Решение № 182 от 5.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1331/2016 г.

Решение № 182 от 5.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1331/2016 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на на Г. И. Г. от [населено място] срещу решение № 2303 от 24.11.2015 г. по в. гр. д № 2297/2015 г. на Софийски апелативен съд, с която след отмяна на решение от 24.02.2015 г. по гр. д № 5263/2014 г. на СГС, ГО, обезщетението на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1, вр чл. 20, ал. 2 от НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, е намалено от 17 600 лв. на 4 000 лева. Постановено е отхвърлянето на иска до размера от 17 600 лв. До пълния предявен размер от 30 000 лева искът е бил отхвърлен с първоинстанционното решение, влязло в сила . В касационната жалба се излага оплакването за нарушение на материалния закон при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост поради занижаване. Не е отчетена тежестта на обвинението, което е за длъжностно престъпление, възможността за лишаване от право по чл. 37, ал. 6, т. 1 НК и продължителността на производството в досъдебна фаза, образувано още през 2003 г., за да се разследва именно длъжностно престъпление на ищеца, като митнически инспектор. Обвинението е повдигнато едва през 2008 г. Тогава ищецът вече е загубил работата си и не е могъл на си намери друга, съответстваща на квалификацията му, а въззивният съд приема, че това няма връзка с обвинението. Не следва да се игнорират последиците, душевните преживявания, депресията, злепоставянето, не е съобразено естеството на вредите за целия десетгодишен период и как са се проявили в конкретния случай . Не са били са отчетени всички обстоятелства от значение за определяне на обезщетението по размер. Отговор не е постъпил Представителят на Върховна касационна прокуратура изтъква, че решението е законосъобразно. Това, че ищецът е заемал длъжност на митнически инспектор, не означава автоматично увеличение на обезщетението, поради заеманата длъжност. Не е установена причината, поради която е освободен от работа. Това е станало преди повдигане на обвинението. Затруднена професионална реализация не се установява да е в причинна връзка. Обезщетението, присъдено от въззивния съд, е съответно. С определение № 454 от 12.05.2016 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса за необходимостта при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по размер и прилагане на критерия на чл. 52 ЗЗД да бъде преценявана тежестта и характера на повдигнатото обвинение, ефектът му по отношение възможността за професионална и социална реализация с оглед възрастта и квалификацията на ищеца, при липса на преки доказателства основанието за освобождаване на последния от работа като митнически инспектор, да е поради обвинението в извършено длъжностно престъпление. В отговор на поставения правен въпрос Върховен касационен съд III г. о изтъква, че противно на установената задължителна практика на ВКС за прилагане критерия за справедливост в чл. 52 ЗЗД е разрешение, при което решаващият мотив на съда не е израз на конкретна преценка на всички относими обстоятелства съгласно т. II от ППВС № 4/1968 г., между които тежестта и характера на повдигнатото обвинение. От значение е не само размера на и вида на наказанието в съответния състав на нормата, но и дали с обвинението се вменява престъпление, извършено в длъжностно качество, с користна цел, особено когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени изисквания за почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в публичен интерес, между които и осъществяване митническият контрол на границата при внос в страната. В тези случай решаващо се съобразяват факти от обективно естество, като вида заемана длъжност, професионалните и морални изисквания за нейното заемане като обективни показатели за кариерното развитие на ищеца. Взема се под внимание съдържало ли е незаконното обвинение тезата за злоупотреба със служебно положение, степента на вредоносния ефект от обвинението върху социалната, професионалната, или друг вид реализация на лицето, като се съобрази каква е била същата преди, по време и след приключване на наказателното преследване. Връзката между тези факти ще определи в конкретна степен и злепоставящото въздействие на обвинение в извършване на престъпление по служба. Касационната жалба е частично основателна по същество, тъй като неправилно е приложен критерия на чл. 52 ЗЗД, поради необсъждането на всички относими обстоятелства от въззивния съд. Видно от приложеното в цялост сл. д. № 282/2003 г., още при образуването му ищецът Г., тогава на работа като митнически инспектор на ГКПП "Кулата", е бил е подложен на петгодишно щателно и продължително предварително разследване с насока установяване на извършено от него длъжностно престъпление, което е засегнало взаимоотношенията му с колеги и вишестоящи ръководители в системата на митническите органи още преди да бъде предявено обвинението. Бил е иззет личния му митнически печат, преместен е бил на друга работа и по-късно същият е освободен от работа като държавен служител в системата. През 2008 г., повече от година, след като е освободен от работа, ищецът е привлечен да отговаря по обвинение в длъжностно престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. Освен притеснение и тревожност от неоснователно осъждане, засегната е била и възможността да си намери съответна на образованието му работа, в своето местожителство. Макар че по делото не е установено психическо разстройство и отражение върху общото здравословно състояние с физическа изява, ищецът е понесъл тежко повдигнатото обвинение. Не е успял да си намери друга работа, както сочат в показанията си разпитаните по делото свидетели и както се установява от служебните справки на разследващите, приложени по следственото дело. От значение за размера на обезщетението в конкретния случай е това, че обвинението по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК е било предявено на ищеца и други лица след няколкогодишно разследване на обстоятелствата по случая с внос на един лек автомобил през ГКПП "Кулата" на датата 16.07.1999 г. като длъжностно престъпление чл. 282, ал. 1 НК на митнически инспектор, но като извършено от "неизвестен извършител". Разследването по сл. д № 282/2003 г. на ОП Б. е образувано след разделяне на материалите по сл. д № 1243/2001 г. на РП П. и водено срещу "неизвестен извършител" за това, че на 16.07.1999 г., в качеството си на длъжностно лице - митнически служител на ГКПП Кулата, е нарушил, или неизпълнил служебни задължения за митнически контрол. Разследван е именно Г. и още един митнически служител, тъй като на тази дата двамата са били на смяна и са оформили митническия документ за автомобила, полагайки личните си митнически печати, всеки от които с индивидуален номер. (Л. № 8118 за ищеца Г.). Оформената с печатите на митническите инспектори декларация № 4003/20.07.1999 г., послужила при регистрацията на автомобила, е приобщена по следственото дело още през 2001г, преди разделянето му. Към този момент Г. е бил на служба, давал е многократно обяснения, че е изпълнил задълженията при проверка на документите и заверка с негов печат на декларацията за внос като рутинна работа. Преките указания на Прокуратурата (още с писмо 91/15.06.2001г) са били разследващите да не се позовават на становището на началника на Митница-Кулата, че в случая няма нарушение на служителите при документното оформяне на вноса. След изтичането на всички процесуални срокове (чл. 222 НПК) разследването е било спряно с постановление от 21.06.2006 г., поради неоткриване на извършителя. Възобновено е с постановление на ОП Б. от 21.04.2007 г., след което ищецът е разпитван отново, както и други митнически служители. Към 9.08.2007 г. ищецът вече е безработен. По следственото дело е приобщена заповед № 716/10.02.2006г, с която служебното правоотношение с него е прекратено на основание чл. 97, ал. 1 от З. На 16.04.2008 г. е повдигнато обвинението по чл. 311, ал. 1 във вр чл. 20, ал. 2 НК на двамата митничари, дежурили по график на процесната дата. Ищецът е оправдан с присъда № 881/19.09.2011 г. на РС Петрич, влязла в сила съгласно решение № 2937/19.07.2013 г. на ОС Благоевград, след ново разглеждане на делото . Въззивният съд е отчел периода и интензивността на наказателното преследване по конкретното обвинение от предявяването му през 2008г до оправдаването на ищеца с влязла в сила присъда, или 4 години и 9 месеца, като взетата мярка за неотклонение е била "подписка". Следва обаче да се има предвид, че до повдигане