Решение № 11442 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4566/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 във вр. с чл. 83, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на А. Черногорски с ЕИК по БУЛСТАТ 179559800 и постоянен адрес: гр. София, [улица], против Решение 1172/23.02.2023 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 9275/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му против Отказ за регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) 221022202957543/06.07.2022 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1448/08.09.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 1 000 лв. С доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - София - оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрк. Мирчева. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 000 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е Отказ за регистрация по ЗДДС на А. Черногорски, [ЕГН] с 221022202957543/06.07.2022 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1448/08.09.2022 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при ЦУ на НАП. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо. Обосновал е изводи за валидност и материална законосъобразност на акта. Обсъдил е всички доводи и възражения на жалбоподателя и подробно е мотивирал становището си за тяхната неоснователност. Изложил е и подробни съображения за съответствието на акта с разпоредбата на чл. 96, ал. 8 ЗДДС. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно, поради следното: Отказът за регистрация не е мотивиран само с обстоятелството, че към подаденото заявление за регистрация няма приложена справка за облагаемия доход за 12 последователни месеца преди текущия, както и че към 06.07.2022 г. (дата на изтичане на срока на проверката) не са представени документите, посочени в Искането с изх. 2200-2816259-1/22.06.2022 г., връчено на 28.06.2022 г. Видно от фактическите основания в акта А. Черногорски е имал регистрация по ЗДДС за периода 09.03.2012 г. 10.12.2014 г. Дерегистриран е на основание чл. 176, т. 3 във вр. с чл. 89, ал. 1 ЗДДС (системно неизпълнение на задължението за внасяне на данъка в държавния бюджет, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне). Констатирано е, че към датата на постановяване на отказа според данните от проверката задълженията за ДДС на А. Черногорски са в размер на 217 605.40 лв. по подадените справки декларации. Освен това в хода на проверката е получен отговор от публичния изпълнител, според който адв. Черногорски има публични задължения в размер на 396 950.54 лв. към 04.07.2022 г. по изпълнително дело 22092227273/2009 и по него не са постъпили плащания. В отказа за регистрация при тези фактически основания не е посочено правното основание чл. 96, ал. 8 ЗДДС, но това е направено с решението на решаващия орган. Безспорно мотивите на административния акт включват фактическите и правни основания за издаването му, а според Тълкувателно решение 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС липсата на мотиви към основния административен акт не е съществено нарушение тогава, когато административен орган, като е потвърдил обжалвания пред него акт, е изложил към решението си надлежни мотиви, разкриващи съображенията, по които е бил издаден, и позволяващи да се провери неговата законосъобразност. Ако в хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 ЗДДС приходната администрация действа в условията на обвързана компетентност, то в тези по чл. 176 във вр. с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС упражнява дискреция. Посочвайки само правното основание при изложени от компетентния орган фактически основания, горестоящият административен орган не е иззел неговите правомощия, свързани с оперативната му самостоятелност. Правилен е изводът на АССГ, че отказът за регистрация по ЗДДС е постановен в съответствие с чл. 96, ал. 8 ЗДДС, тъй като е налице първата от двете, алтернативно регламентирани в този законов текст хипотези, а именно приходната администрация е прекратила регистрацията на лицето на някое от основанията по чл. 176 ЗДДС и това основание не е отпаднало към постановяването на отказа за регистрация. Не е спорно, че към датата на постановяването на отказа адв. Черногорски има задължения за ДДС по ЗДДС по подадени справки декларации в размер на 217 605.40 лв., както и че към датата на постановяване на оспореното първоинстанционно решение тези задължения не са погасени. Жалбоподателят не излага в касационната си жалба каквито и да било съображения за противоречие на решението на АССГ с чл. 96, ал. 8 ЗДДС. Представените от него в съдебното производство пред АССГ договори за правна защита и съдействие, сдържащи разписки за заплатени адвокатски възнаграждения, не променят извода на съда за законосъобразност на административния акт с оглед правното и фактическо основание за издаването му. Неотносими към спора са и останалите доводи в касационната жалба, свързани с това длъжни ли са приходните органи да посетят офиса на адвоката, който е и негов постоянен адрес, с цел изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с конкретното административно производство, макар че АССГ е дал отговор и на този въпрос. Неоснователен е и доводът на касатора за неправилност на първоинстанционното решение в частта му, в която съдът е приел, че адресатът на отказа е индивидуализиран в достатъчна степен чрез неговия ЕГН, макар да не е посочен ЕИК на БУЛСТАТ. Аргументите, изложени от АССГ, се възприемат изцяло от настоящия касационен състав и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК не следва да бъдат преповтаряни. Извън тях следва да се посочи, че макар в разпоредителната част на акта неговият адресат да е индивидуализиран с ЕГН, то в мотивната му част е посочено, че от 20.09.2022 г. той има код в БУЛСТАТ с посочения номер. Неправилна е също така тезата на жалбоподателя, че при достигнат оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, приходният орган не може да откаже регистрация по ЗДДС, тъй като липсва правна формулировка за този отказ. Според чл. 96, ал. 8 ЗДДС независимо от ал. 1 органът по приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация. От текста е видно, че правомощието на органа по приходите след преценка на установените при проверката факти да откаже регистрация на посоченото правно основание се отнася до случаите, при които е достигнат облагаемият оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС и е подадено заявление за регистрация. Както беше посочено по-горе, правомощието на органа по приходите да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон, е регламентирано в чл. 176, т. 3 ЗДДС. Систематичното място на чл. 176 в глава ХХV от закона, уреждаща правомощията на органите по приходите за предотвратяване на данъчни измами, определя юридическите факти, представляващи основания за отказ на регистрация по преценка на администрацията, като източник на опасност от загуба на данъчни приходи (виж също и Решение 1645/08.02.2017 г. По адм. д. 2128/2016 г. на ВАС).