Решение № 9674 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12709/2009 г.

Решение № 9674 от 12.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12709/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба против Решение № 38 от 1.07.2009 г., постановено по адм. д. № 6174/2007 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта, с която са отменени издадените от него Заповед № 252 от 27.11.2007 г. и № 253 от 27.11.2007 г., с искане да бъде отменено в обжалваната част, като бъдат отхвърлени жалбите на Евгени Танев Солаков против двете заповеди. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Евгени Танев Солаков оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспореното решение, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 218 от Администратвнопроцесуалния кодекс, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - София-град отменя заповеди № 252 и 253 от 27.11.2007 г. на генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба, с които на Евгени Танев Солаков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Безспорен по делото е фактът, че към деня на налагане на дисциплинарното наказание и прекратяване на служебното правоотношение Евгени Танев Солаков заема длъжността мл. инспектор в отдел "ГИВП - Капитан Андреево" към Дирекция ГВМК при НВМС, на която е назначен със Заповед № 1863 от 04.10.2007 г. на Генералния директор на НВСМ, на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДСЛ. и във вр. с чл. 11 и чл. 8 от ПМС № 175 от 24.07.2007 г. Административният съд обсъжда представения формуляр за оценка на индивидуалното трудово изпълнение на държавния служител, приключена на 26.11.2006 г. /очевидно е допусната грешка при посочване на датата 24.11.2005 г., която е дата на бланката/, с която служителят е запознат и в която са посочени изпълняваните от него задължения. Последователно са обсъдени доказателствата за осъществените проверка за финансови нарушения в ГИВП-Капитан Андреево и дисциплинарното производство. Съдебният контрол за законосъобразност на акта, с който е наложено дисциплинарното наказание, включва според решаващия съд, преценка за наличие на материално-правните предпоставки за издаването му. В случая тя е свързана с установяване естеството на служебните задължения на жалбоподателя, която според съда е възможна единствено въз основа на длъжностната му характеристика. Въпреки дадените от съда указания, по делото не е представена подписана от служителя длъжностна характеристика, поради което с решението е прието, че спрямо Евгени Солаков не може да бъде направен обоснован извод, че той е знаел служебните си задължения, че е имал императивно определени такива и съответно е можел да ги наруши в хода на изпълнение на службата за съответната дейност. Обсъденият атестационен формуляр е приет от съда като недостатъчно доказателство за установяване на служебните задължения на Солаков. Макар и неотносими към изводите на съда, с решението са изложени съображения по предявените от жалбоподателя възражения. За неоснователно е прието възражението, че автомобилите, за които не са издадени квитанции през процесния период, са принадлежали на организации, освободени от заплащане на такси, категорично опровергано от представените като доказателства писма от Началника на МП "Капитан Андреево". Обсъдени са всички действия на наказващия орган и обосновано е прието, че при налагане на дисциплинарното наказание са спазени административно-производствените правила. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд за доказано по делото наличие на епизодична обстановка в страната през процесния период на м. септември 2007 г., като основание за извършване на профилактична дезинфекция на влизащите на територията на Република България през граничните пунктове превозни средства, считано от 03.05.2007 г. Касационният състав намира изводите на съда в нарушение на приложимия материален закон. Съобразно приетите пред инстанцията по същество доказателства Евгени Солаков е държавен служител от 17.01.2006 г., когато е назначен на длъжността "младши инспектор" с ранг V младши в отдел "ГИВКК" при РВМС Хасково. Със Заповед № 379 от 02.07.2007 г. е преназначен в отдел "ГВК" към НВМС и на длъжността, която заема при налагане на наказанието е преназначен на 04.10.2007 г. Статут му на държавен служител определя същността на длъжността му да подпомага орган на държавната власт при осъществяване на правомощията му /чл. 2 от ЗДСл./, като поставя пред него и специалните изисквания на чл. 4 от ЗДСл. Длъжностната характеристика за конкретната длъжност определя точните параметри на функциите, задълженията и изискванията при изпълнението й, но същностните, определящите длъжността задължения в конкретния случай се извеждат от нормативно установените задължения, които самият жалбоподател е изпълнявал, включително в процесните дни и за които не твърди, че излизат извън рамките на задълженията, които е приел да изпълнява. Мястото на осъществяване на служебната дейност на Евгени Солаков и квалификацията му безспорно са свързани с осъществяване на граничния инспекционен ветеринарномедицински контрол по