Решение № 14055 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9547/2017 г.
ВАСVII отделение15.11.2018 г.докладчик Юлия Раева
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 18 от 24.07.2017 г., постановено по адм. д. № 36/2017 г. по описа на Административен съд – Русе в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. Далев от гр. [населено място] срещу Акт за установяване на задължения № 0183-1 от 26.10.2016 г., издаден от инспектор в звено "Приходи по ЗМДТ и принудително събиране" при община Иваново, потвърден с Решение № 68050030 от 14.12.2016 г. на ръководителя на звено "Приходи по ЗМДТ и принудително събиране" при община Иваново, в частта му относно установено задължение за такса битови отпадъци за 2010 г. за услугата "почистване на териториите за обществено ползване" ведно с лихвите за просрочие и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения № 0183-1 от 26.10.2016 г., издаден от инспектор в звено "Приходи по ЗМДТ и принудително събиране" при община Иваново, потвърден с Решение № 68050030 от 14.12.2016 г. на ръководителя на звено "Приходи по ЗМДТ и принудително събиране" при община Иваново, в частта му относно установено задължение на В. Далев от гр. [населено място] за такса битови отпадъци за 2010 г. за услугата "почистване на териториите за обществено ползване" ведно с лихвите за просрочие. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14055 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9547/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Далев от гр. [населено място] срещу Решение № 18 от 24.07.2017 г., постановено по адм. д. № 36/2017 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения № 0183-1 от 26.10.2016 г., издаден от инспектор в звено "Приходи по ЗМДТ и принудително събиране" при община Иваново на основание чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4 и 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), потвърден с Решение № 68050030 от 14.12.2016 г. на ръководителя на звено "Приходи по ЗМДТ и принудително събиране" при община Иваново, в частта му относно установени задължения за такса битови отпадъци за периода 2010-2016 г. в общ размер на 199, 87 лв., от които 146, 37 лв. главница и 53, 50 лв. лихви. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е изградил изводите си въз основа на неправилно възприемане на гласните доказателствени средства и без да обсъди представените писмени доказателства. Отрича извършването на услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" по отношение на имота му с аргумент, че имотът няма достъп до улица и не е снабден с индивидуален съд за битови отпадъци. За отделните години в табличен вид излага твърдения относно честотата на извършване на услугите, като за 2010 г. сочи, че представените по делото протоколи въобще не съдържат данни за извършена услуга "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Счита, че услугата "обезвреждане на отпадъци в депа" също не е извършвана, тъй като не са представени доказателства, че общината има депо. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на акта в обжалваната част. Ответникът – ръководителят на звено "Приходи по ЗМДТ и принудително събиране" при община Иваново, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Акт за установяване на задължения № 0183-1 от 26.10.2016 г., издаден от орган по приходите при община Иваново на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4 и 9б от ЗМДТ, потвърден с Решение № 68050030 от 14.12.2016 г. на ръководителя на звено "Приходи по ЗМДТ и принудително събиране" при община Иваново, в частта му относно установени задължения за такса битови отпадъци за периода 2010-2016 г. в общ размер на 199, 87 лв., от които 146, 37 лв. главница и 53, 50 лв. лихви. Задълженията са установени във връзка с недвижим имот, находящ се в с. Пиргово, община Иваново, област Русе, собственост на касационния жалбоподател - УПИ XI 913 кв. 100 по регулационния план на с. Пиргово. За да отхвърли жалбата, съдът е извършил проверка относно компетентността на издателя на акта, спазване на формата, процесуалния и материалния закон при издаването му и е формирал извод за неговата законосъобразност. Относно основния спорен въпрос за реалното извършване на процесните услуги съдът е обсъдил представените по делото доказателства и е обосновал извод за дължимост на ТБО за процесните периоди в размера, установен в акта. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ в приложимата за процесните периоди редакция за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от същия закон, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. По делото е безспорно установено, на първо място, местоположението на имота на територията на общината, включително обстоятелството, че попада в границите на района на организирано сметосъбиране и сметоизвозване (за всички периоди организираното сметосъбиране и сметоизвозване за с. Пиргово е в границите на регулационния план), и на второ място, извършването и на трите услуги, за които е установено задължение за ТБО за процесните периоди, с изключение на услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" за периода 2010 г. