Решение № 8078 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14704/2017 г.

Решение № 8078 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14704/2017 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 1844 от 24.10.2017 г., постановено по адм. д. № 3057/2016 г. Административен съд - В., е отхвърлил жалбата на "Люси 81" ЕООД, гр. Т. срещу Ревизионен акт № Р-03002515010451-091-001 от 29.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП В., в частта потвърдена с Решение № 358/21.10.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - В., с който за дружеството са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 30 161,53 лв. главница и лихви за забава в размер на 4 714,86 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит, като е извършена и корекция на финансовия резултат на дружеството по ЗКПО за 2014 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Люси 81" ЕООД, представлявано от адв. Милкова, в която се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи за наличие на безспорни доказателства, обективиращи стопанските операции, респективно реалността на доставките. Позовава се на назначените експертизи. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - В. и вместо него да постанови друго, с което да отмени РА. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В., чрез своя процесуален представител в молба за даване ход по същество възразява срещу основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е бил РА, потвърден и изменен с решение на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В., в частта с която на "Люси 81" ЕООД са установени задължения за данък по ЗДДС в размер на 30 161,53 лв. главница и лихви за забава в размер на 4 714,86 лв. в резултат на отказано право на данъчен кредит, както и в частта на извършената корекция на финансовия резултат по ЗКПО за 2014 г. Ревизиращите органи са намерили, че не са налице реално осъществени доставки на стоки от дружествата издатели на процесните фактури - "Къневи груп" ООД и "Миха 90" ЕООД. Приходните органи при насрещните проверки са установили верига от доставките на едни и същи дати и количества стоки, идентични по характеристики с фактурираните към РЛ, с тези предходните доставки и тези които РЛ е осъществило към негови клиенти. "Къневи груп" ООД, "Миха-90" ЕООД, "Люси- 81" ЕООД и "Сашо- 82" ЕООД се обслужват от едно и също дружество, извършващо счетоводни услуги. Транспортът е осъществяван в един и същи ден - с превозно средство с peг. № Т 4235 МТ, като органът по приходите е намерил, че закупените стоки не могат да бъдат транспортирани с посоченото в товарителниците МПС. За да отхвърли жалбата на "Люси- 81" ЕООД, административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните правила, като същият е материално законосъобразен. Съдът се е произнесъл по съществото на правния спор. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е приел, че не се осъществява реално предаване на стока между страните по отделните доставки, извършен е документооборот, целящ да създаде привидност за изпълнени доставки, каквито в действителност не са налице. Решението е правилно. РЛ е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, като получател по доставки по фактури, издадени от "Къневи груп" ООД и "Миха-90" ЕООД. От "Къневи груп" ООД са фактурирани транспортни услуги, а от "Миха-90" ЕООД - стоки - кафе, безалкохолни напитки, бира, вино, водка, уиски, ракия, джин, описани на стр. З - 4 от РД. Правото на данъчен кредит се приема, че е законосъобразно упражнено, когато са изпълнени условията на чл. 6, чл. 9, чл. 25, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Д. от съда тълкуване на закона относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит е правилно и съобразно установената съдебна практика, както на националните съдилища, така и на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС . Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Съдът, при подробен анализ на представените доказателства и възприемане доводите на ревизиращите, е намерил пълна идентичност между фактурираните доставки към РЛ, предходните и последващите такива. Правилно е посочил, че документираните в едни и същи дни - 17.12.2014 г., 18.12.2014 г., 19.12.2014 г. и 20.12.2014 г. доставки между "Къневи груп" ООД, "Миха-90" ЕООД, "Люси-81" ЕООД, "Сашо-82" ЕООД и отново "Къневи груп" ООД, имат един и същи предмет /с изключение на последната, при която "Сашо-82" ЕООД прехвърля част от стоките на "К. Х. ДС" ЕООД/. Заявките, описите и приемо-предавателните протоколи, придружаващи покупните и продажни фактури от "Сашо-82" ЕООД към "Къневи груп" ООД и от "Къневи груп" ООД към "Миха-90" ЕООД са идентични по отношение на стоките и количествата