Решение № 8200 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4197/2011 г.

Решение № 8200 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4197/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Фадал Сабун Айя Каукаб - гражданин на Судан, против решение № 1608 от 2.02.2011 г., постановено по адм. дело № 13372 от 2010 г. на Върховния административен съд - трето отделение. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението вследствие допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Оплакванията на касатора са, че съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства от бежанската история и по този начин е произнесъл немотивирано решение. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното решение със законните последици от това. Ответникът - Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, не изразя становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице изискванията на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора - гражданин на Судан, против решение № 435 от 5.10.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на предпоставки по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган при спазване на изискването за форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. За да достигне до този резултат, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че в случая не са налице предпоставките, предвидени в чл. 8, ал. 1 и в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е установил, че за Фадал Сабун Айя Каукаб нямало реална опасност от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Предпоставките на посочената законова разпоредба не се установявали, тъй като молителят не бил направил такива твърдения. Съдът е приел, че от приложената по преписката справка № 720 от 2.03.2010 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ било видно, че за 11 април 2010 г. били насрочени първите от десетилетия парламентарни и президентски избори, представляващи голямо предизвикателство както за властите, така и за населението на Судан, голяма част от което щяло да участва за пръв път в многопартийни избори. Служителите на ООН, следящи процеса на подготовка на изборите, считали, че националната избирателна комисия показвала похвална отговорност при тяхната организация. В съответствие с така установените обстоятелства тричленният състав е достигнал до извод, че искането на чужденеца за закрила в частта за предоставяне на хуманитарен статут било неоснователно. Във връзка с представено удостоверение № 47 от 6.01.2011 г. на Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание, което отразява медицински и психологически последици от преживени събития, съдът е приел, че отразените в него обстоятелства били разказани от самия чужденец, поради което те не могли да бъдат доказателства, че действително такива са преживени от изтезание. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи неговата отмяна. Настоящият състав споделя напълно развитите в обжалваното решение съображения, че не са били налице хипотезите на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Разпоредбите на чл. 8 и 9 от ЗУБ уреждат предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. По делото е установено от фактическа страна, че жалбоподателят не е бил лично заплашван или преследван и напускането на страната му по произход обяснява с причини, различаващи се от законоустановените предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ. Така установените по делото факти са оценени правилно от съда с оглед изискванията на нормите на чл. 8 и 9 от ЗУБ и е изведен обоснован извод, че не е налице предпоставка по никоя от тях за предоставяне на хуманитарен статут или статут на бежанец. Съдът е обсъдил доказателствата за положението в страната по произход, както и възможността за получаване на закрила съобразно възприетите от националната норма критерии, посочени в Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. По изложените съображения атакуваното съдебно решение не страда от пороците, сочени като основание за отмяната му, и като правилно следва да се остави в сила. На основание горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд - петчленен състав - I колегия,