Решение № 6214 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4459/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 2232 от 10.03.2025г., постановено по адм. д. 2790/24г. Административен съд Пловдив, ХХVІI-ми състав, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане 429/28.11.2024 г., издаден от директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район , с който спрямо Бяла река - ВЕЦ ООД, с ЕИК 115158644, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [адрес], е установено по основание и размер парично задължение по разрешително 33750025 от 09.07.2018 г., в частта за Поток 2, за такси за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект за период 01.01.2022г.-31.12.2022г. с дължима главница в общ размер на 35 684,03 лева и законна лихва да забава върху главницата от 16.02.2023 г. до 28.11.2024 г. в общ размер на 8 448,71 лв. и законна лихва от датата следваща датата на издаване на процесния АУПДВ; както и за период 01.01.2023г.-31.12.2023г. с дължима главница в общ размер на 35 684,57 лева и законна лихва за забава върху главницата от 16.02.2024г. до 28.11.2024 г. в общ размер на 3 899,26 лв. и законна лихва от датата следваща датата на издаване на процесния АУПДВ. С решението съдът е осъдил Басейнова дирекция Източнобеломорски район да заплати на Бяла река - ВЕЦ ООД, с ЕИК 115158644, сумата от общо 7397,33 лева, представляваща съдебни разноски. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от В. У., в качеството му на директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район , с административен адрес гр.Пловдив, [улица], като жалбата е приподписана от Н. Г., директор на дирекция Административни, финансови и правни дейности . В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район за посочените задължения. Ответното по касационната жалба дружество Бяла река - ВЕЦ ООД, с ЕИК 115158644, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [адрес], представлявано заедно и поотделно от управителите В. А. С. и Н. А. Щ., чрез своя процесуален представител адв.Г. А. М. взема становище за неоснователност на същата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Пловдив е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане 429/28.11.2024 г., издаден от директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район , с който спрямо Бяла река - ВЕЦ ООД, с ЕИК 115158644, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [адрес], е установено по основание и размер парично задължение по разрешително 33750025 от 09.07.2018 г., в частта за Поток 2, за такси за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект за период 01.01.2022г.-31.12.2022г. с дължима главница в общ размер на 35 684,03 лева и законна лихва да забава върху главницата от 16.02.2023 г. до 28.11.2024 г. в общ размер на 8 448,71 лв. и законна лихва от датата следваща датата на издаване на процесния АУПДВ; както и за период 01.01.2023г.-31.12.2023г. с дължима главница в общ размер на 35 684,57 лева и законна лихва да забава върху главницата от 16.02.2024г. до 28.11.2024 г. в общ размер на 3 899,26 лв. и законна лихва от датата следваща датата на издаване на процесния АУПДВ. По т.1 10 от решението /л.141 142 от първоинстанционото дело/ административният съд е описал подробно фактическата обстановка по издаването на оспорения акт, в това число издаденото разрешително водоползване, подаваните справки и декларации относно ползвани количества от дружеството, съставените констативни протоколи от административния орган относно размера на таксите по периоди, дължимостта на такси за ползване съгласно нормата на чл.194,ал.1 и ал.6 ЗВ /Закон за водите/, изпратената покана за доброволно изпълнение , в която е посочено, че в случай на неизпълнение ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ, подаденото възражение от задълженото лице, в това число с направено позоваване на съдебна практика по идентични спорове между страните., издаденият акт за публично държавно вземане, с който възраженията на дружеството са определени за неоснователни и са установени задължения за посочените периоди. В т.11 от решението съдът е изложил своите мотиви относно законосъобразността на оспорения акт. Систематизирани за целите на настоящето производство, същите се изразяват в следното: 1. Прието е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, по смисъла на чл. 195б, ал. 1 и ал. 2, във вр. с чл. 166 от ДОПК, при спазване на процесуалните правила и в предвидената от закона форма, съдържащ изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити; адресатът на акта е уведомен за започването на административно производство като му е била предоставена възможност да вземе участие, да подаде възражение и да представи доказателства; не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения. 2. Прието е, че по същество спорът е правен и се концентрира върху тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ. 