в тях, като се различават само единичните и общи доставни цени. Съдът е намерил за недоказано и обстоятелството на твърдения изпълнен в един и същи ден транспорт на стоките, от едно и също превозно средство; трима от участващите по веригата доставчици имат един и същ адрес на управление, обслужват се от един и същ счетоводител и управителят на всяко от дружествата доставчици се намира в отношение на свързаност с някое от другите дружества. Заявките от "Къневи груп" ООД към "Сашо-82" ЕООД и от "Миха-90" ЕООД към "Къневи груп" ООД са идентични, както по отношение на стоките и количествата в тях, така и на датите, на които са направени всички те, въз основа на договори от една и съща дата - 10.12.2014 г. В представените товарителници за извършен транспорт на стоките, както при покупката им, така и при продажбата им (осъществен в един и същи ден) е посочено превозно средство с peг. № Т 4235 МТ с водач Д. С. Д. - съдружник в "Къневи груп" ООД. Констатирано е, че превозното средство е Мерцедес 608 Д, собственост на "Тоти-91" ЕООД. Съобразявайки характеристиките на модела автомобил и описаните стоки, закупени от "Миха-90" ЕООД, органите по приходите и съда правилно са намерили, че същите не могат да бъдат натоварени на един курс, както се сочи от РЛ и не могат да бъдат транспортирани с посоченото в товарителниците МПС. Реалността на транспортната услуга, фактурирана от "Къневи груп" ООД е приета от съда за обусловена от реалността по доставките на стоки, фактурирани от "Миха-90" ЕООД. Констатираната верига от доставки между свързани лица и препродажбата на стоки, на цени по-високи от тези в магазинната мрежа и при дистрибуторите на такива стоки, разколебава реалността на същите. Представените описи и приемо-предавателни протоколи, придружаващи покупните и продажни фактури от прекия доставчик "Миха-90" ЕООД към ревизираното лице "Люси - 81" ЕООД и от "Люси- 81" ЕООД към неговия клиент "Сашо-82" ЕООД са идентични по отношение на стоките и количествата в тях. Различават се само единичните и общите доставни цени. Движението на едни и същи артикули, с приемо-предаване на една и съща дата, на която се извършва и транспортът на стоките, обуславя невъзможност за проследяване на процесните доставки. Не могат да бъдат установени първоначалният доставчик и крайният получател, доколкото ревизираното дружество е закупило стоките от "Миха-90" ЕООД, чийто предходен доставчик е "Къневи груп" ООД, който от своя страна ги е закупило от "Сашо-82" ЕООД, а последното ги е закупило от ревизирания субект "Люси- 81" ЕООД. Предвид гореизложеното, настоящата инстанцията намира, че изводът за липса на доставки е изграден на базата анализ и правилна преценка на фактите и обстоятелствата и при съвкупна преценка на ангажираните доказателства. От събраните по делото доказателства не се установява реалното извършване на доставките от фактуриралите ги дружества. Поради това, останалите събрани относими доказателства, включително и евентуално осъществено плащане, не са достатъчни да установят обективното извършване на спорните доставки. Следва да се има предвид, че в основата на прилагане механизма на ДДС стои именно извършването на облагаема доставка, което в случая не е доказано. Този анализ установява префактуриране на стоките, като дори не може да се обоснове извод за действителната поредност във веригата на изпълнение на доставките. Горните изводи не се разколебават и от приетите без оспорване заключения по ССЕ и СТЕ. Последните също не установяват наличие на реални доставки по издадените от "Миха-90" ЕООД и "Къневи груп" ООД фактури. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, а именно на основание чл. 154, ал. 1 ГПК ревизираното лице носи същата да докаже благоприятния за него положителен факт от обективната действителност за наличие на реална доставка. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не следва категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките по процесните фактури. От изложеното следва, че законосъобразно е отказан данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС по издадените от "Миха-90" ЕООД и "Къневи груп" ООД фактури. С оглед на потвърдените констатации по ЗДДС, правилно на основание чл. 26, вр. чл. 10 ЗКПО не са признати за данъчни цели отчетените разходи по фактурите, издадени от "Миха-90" ЕООД и "Къневи груп" ООД и е коригиран финансовият резултат със сумата по тях. Като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд - В. е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на Д"ОДОП" В. разноски по делото за настоящата инстанция /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 1 182,22, определено при условията на чл. 161, ал. 1 ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,