Решение № 6691 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13501/2020 г.

Решение № 6691 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13501/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Индустриални батерии" ЕООД, гр. Търговище чрез адв. Д. против решение № 100/24.09.2020 г. на Административен съд - Търговище, постановено по адм. дело № 15/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-03002519000713-091-001/2.09.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, в потвърдената с решение № 285 от 13.12.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Варна, поправено с решение № 285 – П от 20.12.2019 г. на Директора на Дирекция на "ОДОП" –гр. Варна при ЦУ на НАП част. В жалбата са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението. Жалбоподателят твърди, че по делото са събрани многобройни доказателства за осъществяване на спорните доставки на стоки. Счита за неправилен извода на съда, че фактурите следва да са подписани от управителя на дружеството. Посочва, че от страна на данъчния орган не са ангажирани доказателства за наличие на данъчна измама. Излагат се подробни съображения за приложение на конкретни решения на Съда на ЕС. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Е. В. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт № Р – 03002519000713-091-001 от 2.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, в частта, с която са установени задължения за жалбоподателя за данъчни периоди м. август и септември 2014 г. по ЗДДС общо в размер на 10 724. 46 лв. главница и лихва за забава общо в размер на 5 354. 16 лв., в частта с която не е бил отменен с решение № 285 от 13.12.2019 г. на директора на дирекция "ОДОП" – Варна, поправено с решение № 285 – П от 20.12.2019 г. на Директора на Дирекция на "ОДОП" –гр. Варна при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата съдът е приел, следната фактическа обстановка: "Индустриални батерии" ЕООД е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 10 724, 46 лв. за м. август и м. септември 2014 г. по девет фактури, издадени от името на "Щ. С." ЕООД, предмет на тези доставки са били стоки, представляващи тягови батерии, тягов елемент, съединител и болт. От страна на дружеството жалбоподател се твърди, че механизмът на покупка на стоките и доставката бил следният: управителят на дружеството С. Т. пътувала до склад на продавача във Варна, в промишлена зона, заедно с шофьор, респ. с автомобил на дружеството жалбоподател. От складовата база на доставчика купували стоката, плащали в брой и си я превозвали сами. Във връзка с това са допуснати и изслушани свидетелски показания на предходния управител С. Т. и на шофьор на дружеството. Допусната е графологична експертиза във връзка с направено оспорване на подписите на фактурите с номера от 101 до 109 и на придружаващите ги приемо-предавателни протоколи, като заключението на експерта е, че подписите в представените по делото копия на процесните фактури и приемо-предавателни протоколи от името на П. С. - управител на доставчика не са положени от това лице. Допусната, изслушана и приета без възражения съдебно-счетоводна експертиза. От така установените факти, съдът обосновава извод, че процесните фактури и свързаните към тях приемо-предавателни протоколи и пътни листи, не удостоверяват реални сделки, като основанията за този извод са множеството фактически несъответствия, удостоверени от приетите по делото експертизи, а именно: грешките при полагането на подписите ведно със заключението, на графолога, че приемо-предавателните протоколи не са подписани от управителя на доставчика, различните версии във времето за това кой е осъществил превоза, с кой автомобил. Според решаващия съд, всички тези обстоятелства в своята съвкупност сериозно подкопават достоверността на обсъжданите документи и респ. не позволяват на тяхна база да се установи безспорна реалност на процесните доставки, като допълнение посочва, че по делото липсват и категорични доказателства за участието на процесните стоки в последващи доставки на дружеството жалбоподател, което се доказва от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза. Поради недоказаност на доставките – като прехвърляне право на собственост върху стоки, чрез предаването им, съдът е приел, че отказът на правото на данъчен кредит в процесния период м. 08 и 09.2014 г. е законосъобразен. Решението е правилно постановено. Осъществяване на доставката е основна предпоставка за настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, изискуемост на данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС и възникване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС. При доставки на стоки, каквито са и спорните доставки, данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост върху стоките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Нормата от националния закон се тълкува и прилага с оглед легалната дефиниция на това понятие по чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Според практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО понятието "доставка на стоки" не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. Поради това основна предпоставка, която подлежи на доказване в процеса е действителното осъществяване на доставките на стоки. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е на задълженото лице, което претендира правото на приспадане. В случая правото на приспадане е отказано, поради недоказване на предаване на стоките. Видно от заключението на допуснатата и приета без оспорване съдебно-графологична експертиза приемо-предавателните протоколи не са подписани от П. С. - управител на доставчика "Щ. С." ЕООД Поради тази причина, правилно съдът не е кредитирал представените по делото частни документи- приемо – предавателни протоколи. От изслушаните свидетелски показания на управителя на ревизираното дружество през процесния период и служител изпълняващ длъжността шофьор, също не става ясно кой е подписал приемо-предавателните протоколи за предаващата страна. Доказването на факта на реалното предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда с нея като собственик, изисква имплицитното установяване на следното: първо доставчикът е разполагал със стока от същия вид и количество като фактурираните и второ, че това количество стока физически е предадено на получателя. Именно второто посочено обстоятелство остава недоказано в настоящия казус. Несъстоятелни са твърденията в касационната жалба, че по делото безспорно е доказана последваща реализация на процесните стоки. Правилно първоинстанционния съд не е кредитирал заключението на съдебно - счетоводната експертиза касаещо последващите доставки. Съгласно поясненията на експерта, същият е стигнал до извод за тяхното наличие на база включването на стоки като процесните във други фактури, отразяващи доставки на жалбоподателя към трети лица, без да е изследвана продуктовата наличност у търговеца. Предмет на доставките са заместими вещи, които не могат да бъдат надежно индивидуализирани единствено чрез типовото им описание. Предвид посоченото остава недоказано твърдението на ревизираното лице за наличие на последващи доставки. По тези съображения, решението, с което жалбата на "Индустриални батерии" ЕООД е отхвърлена, следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация в размер на 1012, 36 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за осъществена защита от юрисконсулт пред настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,