Решение № 2564 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14266/2008 г.

Решение № 2564 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14266/2008 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1031 от 22.10.2008 г., постановено по адм. д. № 1413/2008 г. Административен съд гр. Пловдив е отменил решение № 224 от 1.07.2008 г. на директора на РУ "СО" гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4812134980 от 21.03.2008 г. на ръководител "ПО" при РУ "СО" гр. Пловдив и е изпратил преписката на "ПО" при РУ "СО" гр. Пловдив за решаване на въпроса по същество, съгласно указанията, дадени в решението. Осъдил е РУ "СО" гр. Пловдив да заплати на Андрей Димитров Николов разноски по съдебното производство в размер на 300 лева. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ "СО" - Пловдив с оплакване, че е неправилно, необосновано, противоречащо на материалния закон и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че Спогодбата между Република България и СССР за социално обезпечаване е денонсирана от 1.01.2004 г. и не може да намери приложение по отношение стажа на г-н Николов за периодите от 30.07.1976 г. до 26.04.1979 г.; от 2.08.1979 г. до 1.06.1981 г. и от 16.06.1981 г. до 1.08.1985 г. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба с оплакване за неправилно приложение на материалния закон от страна на съда при постановяване на съдебното решение, с което е отменен акта на директора на РУСО Пловдив и потвърденото разпореждане за отказ от отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд подробно е изложил установената по делото фактическа обстановка. От данните по пенсионната преписка е видно, че жалбоподателят Андрей Николов в рамките на три периода: от 30.07.1976 г. до 26.04.1979 г.; от 2.08.1979 г. до 1.06.1981 г. и от 16.06.1981 г. до 1.08.1985 г, е полагат труд на територията на бившия СССР. С оспореното пред съда решение № 224 от 1.07.2008 г. на директора на РУ "СО" гр. Пловдив е потвърденото разпореждане № 4812134980 от 21.03.2008 г. на ръководител "ПО" при РУ "СО" гр. Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4, ал. 1 от ПЗР на КСО на Андрей Димитров Николов. Постановяването на отказа е мотивирано от административния орган с непризнаването на труда, положен от Николов на територията на СССР, тъй като заявлението до пенсионния орган е подадено на 1.11.2007 г., т. е. след денонсиране на спогодбата. Административен съд гр. Пловдив е приложил правилно материалния закон, обосновано и аргументирано е мотивирал правните си доводи за незаконосъобразност на оспорените пред него административни актове. Спогодбата между НРБ и СССР за социалното обезпечаване е била в сила от 1960 г. до 1.01.2004 г. По делото не е спорно, че през цитираните три периода Андрей Николов е полагал труд на територията на СССР при действието на спогодбата. През този период е възникнало и правото му за признаване на положения от него труд като стаж за пенсиониране. Правилно Административен съд гр. Пловдив е съобразил общите принципи на материалното право, че при изменение на законодателството, правоотношенията се уреждат от закона, който е бил в сила при възникването им. Решаващ за определяне на приложимия закон е моментът на възникването на правоотношението. Следователно, при спор дали да бъде признат като стаж за пенсиониране определен трудов стаж, положен извън страната, следва да се изхожда от международните спогодби, които са били в сила по време на извършване на работата. Изрично в чл. 20, т. 3 от цитираната Спогодба между НРБ и СССР за социално обезпечаване е заложено, че правата, възникнали съгласно разпоредбите на спогодбата, не губят сила в случай на денонсиране. Това означава, че се запазват (неограничено във времето) всички права, придобити по силата на спогодбата, в т. ч. и правото положеният труд на територията на една от страните да се зачита като стаж за придобиване на пенсия. А това право се реализира от съответното лице, в случая от Андрей Николов, когато достигне до необходимите условия отпускане на пенсия съобразно разпоредбите на КСО и не е валидно за подаване на заявление само до 1.01.2004 г., както е приел административния орган. По изложените настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно и обосновано, постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалноправните норми. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,