Решение № 505 от 16.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1501/2014 г.

Решение № 505 от 16.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1501/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 31.07.2014 г, за възобновяване на производството по НОХД № 1295/14 по описа на Плевенски районен съд, по което е постановено определение № 224 от 25.04.14 г, с което е одобрено споразумение, с което е реализирана наказателната отговорност на осъдения П. И. К., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, за това, че на 7.04.2014 г в [населено място], е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си 2, 2 на хиляда, установено по надлежния ред, за което, на основание чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" НК, му е определено наказание "пробация", включващо мерките "задължителна регистрация по настоящ адрес", за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично, и "задължителни периодични срещи с пробационен служител", за срок от шест месеца, като, на основание чл. 55, ал. 3 НК, страните по споразумението са постигнали съгласие да не се налага кумулативното наказание по чл. 343г НК. С искането се релевира основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон, тъй като за извършено престъпление по чл. 343 б, ал. 1 НК във всички случаи се налага наказанието по чл. 343 г НК. Иска се да бъде отменено определението, с което е одобрено споразумението, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Осъденият или негов представител не участват в настоящето производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна / от Главния прокурор /, във вреда на осъдения е / спазен е изискуемият шестмесечен срок /, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Нормата на чл. 55 НК се намира в Общата част на Наказателния кодекс. Тя е приложима за всички състави на престъпления, очертани в Особената част на НК. Това се отнася и до разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК, предвиждаща възможност да не се налага кумулативно предвидено по-леко наказание, наред с наказанието "лишаване от свобода". По настоящето дело, наказанието е определено при условията на чл. 55 НК, което означава, че страните по споразумението са разполагали с възможност да преценят дали да бъде наложено кумулативното наказание по чл. 343 г НК, което и е сторено / преценено е, че наказанието "лишаване от право да се управлява МПС" не следва да се налага /. Следователно, материалният закон е приложен правилно, а искането на Главния прокурор се явява неоснователно и като такова не следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,