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че представените по делото протоколи за приета работа за 2010 г. не установяват извършването на тази услуга. Видно от тяхното съдържание в протоколите е отчетено извършването само на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване. В графите за машинно метене, зимно снегопочистване, разпръскване на смеси и опесъчаване и машинно миене не са попълнени данни. В представените фактури при описание на предмета на доставката също липсват данни за последните дейности. Следователно в тази част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на акта в частта на установеното задължение за ТБО за 2010 г. за услугата "поддържане на чистотата на обществените територии" ведно с лихвите за просрочие. В останалата част решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спорното задължение факти и обстоятелства, въз основа на които е достигнал до съответни на закона правни изводи. Неоснователно е оплакването от касационната жалба, че не са взети предвид показанията на разпитаните свидетели. Свидетелските показания са съобразени ведно с останалите относими доказателства по делото и правилно е прието, че установеното с тях обстоятелство, че пред имота на касационния жалбоподател няма съд за битови отпадъци, не засяга материалната законосъобразност на административния акт. Обстоятелството, че достъпът до имота се осъществява по черен път, за който св. Рачев посочва, че е отнесен от свлачище, и денивелацията на терена не позволява маневра на камиона за събиране и извозване на битовите отпадъци непосредствено пред имота, не обосновава извод за недължимост на таксата за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване", тъй като услугата се осъществява чрез съдовете за битови отпадъци, поставени на ул. "Индже войвода", която е перпендикулярна на черния път. От свидетелските показания безспорно се установява, че се извършва сметосъбиране и сметоизвозване съгласно определения график за с. Пиргово, като достъпът до съдовете за битови отпадъци на ул. "Индже войвода" е свободен, включително за жалбоподателя. Съгласно показанията на св. Рачев именно в края на същата улица касационният жалбоподател паркира автомобила си, а съгласно показанията на св. Барбуков, макар и със затруднения камионът обслужва съдовете за битови отпадъци – камионът не отива до края на улицата, но работниците влачат съдовете до камиона. При установените релевантни за спора юридически факти първоинстанционният съд е направил правилен извод за реално предоставяне на останалите две услуги – за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване за периода 2011 г. – 2016 г. и за обезвреждане на битови отпадъци в депа за целия процесен период от 2010 г. до 2016 г. За процесния период община Иваново има сключени договори с "Астон сервиз" ООД, с които е възложила обществени поръчки с предмет дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В приложенията към договорите детайлно са описани дейностите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, като за с. Пиргово са включени четири улици. За периода 2011 г. – 2016 г. са представени достатъчно доказателства (фактури и двустранни протоколи) за изпълнение на договорените дейности по машинно метене, опесъчаване и снегопочистване, които съдът е обсъдил подробно. Ирелевантно е обстоятелството, че самият имот не се намира точно на същите улици. Следва да се отбележи, че таксата за услугата се дължи за извършени дейности по поддържане на чистотата не само на обществени територии, които непосредствено граничат с имота на жалбоподателя, защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че за един и същи период са представяни протоколи с различно съдържание. В тази насока се сочат периодите м. януари 2011 г., м. декември 2012 г., м. декември 2016 г. и м. януари 2017 г. Последният период - м. януари 2017 г. е извън процесния период, с акта са установени задължения от 2010 г. до 2016 г., поради което в тази част оплакването е неотносимо и не следва да бъде обсъждано. При преглед на съдържанието на представената по делото преписка (черен класьор) касационната инстанция установи, че действително за м. януари 2011 г. са представени два отделни протокола за извършени работи, но няма противоречие между съдържанието им. Тези протоколи са към различни фактури и касаят различни дейности – първият е за сметосъбиране и сметоизвозване и касае фактура № 8510 от 08.02.2011 г., а вторият е за зимно снегопочистване, разпръскване на смеси и опесъчаване и касае фактура № 8509 от 08.02.2011 г. Същият подход е приложен и за м. декември 2012 г. при отчитане и заплащане на извършените работи – съставени са два отделни протокола, в които са описани дейностите, касаещи услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" – вид и брой на съдовете за отпадъци, и дейностите, касаещи услугата "поддържане на чистотата на обществените територии". При преглед на преписката (зелен класьор) в частта на извършените дейности през м. декември 2016 г. също не се потвърждават оплакванията на касационния жалбоподател. За посочения месец данните от представения протокол за извършените дейности съответстват на стойностите по фактура № 0200004633 от 27.12.2016 г. Що се отнася до услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа, чл. 71, т. 3 от ЗМДТ предвижда, че такса не се дължи, когато няма депа. От представените по делото доказателства (одобрени план-сметки за съответната година и документация за възлагане на обществена поръчка с предмет процесните услуги) се установява, че услугата се предоставя чрез Регионално депо гр. Русе, в което се обезвреждат битовите отпадъци на няколко общини, включително община Иваново, поради което е доказано извършването и на третата услуга. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила в останалата част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение