бр. 63/2006 г./. При бартерните сделки изискуемостта на ДДС, когато и двете сделки са облагаеми, както е в случая, настъпва на датата на възникване на данъчното събитие на по-ранната от тях, т.е. на 14.12.2007 г. Задължението за начисляване на данъка е по отношение доставчиците по двете сделки, регистрирани по ЗДДС лица, които трябва да си издадат взаимно данъчен документ - фактури, да включат размера на данъка за съответния данъчен период в СД по чл. 125 ЗДДС и да посочат издадената фактура в дневника си за продажби за съответния д. п. - аргумент от чл. 86, ал. 1 ЗДДС. В случая, от данните по делото е установено, че двете дружества, както касатора, така и доставчика му, са си издали насрещни фактури, както следва: ф-ра № 75/27.12.2007 г. с ДО 78 933,64 лв. и ДДС - 15 798,74 лв., с предмет "обезщетение с/у продажба", издадена от "Юнивърс 1 " ООД на "Деком" ЕООД; и ф-ра № 1/17.12.2007 г. с ДО - 79 888,75 лв. и ДДС - 15 977,75 лв., издадена от "Деком" ЕООД на "Юнивърс 1" ООД, за продажба на имот. Така издадените фактури са отразени счетоводно от двете дружества, като са включени в ДП за д. п. м. 12.2007 г. и размера на данъка е включен в СД за същия данъчен период. Съответно на това и двете дружества са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит по тях, като получатели и реални платци на данъка, в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, видно от констатациите в РД. Следователно страните по бартера, по своя воля, издавайки си насрещни данъчни документи - фактури към м. 12.2007 г., обективират извършени доставки един към друг, с данъчна основа, представляваща стойността на всяка една от насрещните престации. В тези фактури няма отбелязване, че тази стойност представлява частично плащане цената на доставката. С решението си от 19.12.2012 г. по дело С-549/11 г. СЕС постановява, че чл. 63 и чл. 65 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета, допускат ДДС за строителни услуги да бъде изискуем от момента на учредяване на право на строеж, т. е преди предоставяне на услугите, щом към момента на учредяване на това право всички релевантни елементи на бъдещата доставка на услуги са вече известни, поради което тези услуги са точно определени и стойността на това право може да получи парично изражение. От това следва, че определяйки стойността на услугата СМР в издадената от "Юнивърс 1" ООД ф-ра № 75/27.12.2007 г., същата е определяема поради известност на обектите, които следва да бъдат построени и предоставени на касатора като обезщетение, в размер на 33%, съгласно сключения предварителен договор и договор за делба от с. година, а с това и че данъка по тази сделка става изискуем от момента на прехвърляне на собствеността /чл. 25, ал. 2 ЗДДС/, а не от момента на фактическото извършване на СМР. Поради това, след като веднъж е издадена данъчна фактура № 75/2007 г. от доставчика на СМР, втора такава, каквато се явява процесната фактура № 90/25.06.2009 г. с предмет - същата доставка, е недопустимо. За една доставка се дължи издаването на данъчен документ. Данъчните документи, съгласно чл. 112, ал. 1, т. 1-3 от ЗДДС са: фактурата, известието към фактурата, което може да бъде дебитно или кредитно /чл. 115 ЗДДС/ и протокол. В случая е издадена данъчна фактура от доставчика на СМР по бартера към д. п. м. 12.2007 г., когато е настъпило данъчното събитие и данъка е станал изискуем, поради което втора такава за същото данъчно събитие, каквато се явява ф-ра № 90/25.06.2009 г. е недопустимо, тъй като липсва законово основание. Процесната фактура би могла да бъде издадена по-късно, след настъпване на данъчното събитие и по нея да бъде упражнено правото на данъчен кредит, след срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, при положение, че до издаването й нямаше издадена предходна фактура със същия предмет, по вина на доставчика и че е налице данъчно събитие и данъка по фактурата е платен - аргумент от решение от 8.05.2008 г. по дело С-95/07 и С-96/07 г. на СЕО. Тази хипотеза в случая обаче не е налице, поради наличие на предходно издадена фактура, която обективира реалност на доставката, а не процесно издадената. В хипотеза, като настоящата, доставчика на СМР би могъл да издаде само дебитно известие, като допълнителен данъчен документ към издадената вече фактура № 75/2007 г., поради изменение на данъчната основа на услугата СМР, видно от стойността й по заключението на комплексната СИЕ, на база изчислена себестойност на 33% от обектите, представляващи обезщетение на касатора, която е по-висока от стойността й по издадената фактура от 2007 г., но не и нова фактура. Новата, втора по ред, фактура за една и съща доставка, е без основание и поради това, че в първата не е отразено, че е налице частично плащане на тази услуга. Накрая, съдът намира за правилни изводите на решаващия съд и поради това, че насрещно издадената от касатора на "Юнивърс 1" ООД, втора фактура № 3/25.06.2009 г., със същата ДО и размер на ДДС, както процесната фактура № 90/25.06.2009 г. е анулирана от самия издател, чрез съставяне на протокол, на основание чл. 116, ал. 4, вр. с ал. 3 от ЗДДС, като погрешно съставен документ, в който данъка е неправомерно начислен. След като тази фактура е анулирана от самия издател, като погрешна, липсва основание за съставяне и съществуване на насрещната й такава, а именно-ф-ра № 90/2009 г. Последната е също погрешна като документ и въз основа на нея за касатора не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит, поради неправомерно начислен ДДС - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Съобразно този резултат, искането на касатора за разноски е неоснователно. На ответника се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, което е минималното такова за адвокат по § 1 от ДР, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция от юрисконсулт Панова. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение