Решение № 14812 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2806/2013 г.

Решение № 14812 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2806/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП против Решение № 2 от 2.01.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 1472 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Шанс 2001" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сара Загора, ул. "Ст. Стамболов", 27, вх. А, ет. 5, ап. 15, представлявано от управителя Тихомир Иванов Михайлов, е отменен РА № 241105155/23.12.2011 г., на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 368/6.04.2012 г. на директора на Д "ОУИ" гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта, с която на ревизираното лице за данъчен период м. 04.2010 г. е начислен ДДС в размер на 5 503,70 лв. главница по недекларирано вътреобщностно придобиване /ВОП/ по фактура № 23/25.03.2010 г. с данъчна основа 29 239,66 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, защото първоинстанционният съд не зачел обвързващата материална доказателствена сила на официалния удостоверителен документ формуляр SCAC, издаден съгласно Регламент /ЕО/ 2003/1798 за административно сътрудничество по ДДС, относно действителната данъчна основа по процесната фактура. Необосновани били изводите на съда и при преценката на събраните гласни доказателства относно обстоятелствата по закупуването на стоките в Германия. Съдът оставил без коментар декларирането от страна на германския доставчик на фактурата на посочената стойност като ВОД. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Шанс 2001" ЕООД, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил относно данъчната основа по фактура № 23/25.03.2010 г. с доставчик, регистрирано по ДДС в Германия дружество и получател ревизираното лице. Органите по приходите са приели, че РЛ е осъществило ВОП по фактура № 23/25.03.10 г., издадена от германската фирма "Barikzi Abdul Khaliq" c VIN DE 225247162. с данъчната основа на придобиването, равна на стойността по фактурата и е в размер на 14 950 евро или 29 239, 66 лева, съответно с процесния РА е доначислен ДДС в размер на 5 503,70 лева., вместо върху данъчна основа от 880 евро, съгласно представена от РЛ фактура със същия номер и дата между същите страни. За изясняване на спорното обстоятелство, въз основа на информация, получена от системата VIES, че за първото тримесечие на 2010 г. е декларирана ВОД в Германия на посочената по-горе по- висока стойност, а не е декларирано ВОП в България, данъчните органи са започнали проверка на българското дружество "Шанс - 2001" ЕООД. На 17.02.2011 г. е връчено искане на ревизираното дружество, с което са изискани документи по осъществените ВОП за периода 1.01.10 г. - 30.09.10 г. и начисляването на ДДС за тези ВОП. На 23.02.11 г. от управителя на дружеството са представени обяснения, според които през м. март 2010 г. същият е посетил германската фирма и е закупил посочените във фактура № 23/25.03.10 г. артикули. Закупените вещи са на стойност 880 евро и понеже били за лични нужди, фактурата не е осчетоводена в счетоводството на дружеството. Управителят е заявил, че през м. 02.2011 г. фактурата ще бъде въведена в дневника за покупките и продажбите. Видно от дадените от управителя на дружеството-жалбоподател обяснения, същият е отрекъл сключването на сделка на стойност 14 950 евро като е представена фактура № 23/25.03.10 г., издадена от германската фирма на стойност 880 евро с предмет на доставката телевизори, монитори, микровълнови фурни, DVD плеъри, авто DVD - общо 12 броя. На 24.03.11 г. е открита административна процедура за обмен на иформация между компетентните органи на България и Германия, съгласно чл. 5 от Регламент на ЕО 1798/2003. На 25.05.11 г. е получен отговор от германските власти, според който германският данъкоплатец е доставил стоки на стойност 14 950 евро на българския данъкоплатец, стоките са взети в Хамбург от Тихомир Михайлов. Приложени са фактура № 23/25.03.10 г. на стойност 14 950 евро, потвърждения за износ/вдигане на стока и копие от личната карта на Т. М.. Във фактурата, изпратена от германските власти, предметът на доставката е идентичен с този по фактурата със същия номер и дата, представена от управителя на дружеството, но единичните цени се различават, както и количествата, откъдето произтича и разликата в общата стойност между двете фактури. Ревизиращият орган е анализирал събраните доказателства и е приел, че жалбоподателят е осъществил ВОП на стойност 14 950 евро, а не на декларираната от 880 евро. За да достигне до този извод, приходната администрация е дала превес на обстоятелството, че германският доставчик е декларирал ВОД на стойност 14 950 евро като от германските данъчни власти е представена фактура на тази стойност и потвърждение за износ на стоките. За да отмени РА в обжалваната част, административният съд е приел, че преценката на доказателствената сила на двете фактури с еднакви номера и дати, но с различно съдържание относно броя и вида артикули стоки и различна данъчна основа, в качеството им на частни документи, неподписани от ревизираното лице, следва да се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства. Съдът, при това, е взел предвид, че към формуляра SCAC, издаден съгласно Регламент /ЕО/ 2003/1798, удостоверяващ деклариране на ВОД на по-високата стойност от страна на германския търговец е приложено потвърждение за вдигане на стоката, подписано от управителя на ревизираното дружество, в което фигурира единствено номер на фактурата, но не и нейната стойност или описание на артикулите. Съдът е кредитирал показанията на разпитан свидетел, който е потвърдил изложеното в обяснението на управителя на дружеството-жалбоподател, че процесните стоки, описани във фактурата, са превозени с лекия автомобил Мерцедес Е класа на управителя, което опровергава извода на приходната администрация, че предмет на процесното ВОП са стоките, описани във фактурата, изпратена от германската данъчна администрация, тъй като видът и количеството им е такова, че същите няма как да бъдат транспортирани с лек автомобил. Съдът е приел, че ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа на приетата за установена данъчна основа с процесния РА по-високата стойност по фактурата, изпратена от германските данъчни власти. Решението е правилно. Не е основателно касационното оплакване за несъобразяване на материалната доказателствена сила на приетия като доказателства формуляр SCAC, издаден съгласно Регламент /ЕО/ 2003/1798. Действително, този документ представлява официален свидетелстващ документ относно удостоверените с него факти на деклариране на ВОД от страна на германския доставчик с по-високата стойност на данъчна основа по процесната фактура, но материалната му доказателствена сила не се разпростира автоматично върху приложените с него писмени доказателства каквито са писменото потвърждение за вдигане на стоката и фактурата с по-високата данъчна основа. Правилно съдът е приел, че след като органите по приходите твърдят, че процесната сделка е осъществена при по-висока данъчна основа от тази, която посочва ревизираното лице, те трябва да докажат този факт с правно значение, съответно в тяхна вреда са последиците от това недоказване. В случая, с изключение на официалното удостоверяване на декларирането на ВОД от страна на германския търговец на сделка на по-високата стойност, липсват доказателства за плащане на посочената сума в размер над 14 000 евро по фактурата в брой, както и за транспортиране на стоките от Германия до България, предвид количеството, което не може да бъде транспортирано с обикновено превозно средство. Преценката на свидетелските показания от страна на административния съд не се противопоставя на никакви събрани в хода на административното и съдебни производства и наистина тези показания подкрепят дадените от управителя на дружеството писмени обяснения в ревизионното производство, съгласно чл. 56 ДОПК. Предвид изложеното, оспореното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, съобразено е с материалния данъчен закон и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Претенцията на ответника за разноски не е основателна поради липса на доказателства такива да са направени в касационното производство. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,