Решение № 3222 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2009 г.

Решение № 3222 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на "Билд Инвест" ЕАД, представлявано от Атанас Батаков, срещу решение № 70/08.06.09 г. по адм. д. № 331/08 г. по описа на Административен съд - Сливен с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците по касационната жалба Катя Стефанова Райнова, Тодор Стефанов Тодоров, Костадин Стефанов Тодоров, Йовка Стефанова Петкова, Божидар Стефанов Аврамов и началникът на РДНСК-Сливен не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд-Сливен с мотиви за неоснователност е отхвърлил оспорването по жалбата на дружеството-касатор срещу Заповед № ДК-10-25/08.12.08 г. на началника на РДНСК-Сливен, с което като недопустима жалбата му срещу Разрешение за строеж № 373/23.10.08 г. на главния архитект на община Сливен за " ремонт и преустройство на съществуваща сграда в оптичен магазин и офиси" в УПИ II, кв. 281 по плана на ЦГЧ на гр. Сливен с възложители Тодор Ст. Тодоров, Костадин Ст. Тодоров, Катя Ст. Райнова, Йовка Ст. Петкова и Божидар Ст. Аврамов е отхвърлена, като подадена от лице, извън категорията по чл. 149, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Този правен резултат е възприет след преценка на доказателствата по делото в съвкупност с доводите на страните и след потвърждаване на правнорелевантното за спора установяване относно наличието на съсобственост между страните върху поземления имот, в който е построена предметната на разрешението за строеж сграда, съсобствена на възложителите на строежа. Въз основа на това установяване първоинстанционният съд е приел, че по отношение на сградата не е налице съсобственост с дружеството - оспорващ, нито етажна собственост. Ето защо и с оглед обстоятелството, че с разрешеният основен ремонт не се променя предназначението на сградата /последната не е ползвана като жилище/ е възприет решаващ извод за законосъобразност на административната заповед, с която правото на жалба е отречено на дружеството-съсобственик на поземления имот. Касационната жалба, подадена с релевирано оплакване на нарушение на материалния закон, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК, е неоснователна. Касационният довод за наличие на етажна собственост въз основа на съсобствеността върху поземления имот е неоснователен. Съгласно определението по чл. 37 от Закона за собствеността /ЗС/ етажна собственост възниква тогава, когато етажи или части от етажи в сграда, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат на отделни собственици. Съсобствеността върху поземления имот не поставя притежаваната от един от съсобствениците сграда в режим на етажна собственост с друг съсобственик, тъй като законът допуска индивидуална собственост върху сграда в съсобствен терен. Такава може да възникне в хипотезите на чл. 63 ЗС, както и в резултат на проведена реституция, какъвто е настоящият случай. Тъй като не е налице етажна собственост върху сградата, разрешения за нея основен ремонт не се регулира от императивната разпоредба на чл. 185, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Съгласно § 5, т. 41 ДР ЗУТ "промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове по неговото прилагане. Установено по делото е, че до разрешаване на основния ремонт сградата е била с нежилищно предназначение /адвокатски кантори/ . Ето защо, преустройството на съществуващо мазе в офис не представлява промяна в предназначението по смисъла на цитираната разпоредба, тъй като мазето е било обслужващо помещение към сграда с предназначение, сходно с това по разрешеното преустройство. С оглед горното, касационната жалба е неоснователна изцяло. Противно на изложеното в нея, отхвърлителното оспорването срещу административната заповед решение е постановено в съответствие с материалния закон. Сградата не е в режим на етажна собственост и не се променя предназначението на част от нея, предвид което съсобственикът на поземления имот е лице, извън категорията по чл. 149, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ с гарантирано право на оспорване срещу разрешението за строеж. Следва решението да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение