Решение № 5594 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5140/2009 г.
ВАСIII отделение29.04.2010 г.докладчик Ваня Пунева
Диспозитив
Отхвърля жалбата на Хаки Битичи - гражданин на Република Сърбия, против заповед № ЗДМ-218/05.03.2009 г., издадена от директора на дирекция "Миграция" при Главна дирекция на "Охранителна полиция" към Министерство на вътрешните. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5594 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5140/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 46, ал. 2, т. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по жалба, подадена от адвокат Владимир Калудин, в качеството му на процесуален представител на Хаки Битичи - гражданин на Република Сърбия, против заповед № ЗДМ-218/05.03.2009 г., издадена от директора на дирекция "Миграция" при Главна дирекция на "Охранителна полиция" към Министерство на вътрешните работи, с която спрямо жалбоподателя са наложени принудителни административни мерки експулсиране и забрана за влизане в страната, като последната е за срок от десет години. С жалбата се оспорва законосъобразността на процесната заповед и се иска нейната отмяна, като се поддържа, че същата е издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и не е съобразена с целта му. Пледира се, че наличието на неточна цифрова квалификация на правното основание за издаване на заповедта, както и смисловото разминаване между посочените законови разпоредби, фактическите основания и разпоредителната част на акта, водят до невъзможност за адекватна защита. Твърди се, че административния орган не е изследвал относимите по делото обстоятелства - условното предсрочно освобождаване на чужденеца от изтърпяване на наложеното му наказание, както и че, не е взето в предвид семейното му положение и въздействието на наложените му мерки върху правото му на семеен живот. В хода на делото по същество, адв. Калудин е направил и искане за присъждане на разноските по делото. Ответната страна - директора на дирекция "Миграция" не се представлява по делото и не представя отговор по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, пледира за неоснователност на жалбата, посочвайки, че административния акт е законосъобразно издаден. Посочва се, че извършването на умишлено престъпление от чужденеца, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет години, и с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, то материално законосъобразно, в условията на обвързаната компетентност, административния орган е наложил принудителните мерки по чл. 42, ал. 1 и чл. 42з от ЗЧРБ. По отношение на възражение на жалбоподателя относно семейното му положение, явяващо се условие за недопустимост на мерките, прокурора счита същото за неотносимо. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия си състав като прецени допустимостта на така предявената жалба, намира че жалбата е редовно подадено от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради коте е допустима за разглеждане. Съдът като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните по същество, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорената заповед № ЗДМ-218/05.03.2009 г., директора на дирекция "Миграция", е наложил принудителна административна мярка "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" за срок от 10 години на Хаки Битичи, в качеството му на гражданин на Република Косово. Мярката е наложена на правно основание чл. 42, ал. 1 и 2 и чл. 42з, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ с мотива, че чужденеца е извършил умишлено престъпление на територията на страната, наказуемо по закон с повече от три години лишаване от свобода, както и въз основа на мотивите, съдържащите се в предложение № ХМ-2005/04.03.2009 г. на сектор 2 при дирекция "Миграция". В предложение ХМ-2005/04.03.2005 г., изготвено от гл. инспектор към посочения по-горе сектор, налагането на мерките е обосновано с обстоятелството, че жалбоподателя е осъден на 5 години лишаване от свобода по дело НОХД № 79/2005 г. на Окръжен съд - Хасково по чл. 354а от НК и същия ще бъде освободен на 12.03.2009 г. Този факт е безспорен между страните. Със заповед № ЗДМ-327/26.03.2009 г., на директора на дирекция "Миграция" във връзка с установена допусната очевидна фактическа грешка в посоченото гражданство на жалбоподателя, е поправена заповед № ЗДМ - 218/05.03.2009 г. чрез посочване на действителното му гражданство, а именно като гражданин на Република Сърбия. Видно от представения екземпляр № 1 на заповедта за поправка, същата не е съобщена на жалбоподателя. Заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, в изискуемата се от закона форма по чл. 59, ал. 2 от АПК и при спазване на специалната норма на чл. 46 от ЗЧРБ относно налагането на принудителната административна мярка. Няма нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗЧРБ заповедта за експулсиране се издава, когато присъствието в страната на чужденеца създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. Заповедта, с която се налага тази принудителна административна мярка, не следва да съдържа фактически основания - съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗЧРБ, поради което несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя, че разглежданата заповед има порок във формата. Не може да бъде споделено и твърдението, че с атакуваната заповед са засегнати основни права на жалбоподателя, регламентирани с нормата на чл. 8 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, доколкото ал. 2 на същата разпоредба допуска държавна намеса в тази сфера на личността, именно с цел защита интересите на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите - т. е. поставяне на обществения интерес над личния. Извършеното деяние от Хаки Батичи, за което е наказан, видно от приложените доказателства е високо рисково, свързано с наркотични вещества, което несъмнено рефлектира върху обществената сигурност и непримиримостта на обществото към употребата и разпространението на наркотици. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 46, ал. 2 от ЗЧРБ, Върховният административен съд - трето отделение,