смисъла на чл. 188 от Закона за ветеринарномедицинския контрол на обектите по чл. 184, ал. 1 от с. з., който, както се приема и в обжалваното решение, включва наред с проверка на документацията, проверка за идентичност и физическа проверка, и дезинфекция и дезинсекция на влизащи в страната превозни средства. Нещо повече, чл. 13 от Наредба № 47 от 20.04.2006 г. за изискванията към ГИВП и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол, възлага изключително на официалните ветеринарни лекари изпълнението на функциите, посочени в чл. 188 и чл. 190 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като определя, че в случаите, когато те се подпомагат от други служители - помощници, отговорността за крайните решения е на ветеринарния лекар. Следователно извършването на дезинфекция по чл. 190 от ЗВД е част от същността на осъществяваната от ветеринарните лекари при граничните инспекционни ветеринарни пунктове дейност. Доказателствата за разпоредената профилактична дезинфекция на влизащите в страната превозни средства, считано от 03.05.2006 г., във връзка с усложнена епизодична обстановка в граничещите с Република България страни, извършваните от самия жалбоподател действия по изпълнение на конкретно издадените заповеди по дезинфекция и събиране на такси от всички превозни средства, преминаващи границата, с изключение на изрично освободените, предвид мястото на изпълнение на служебните задължения от Евгени Солаков и квалификацията му, налагат категоричен извод, че дезинфекцията на влизащите в страната транспортни средства и събирането на определените за това такси представлява елемент от неговите задължения по служебното му правоотношение. В заповедта за дисциплинарно наказание е описано извършеното нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Изрично е посочено, че Евгени Солаков не е издал квитанции за платена такса за дезинфекция на 29 бр. товарни автомобила, влизащи в Република България, като номерата на тези товарни автомобили в Дневника на Гранична полиция не фигурират в отчетените квитанции за дезинфекция. Посоченият дневник е коментиран както в доклада от 24.10.2007 г., изготвен от лицата извършили проверката, така и от дисциплинарния съвет. От приложеното заверено копие от дневника се установява, че в същия са записани всички товарни автомобили, влезли на територията на Република България с описание на регистрационните им номера и вида на превозвания товар. Ето защо възражението за незаконосъобразност на заповедта е неоснователно. Събраните по делото писмени, гласни доказателства и заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин установяват, че Солаков е извършил описаното в заповедта за уволнение, дисциплинарно нарушение. Установени са товарните автомобили, идентифицирани с номерата им, преминали границата, когато държавният служител е нощна смяна на 14.09.2007 г. срещу 15.09.2007 г., както и номерата на автомобилите, за които са издадени квитанции за дезинфекция и на тези, за които квитанция не е издадена. На посочената дата не са преминавали товарни автомобили, превозващи стоки на Червен кръст, НАТО, дипломатически пратки и други, освободени от заплащане на такса за дезинфекция, както и не са преминавали автомобили с извънгабаритни товари. От изложеното се налага извод, че държавният служител е извършил описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение. В изпълнение на Заповед № РД-09/03.05.2006 г., издадена на основание чл. 190, ал. 1 от ЗВМД от министъра на земеделието и горите, с която е наредено дезинфекция на влизащите в страна превозни средства държавният служител е бил длъжен да извърши дезинфекция на влизащите в страната товарни автомобили, като събере таксите, регламентирани в Тарифата за таксите, които се събират от Националната ветеринарномедицинска служба по Закона за ветеринарномедицинската дейност (в редакцията й към датата на извършване на дисциплинарното нарушение). Изложеното налага извод за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. От събраните по делото доказателства категорично е установено, че държавният служител е извършил описаното в заповедта за уволнение дисциплинарно нарушение. Оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона форма и съдържа задължителните реквизити на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. Спазен е и срока по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Преди да наложи дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващия орган е приел писмените обяснения и е изслушал държавния служител за извършеното дисциплинарно нарушение. По образуваното дисциплинарно дело Дисциплинарният съвет е предложил на държавния служител да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Следователно оспорената заповед е законосъобразна, такава е и заповедта, с която служебното правоотношение на Солаков е прекратено на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. - поради дисциплинарно уволнение. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено, като бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорените заповеди бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,