Решение № 230 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5562/2007 г.

Решение № 230 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5562/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). В. А. В. със съгласието на майка си Т. е обжалвала въззивното решение на М. окръжен съд от 01.06.2007 г. по гр.д. № 404/2006 г. Касационната жалба е подадена в срок и отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 2 ГПК (отм.) поради което е процесуално допустима О. не изразяват становище по основателността на жалбата. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение намира следното: Производството е по чл. 32, ал. 2 ЗС. Монтанският окръжен съд е отменил решението на М. районен съд от 30.05.2006 г. по гр.д. № 2441/2004 г. и е разпределил на основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на дворното място по вариант III от скицата на вещото лице Р. Г. В касационната жалба са въведени доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане на всички варианти от заключението на вещото лице, както и несъобразяване със съществуващо стълбище за първия етаж, което при този вариант не може да се ползва като вход за етажа. Касационната жалба е неоснователна. Въззивното решение е валидно и допустимо, при постановяването му са спазени процесуалните правила и е приложен правилно материалния закон. Производството по чл. 32 ЗС цели да разреши спорове между съсобствениците във връзка с общата вещ. То е допустимо, когато няма обективна възможност да се формира мнозинство, което да разпредели ползването или когато мнозинството е приело решение за ползването, с което се накърняват правата на някой от съсобствениците. В случая е налице първата хипотеза и правилно съдът е приел, че искът е допустим. Спорът за ползването на мястото е съсредоточен върху това дали следва да се осигури възможност ответницата, собственик на северния близнак да ползва стълбището от терасата за директен изход в дворното място и в тази връзка са дадени няколко варианта от вещото лице. Въззивният съд се е мотивирал, че вариант III от заключението на вещото лице осигурява равенство на страните при ползването на самостоятелните входове и предоставя достъп на собствениците на южния близнак до мазетата. Изложил е съображения, че осигуряването вход за северния близнак и от стълбището от терасата би довело до неудобства, защото разкъсва терена от площи за общо ползване. Изводите на съда са правилни. Правомощието на собственика да си служи с общата вещ е в зависимост от фактическото състояние на вещта и нейното предназначение, но упражняването му не трябва да накърнява правата на останалите собственици. Това е юридическия критерий от който съдът, който е сезиран да се намеси в управлението на съсобствения имот по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС следва да се ръководи. Самият начин на разпределяне е фактически въпрос, който се разрешава от съда по целесъобразност с оглед на конкретните обстоятелства, установени по делото. В случая съдът е посочил какви са удобствата на възприетия вариант и защо са нецелесъобразни останалите варианти, с което е спазили изискването на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.). Съдът правилно е преценил, че неосигуряването на площ от дворното място за ползване от касаторката пред стълбището на терасата не нарушава нейните права, защото това стълбище е изградено допълнително и не е основен вход за жилищната сграда като за сметка на това се осигурява по-компактно ползване на двора от другите съсобственици. С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното решение по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение