Решение № 11900 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6962/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Сдружение Балканка , гр. София, чрез адвокат Костадинов, срещу Решение 2743 от 21.04.2023 г., постановено по адм. дело 10187/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект, издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район . Излага доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и тази на обжалвания от сдружението административен акт. Ответникът по жалбата, директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район , чрез процесуален представител Н. Гавраилова взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Ответникът по жалбата Национална електрическа компания ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител юрисконсулт Каладжиев взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалбата на Сдружение Балканка против Разрешително за водовземане и ползване на повърхностен воден обект 31140123 от 17.10.2022 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БД ИБР ), с което на основание чл. 67, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ), на заявителя Национална електрическа компания ЕАД ( НЕК ЕАД) е разрешено водовземане и ползване на повърхностен воден обект, река Яденица, с цел на водовземането производство на електрическа енергия чрез МВЕЦ Яденица и цел на ползването изграждане на Хидровъзел Яденица увеличаване на обема на долния изравнител на ПАВЕЦ Чаира чрез изграждане на язовир Яденица . От правна страна обжалваното пред съда разрешително се основава на чл. 44, ал. 1, чл. 46, ал. 1, т. 1, букви а , г и ж , чл. 50, ал. 1 и ал. 3, чл. 56, ал. 1 от ЗВ. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на закона и в съответствие с целите му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е нарушено, обжалваното решение съдържа изискуемите се от закона мотиви. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими и относими доказателства, въз основа на които е установил надлежно правно-релевантните факти. Въз основа на тези факти и съобразно относимата правна уредба е формирал своите правни изводи. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка, въз основа която са приложени относимите материалноправни разпоредби. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че съдебният акт противоречи на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗВ органът по чл. 52, ал. 1 издава разрешително, когато са спазени предвидените в този закон изисквания. Преценката на искането се извършва по предвидените в чл. 62, ал. 1 от с. з. критерии, което в случая е сторено. Неоснователен е доводът в касационната жалба за допуснато нарушение на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Същият се основава на това, че за инвестиционното предложение е направена оценка на въздействието му върху околната среда с влязло в сила решение на министъра на околната среда и водите, но към момента на издаване на оспорения административен акт с решение на Министерския съвет на Република България са обявени нови две зони за защита, спрямо които, според жалбоподателя, е следвало да се извърши нова оценка. Съгласно чл. 60, ал. 1 т. 5 ЗВ, за откриване на процедура за издаване на разрешително кандидатите подават заявление по образец, в което се посочват и номерът на решението на министъра на околната среда и водите или на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите по оценка на въздействието върху околната среда или за преценка, че не е необходимо извършването на оценка на въздействието върху околната среда, или за оценка за съвместимост, когато такива се изискват съгласно Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие. В случая в подаденото от НЕК ЕАД заявление законовото изискване е спазено, като в него коректно е посочено решението по оценка на околната среда, издадено от министъра на околната среда и водите по приложимия Закон за опазване на околната среда (ЗООС), относимо към инвестиционното предложение при подаването му. При спазване изискването на чл. 7, ал. 5 от Наредбата за ползването на повърхностните води директорът на БД ИБР е извършил служебна проверка дали административният акт, на който се основава заявлението не е изгубил правно действие, като е изискал становище за това от компетентния орган по околна среда. Оспореното пред съда разрешително е издадено след получено становище от министъра на околната среда и водите, че решението по оценка на въздействието върху околната среда, на което се основава заявлението на НЕК ЕАД не е загубило правно действие. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че становището на министъра на околната среда и водите, дължимо се в производството по издаване на разрешително за водовземане е индивидуален административен акт, тъй като то има единствено удостоверителен характер. Независимо от това следва да се отбележи, че е недопустимо соченото от жалбоподателя извършване на инцидентен съдебен контрол върху административен акт, който не е предмет на оспорване в конкретното съдебно производство. Всъщност жалбоподателят не оспорва установения със становището факт, а именно, че решението по ОВОС е влязъл в сила административен акт и има правно действие, а счита, че то е следвало да бъде с друго съдържание, а именно да се укаже на възложителя, че следва да се проведе процедура по извършване на нова преценка за съответствие на инвестиционното му предложение относно въздействието му върху околната среда по отношение на обявените зони за защита с Решение 177 от 03.04.2019 г. на Министерски съвет. Необходимостта от извършване на оценка по ОВОС е предмет на самостоятелно производство по чл. 93 ЗООС и е извън предмета на проверката по чл. 62, ал. 1 ЗВ. Предмет на актовете по чл. 93 ЗООС е извършването или неизвършването на оценка на въздействието на околната среда. В случая от значение е удостоверяване на факта на извършена ОВОС на инвестиционното предложение, което, както бе посочено, се установява въз основа на посочения в заявлението на инвеститора акт и удостоверена приложимост на този акт от издалия го орган. Дали са налице предпоставките за извършване на нова ОВОС е извън предмета на настоящото производство, съответно съдът няма правомощия да вмени, и то на неучастващ по делото орган, задължение за провеждане на такава. Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на оспорения пред съда административен акт, основани на действащия План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район 2016-2021 г. Този план не съдържа забрана за изграждане на ВЕЦ. Съответствието на инвестиционното предложение с този план е преценено и в издаденото решение по оценка на въздействието върху околната среда. Сочената от жалбоподателя като неизпълнена мярка за прилагане по ПУРБ е относима към производството по съгласуване и одобряване на инвестиционния проект, предвидено в Закона за устройство на територията, като съгласно чл. 142, ал. 5, т. 8 от този закон оценката обхваща съответствие с изискванията на влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за културното наследство или друг специален закон, както и отразяване на мерките и условията от тези актове в проекта. Отделно от това, установено е по делото, че изграждането на язовир Яденица е предвидено като специална мярка в действащия План за управление на риска от наводнения. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отхвърлил жалбата срещу оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответника Национална електрическа компания ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение