Решение № 13096 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9650/2020 г.

ВАСVI отделение22.10.2020 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 3087/19.06.2020 г. по адм. дело № 12090/2018 г. на Административен съд София – град, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 62/17.10.2018 г. на управителя на НОИ и потвърденото с него разпореждане изх. № 2113-50-181#3 от 07.09.2018 г. на длъжностно лице от Дирекция "ЕРМД" при НОИ. ВРЪЩА делото на Административен съд – София - град, който при спазване на правилата за съхраняване и архивиране на съдебните дела да изпрати преписката на НОИ за произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. ОСЪЖДА Националния осигурителен институт – гр. София да заплати на М. Пигелер, от [държава], със съдебен адрес гр. София сумата от 2880, 00 (две хиляди осемстотин и осемдесет) лева, разноски по делото. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13096 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9650/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Пигелер, със съдебен адрес гр. София, чрез адв. И. Палева против решение № 3087/19.06.2020 г. по адм. дело № 12090/2018 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Управителят на Националния осигурителен институт, чрез юрисконсулт Даскалова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 3087/19.06.2020 г. по адм. дело № 12090/2018 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на М. Пигелер, от [държава], със съдебен адрес гр. София срещу решение № 62/17.10.2018 г. на управителя на НОИ, с което е потвърдено разпореждане изх. № 2113-50-181#3 от 07.09.2018 г. на длъжностно лице от Дирекция "ЕРМД" при НОИ, с което на основание чл. 68, ал. 1-2 и чл. 69, ал. 1 от КСО, чл. 6 и чл. 50 от Регламент/ЕО/ № 883/2004 и чл. 12, чл. 40 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 на ЕП и на Съвета е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Административният съд е установил, че жалбоподателката е навършила необходимата възраст по чл. 69в, ал. 1 от КСО, но е приел, че само въз основа на българския си осигурителен стаж не е изпълнила изискването на чл. 69в, ал. 1-2 от КСО за наличие на учителски стаж - 25 години и 08 месеца. Посочил е, че спорният период 21.09.1982-01.09.1985 г. не следва да бъде зачетен за учителски стаж тъй като дейността "дружинен ръководител" в учебно или възпитателно заведение е учителски такъв ако отговаря на изискванията за заемане на длъжността "учител" или "възпитател" и е изпълнена пълната норма за задължителна преподавателска дейност, каквито данни в случая не са налице. Решението е неправилно. По делото е установено, че на М. Пигелер с разпореждане от 23.05.2014, считано от м. 03.2014 г. е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, със срок за изплащане до 01.04.2015 г. В последствие след преосвидетелствания изплащането на пенсията е продължено до 01.01.2019 г. Със заявление вх. № 2113-16-453/01.06.2018 г. жалбоподателката е поискала отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Декларирала е осигурителен стаж, придобит по законодателството на друга държава като към датата на зявлението – 01.06.2018 г. е имала навършена възраст [възраст]. Установеният български осигурителен стаж съставлявал 29 години, 06 месеца и 20 дни, придобити при трета категория труд от които 23 г., 07 месеца и 15 дни учителски осигурителен стаж, както следва: 01.09.1985 г. – 15.09.1988 г. / 3 г. и 14 дни/; 15.09.1988-01.09.1989 г. / 11 м. и 15 дни/; 01.03.1990 г. – 11.09.2003 г. / 13 г., 06 м. и 10 дни/; 11.09.2003 г. – 01.09.2004 г. / 11 м. и 20 дни/; 14.09.2004 г. – 20.04.2007 г. / 02 г., 07 м. и 06 дни/ и от 21.03.2011 г. – 01.10.2013 г. / 02 г., 06 м. и 10 дни/. За периода 21.09.1982 г. до 01.09.1985 г., М. Пигелер е изпълнявала длъжността "дружинен ръководител", което е удостоверила с трудова книжка № 126/21.09.1982 г. Длъжността е била в щата на ОК на ДКМС. По делото е изслушана и приета СИЕ, неоспорена от страните. Вещото лице е извършило проверка на документите по делото и административната преписка, като и в Централен държавен архив и в Държавния архив и е дало заключение по поставените му задачи. Разпитани са и свидетели, чийто показания подкрепят фактите установени от писмените доказателства по делото, досежно месторабота, натовареност и трудови функции. Спорът между страните е детерминиран от положения труд през периода 21.09.1982-01.09.1985 г. на длъжност "дружинен ръководител" в ОК на ДКМС и непризнаването му като учителски осигурителен стаж за съответния период влияе върху правото на ЛПОСВ по чл. 69в, ал. 1 – 2 КСО. По делото е установено, че жалбоподателката е работила като дружинен ръководител в училище "Никола Вапцаров" гр. Разград. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР КСО при пенсиониране трудовият стаж, положен до 31.12.1999 г. се квалифицира съгласно действащите дотогава разпоредби. Следователно за разглежданото осигурително правоотношение е валиден ЗНП (отм.); , ППЗНП (отм.); и Указ № 330/1954 (отм.);. Дейността на дружинния ръководител включва учителски функции за възпитание на деца от 1 до 8 клас в различни учебни заведения и се изпълнява от лица с педагогическо образование. На основание чл. 41, ал. 2 от ППЗП (идентичен на чл. 19 от НПОС) за учителски стаж се счита и трудовият стаж на лица, заемащи длъжности по списък, утвърден от МОН и НОИ и длъжността "дружинен ръководител" фигурира в списъка на длъжности, за които се признава учителски стаж по смисъла на чл. 19, ал. 2 от НПОС. Прегледът на нормативната уредба в сила до 1990 година дава основание да се приеме, че дружинните ръководители са били със статут на учителски кадри, т. е. свързани с възпитанието на децата от основания курс на образование. Длъжностите, вкл. дружинен ръководител се изпълнявали от лица с педагогическо образование и са включвали обучителни функции. С разпоредбата на чл. 19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е дадено легално определение на понятието "учителски стаж" - това е осигурителният стаж, положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни и възпитателни заведения. Учителски стаж е и осигурителният стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласуван с управителя на НОИ, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма на задължителна преподавателска работа. Нормата е материалноправна и няма придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения. Не е допустимо положеният през минали периоди труд да се субсумира в хипотезите на нормативни материалноправни разпоредби, които са били приети и са влезли в сила в по-късни моменти. Трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на съществуването им. Към момента на полагане на труда от М. Пигелер като дружинен ръководител е действал Закона за народната просвета (отм.); и Указ № 330 за народната просвета (отм.); , в които е бил предвиден изричен норматив за задължителна преподавателска работа на дружинните ръководители. По делото е установено, че Пигелер за периода 21.09.1982-01.09.1985 г. е работила на пълен щат дружинен ръководител в ОУ "Никола Вапцаров" - гр. Разград, с работодател ОК на ДКМС - гр. Разград. Притежавала е изискуемото педагогическо образование и съгласно заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза за процесния период е получавала възнаграждение за полагане на труд при пълна норма на задължителна преподавателска работа. В подкрепа на горните фактически установявания са и събраните в хода на процеса гласни и писмени доказателства. Положеният труд при ненормиран осемчасов работен ден на учебно-възпитателните и организационно-педагогическите длъжности, сред които е трудът на дружинните ръководители в основните училища се е зачитал за осигурителен стаж съгласно чл. 15, раздел "Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна работа" от Указ № 330 за народната просвета. Обстоятелството, че Пигелер е била назначена на работа от ОК на ДКМС - гр. Разград през процесния период, каквато е била и установената практика, е ирелевантно и няма отношение към определянето на спорния осигурителен стаж като учителски, доколкото от доказателствата по делото е установено, че същата притежава необходимата квалификация, а трудът, свързан с възпитание на деца от основния курс на обучение, е полаган в училище. Осигурителният стаж за спорния период 21.09.1982-01.09.1985 г. следва да бъде зачетен като учителски при изследване на материалноправните основания по чл. 69в КСО във връзка със заявеното право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Достигайки до изводи различни от изложените, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Актовете на органите на НОИ са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби и на основание чл. 146, т. 4 АПК следва да бъдат отменени а преписката върната за издаване на нови, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Отчитайки изхода на спора в тежест на Националния осигурителен институт следва да бъдат поставени заявените от жалбоподателката разноски за двете съдебни инстанции, които съобразно доказателствата в тази насока възлизат на сумата от 2880, 00 лева (1030, 00 лева за касационната инстанция и 1850, 00 лева пред първоинстанционния съд). Преценявайки степента на тежест и сложност на спора, изразходваното време и положените усилия по подготовката и осъществяването на процесуалното представителство за активнолегитимираната страна, Върховният административен съд намира направените от ответника възражения за прекомерност на адвокатския хонорар са неоснователни. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1