Решение № 166 от 6.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 610/2010 г.

Решение № 166 от 6.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 610/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Окръжният прокурор на Бургас е отправил по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) искане, основано на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК и насочено срещу оправдаването на С. С. М. и З. А. Д. от съдилищата в Бургас, от районния съд- като първа инстанция, от окръжния- като втора. Обстоятелствата и доказателствата, установени чрез разследване, на които се позовава подателят на искането, се съдържат в показанията на свидетеля Н. О. М.; според прокурора те не са били известни на съдилищата, оправдали М. и Д., но имат съществено значение за съществуването на търсената от двамата наказателна отговорност. Искането по реда на възобновяването е поддържано от прокурора в тази инстанция, а защитниците на засегнатите от него са за отхвърлянето му. Върховният касационен съд намери, че отправеното искане е основателно. От една страна, по делото, чието възобновяване се иска, подсъдимите Д. и М. са оправдани като съучастници във втората (довършената) измама на пострадалия М. И. Х., въпреки доказателствата за твърдяния в обвинителния акт престъпен механизъм за заблуждаване на Х. - от мними представители на електроразпределителното предприятие, които го убедили да се подпише върху документи, по-късно използвани при оформянето на увреждащата го продажба на неговия имот. Този механизъм е потвърден на досъдебното производство не само от самия пострадал, но и от показанията на неговия родственик И. Б., както и от Д. К., който пък го свързал и със свидетеля М. Н. За оправдаването на Д. и М. обаче, решаваща се оказала липсата на доказателства за връзката между този механизъм и поведението на двамата подсъдими - за истинни са приети твърденията на братята Доневи - на подсъдимия и на свидетеля В. Д., че Х. е преговарял за продажбата на своя имот със З. Д. и по желание именно на пострадалия, на 10 май 2002 г. братята го натоварили на лек автомобил и го откарали при нотариуса Н. за заверка на подписите му върху пълномощното за М. да продаде имота и разписката, че е получил парите за него. От друга страна, показанията на Н. М., които свидетелят дал в досъдебното производство по ново дело, и на които се позовава сега пред ВКС окръжният прокурор, съдържат сведения тъкмо за връзката на Д. и М. с твърдения от обвинението престъпен механизъм: М. не само е потвърдил посещението на мнимите "техници" в дома на Х. и участието си в него, но и ролята на Д. за неговото организиране чрез свидетеля Б. М. (а не Д., както погрешно е посочен в искането) - по-конкретно, че "работата се финансира" от подсъдимия Д. и че той е "началник" на Б. М., въпреки че и последният стои "на високо" и "знае как стават нещата". По този начин показанията на М. потвърждават, че Х. изобщо не е имал намерение да продава жилището си, нито пък че е полагал подписи като упълномощител и получател на 20 000 щ. д. Липсата на такава воля у пострадалия, на свой ред, внася сериозно съмнение в обясненията на З. Д. и показанията на В. Д., както и в показанията на нотариуса Н.; нещо повече - обстоятелството, че не само на 10 май 2002 г., но и че въобще Х. не е напускал дома си поради общо увредено здраве, е потвърдено от свидетелите Б., Созанова-нотариуса, с който пострадалият предпочитал да контактува при нужда, и Т. Д. -"личния" му адвокат. При това положение става ясно, че по делото, последвало оправдаването на двамата подсъдими, се съдържат както обстоятелства, така и доказателства за тях, които не са били известни на съда, оправдал подсъдимите, а също така, че тяхното значение за отпадналата отговорност е съществено. Свидетелят Н. М. не е посочил нищо за подсъдимия М., но връзката между него и Д. е безспорна по делото, макар че при оправдаването им тя е била приета за правомерна (те са страните по инкриминираната отчуждителна сделка, и освен това М. е действал като пълномощник на Х.). За всичко това възраженията срещу искането на окръжния прокурор не държат сметка и в по-голямата им част са насочени да подкрепят оправдателната присъда и потвърждаващото я решение. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Блага Иванова по к. д. № 610/10 Не съм съгласна със становището на мнозинството, че искането е основателно и следва да бъде уважено. Считам, че в показанията на св. Н. О. М. не се съдържат обстоятелства, които биха променили изхода на делото, чието възобновяване се цели. Част от показанията на св. М. се отнасят до действията на лице, представило се за служител на "Енергоснабдяване", поднесло за подпис на пострадалия документи, сред които обаче не фигурират тези, които са инкриминирани, тоест, тези факти са ирелевантни за делото. Що се отнася до останалата част от показанията на свидетеля, а именно: че З. "Капона" "финансира работата", че той дава парите / че е "касиерът " /, те имат характер на информация, получена по "слухове", която изначално няма доказателствена стойност. Отделен е въпросът, че липсва сигурност дали тази информация, макар и представляваща "слухове", има отношение към събитията, инкриминирани по приключилото дело / възможно е да се отнася за случай, за който не е повдигнато обвинение /. На следващо място, не може да бъде игнорирано обстоятелството, че по въпроса за валидността на договора за продажба е налице влязло в сила решение на граждански съд, което се ползва със сила на присъдено нещо и има значение за изхода на наказателното дело. Решението на гражданския съд е смисъл, че от гледна точна на гражданското право сделката е валидна, откъдето следва, че в този случай не би могло да има измама. По делото е установено, че пострадалият лично е подписал документите, получили надлежна нотариална заверка. При условие, че е установено валидно съгласие на пострадалия за сключване на договора, би било недопустимо в хода на наказателно производство да бъде пререшаван именно този въпрос. В противен случай, би се стигнало до игнориране на правната значимост на нотариалната форма като гаранция за валидност на извършеното действие в сферата на гражданското право, респективно, би се стигнало до придаване на валидност на поведение, несъвместимо със законите на гражданското право / например, недопустим е последващ отказ на продавача от извършена вече продажба /. В случая, спорният по делото въпрос вече е решен по гражданско-правен ред и изходът на гражданското дело е релевантен за наказателната отговорност, тоест, липсва измама. След влизане на решението в сила обаче се цели със средствата на наказателното право / чрез възобновяване на наказателното дело / да се постигне ефект, какъвто не е позволен от гражданското право. Ето защо, считам, че искането за възобновяване е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.