на конкретното обвинение по сл. д № 282/2003 на О. Б. на 16.12.2008 г. е водено производство срещу "неизвестен извършител" за деяние, което няма как на 16.07.1999 г., при съставяне на митнически документ от длъжностно лице, в посоченото време, да е извършено от друг. Ищецът е бил целенасочено разследван за свои действия по служба, квалифицирани по-късно от разследващите като длъжностно престъпление по чл. 311 НК, без това престъпление да е действително извършено, тъй като действията на обвиняемия не са съставомерни за него. На 16.07.1999 г. ищецът е бил на смяна и в кръга на служебните си задължения е оформил документ, с поставяне на личния си митнически печат. Въз основа на това поначало изяснено обстоятелство му е било предявено и обвинението по чл. 311, ал. 1 НК, след водено разследване за престъпление по 282, ал. 1 НК, продължило от 2003 до 2008 г. Ето защо, макар към момента на повдигане на обвинението ищецът вече да е бил освободен от служба като митнически служител, при обезщетяване на неимуществената вреда следва да се отчитат последиците и от свързаното разследване, що се отнася до накърнения професионален авторитет и злепоставянето сред колеги и вишестоящи ръководители, пряк резултат от което е и затруднението при намиране на подходяща работа, след като е бил освободен от заеманата. Ищецът е бил назначен като митнически инспектор с трудов договор от 4.09.1995 г., това е първото му назначение, ищецът е бил на 25 години, с висше икономическо образование. Разследван и обвинен за престъпление във връзка действия като митнически инспектор при контрола на ГКПП, съответно ищецът не е могъл да се развива професионално в област, в която е имал стаж, професионални знания, умения и перспектива за развитие. В този случай, накърнената възможност за социална и професионална реализация следва да се разглежда във връзка с предварителното производство срещу него като цяло, да се отчетат и обстоятелствата по разследването до предявяване на обвинението, поради целенасочения му характер. Обвинението е повдигнато по-късно не поради откриване на извършителя, а като е дадена квалификация на деянието, фактическите предпоставки за което са били същите, каквито и през 2003 г. Макар по делото да е установена друга непосредствената причина ищецът да бъде освободен от служба, която причина няма пряка връзка с разследването, касае се за накърнена възможност за социална и професионална реализация, както именно тази вреда е била предявена за обезщетяване с иска и следва да бъде справедливо обезщетена . Предвид гореизложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на въззивния съд по въпроса за дължимия размер на обезщетението, определено по справедливост, въззивното решение следва да се отмени в една част . При установената степен на засягане на неимуществени блага в резултат на процесното незаконно обвинение, въззивният съд неправилно е присъдил занижено обезщетение от 4000 лева. За да бъде удовлетворен обществения критерии за справедливост при съществуващите в страната обществено- икономически условия на живот и с оглед конкретните обстоятелства по делото, за обезщетяване на заявените с настоящия иск вреди като произтекли от обвинението, следва да се определи обезщетение от 9 000 лева. По-висок размер на обезщетението няма да съответства на реалните вреди, свързани с накърняване на доброто име и възможността за професионална реализация, в нейната конкретна проява при ищеца. Решението на Софийски апелативен съд следва да се отмени и да се постанови по същество решение, с което искът на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 З. да се уважи за още 5000 лева. Разликата следва да се присъди от Върховен касационен съд. Лихва следва да се присъди от момента на влизане в сила на оправдателната присъда на 19.07.2013г, като законна последица. В останалата част въззивното решение следва да се потвърди, а разноски следва да се присъдят в тежест на ответника съгласно изхода на спора. Съобразно уважената част от иска следва да се присъдят разноски на ищеца за всички инстанции, от установените за адвокат и държавна такса. Общо ищецът е установил разноски в размер на 1140 лева, от които в тежест на ответника следва да се присъдят 399 лева, за всички инстанции. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.