Решение № 4121 от 19.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Гарантираните вземания на работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6. Съдът е основал правни изводи и на Закон за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/, в сила от 16.02.2018 г., § 41, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби, с който се въвежда правилото, че на работници и служители, които са били в трудово правоотношение с работодател по чл. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя и правоотношението им е било прекратено в срок по-дълъг от три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от същия закон, се гарантират при условията и до размера на чл. 22 от същия закон само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31 януари 2015 г. Решението на съда е правилно и законосъобразно постановено. Правото на гарантирано вземане се упражнява по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР с подаване на заявление-декларация по образец до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в 30 - дневен срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава. Пропускането на преклузивния срок за упражняване на субективното материално право на гарантирано вземане води до погасяването му. П. Лещов е упражнил в срок правомощието си по този закон. Цитираните по-горе мотиви на съда кореспондират с доказателствата по делото. С Решение 1590 от 09.08.2017 г. на Софийски градски съд, е обявена несъстоятелност на Денима 2001 ООД . Разпореждане 4505-40-2088/25.11.2020г. на Директора на Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" е законосъобразно издадено, т.к. на Лещов е отпуснато гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР за периода от м. юли 2016 г. до м. септември 2016 г. въз основа на справката изготвена от синдика на дружеството в несъстоятелност за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по КТ. Пред съда е установено, че са начислени, но неизплатени следните суми, дължими като трудово възнаграждение за 2016 г.: за месец юли 807,88 лева; за месец август 807,88 лева; за месец септември 807,88 лева, т.е. 3 трудови възнаграждения. Съгласно чл. 4, ал. 1 Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя в срок до 21 дни от вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в търговския регистър, работодателят е този, който изготвя за всяко правоимащо лице справка по образец съгласно приложение 1. По тази причина и в съответствие с разпоредбата на чл. 22. от ЗГВРСНР, както и съгласно § 41, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби Закон за пазарите на финансови инструменти /ЗПФИ/, в сила от 16.02.2018 г., който визира само вземанията, които са начислени, но неизплатени за периоди след 31 януари 2015 г., правилно административният орган е определил като гарантирано вземане само начислените трудови възнаграждения от работодателя на Лещов. Доказателства за други начислени възнаграждения за друг период, по делото и в административната преписка липсват. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и по повод установените вземания с издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и издадени изпълнителни листове. Те не влизат в обхвата на ЗГВРСНР и могат да се предявят в производството по несъстоятелност, за плащане от масата на несъстоятелността. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК които съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ възлизат на 100лв.