3. Посочено е, че предмет на обжалване са задълженията на дружеството за Поток 2 от издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхности води 33750025 от 09.07.2018 г., с което на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗВ на дружеството е предоставено разрешение за ползване на воден обект, представляващо имот 000199, общинска публична собственост, с НТП "дерета, оврази, ями", по поречие на река Марица, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на съществуващ обект "Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база". Отбелязано е, че съгласно посочената разпоредба, разрешително за ползване на воден обект се издава за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания. 4. Отбелязано е още, че на "Бяла Река - ВЕЦ" ООД, като титуляр на разрешително 33750025 от 09.07.2018 г., е вменено задължение да заплаща такса за ползване на воден обект, съгласно размерите и сроковете, определени в Тарифата на Министерски съвет по чл. 194 ЗВ, в сила към момента на заплащане на таксата; това задължение следва да се преценя съобразно предмета и целта на разрешеното ползване на съответния воден обект. Като неоснователни са определени изводите на ответника, че изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ от заплащане на такси за аквакултури не се отнася до таксата за заустване на отпадъчни води по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" от същия закон. 5. На отделен ред са изложени мотиви, че от дейността на дружеството се извършва замърсяване на водния обект, но това замърсяване е ясно диференцирано по характеристики за Поток 1 и Поток 2. В първия случай, замърсяването се дължи на смесен поток битово фекални и производствени води, а във втория - на отработени през рибовъдните басейни отпадъчни (производствени) води. 6. В продължение е изграден извод, че при съпоставка на чл. 46, ал. 1, т. 2 и т. 3, б. Б от Закона за водите /ЗВ/ е видно, че законодателят е придал самостоятелно значение на аквакултурите и свързаните с тях дейности, като ги е извел от общата експлоатация на съществуващи обекти. Допълнено е, че от това, че от свързаните с аквакултурите дейности се генерират отпадни води, не означава, че тези дейности следва да се третират в общата хипотеза за експлоатация на съществуващи обекти по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗВ. Прието е, че нормата на чл. 194, ал. 11, т. 4 вр. ал. 1, т. 3 ЗВ ясно изключва заплащането именно на такса за замърсяване, в случаите когато то е резултат от ползването на водния обект за аквакултури по чл. 46, ал. 1, т. 2 и свързаните с тях дейности. Като допълнителен аргумент е изложено, че в случай, че се сподели позицията на ответника, ще остане съвършено неясно кое е визираното от законодателя замърсяване при ползването на водния обект за аквакултури по чл. 46, ал. 1, т. 2 и свързаните с тях дейности и защо то не следва да обхваща отработените през рибовъдните басейни отпадъчни (производствени) води. Според първоинстанционния съд, подобно тълкуване се явява в противоречие с принципите за законност, последователност и предвидимост и дава възможност на административния орган да упражнява правомощията си в условия на оперативна самостоятелност, която при установяване на публичните държавни вземания е изключена. 6. Изложени са и допълнителни аргументи в смисъл, че горните изводи се подкрепят от обстоятелство, че към датата на издаване на процесното разрешително за ползване е действала разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ в редакцията към ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., съгласно която не се заплаща такса за правото на използване на водите по ал. 1 в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ когато разрешителното за ползване на воден обект се издава за аквакултури и свързаните с тях дейности. Отбелязано е, че считано от 27.11.2018 г. нормата на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ е претърпяла последваща промяна, като е посочено, че таксите по ал. 1 (които включват както такса за водовземане, така и такса за заустване) не се дължат в случаите на "ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности". Съдът е приел, че към датата на издаване на обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане е действащо и изменението на закона, обн. в ДВ, бр. 25 от 2019 г., според което таксите по ал. 1 не се дължат "за водовземане за аквакултури по чл. 44 и на ползване за аквакултури по чл. 46, ал. 1, т. 2 на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности". Направено е позоваване на мотивите към законопроекта, от които личи, че целта на посоченото изменение е именно преодоляването на налаганото тълкуване на закона от басейновите дирекции, което по същество води до неравно третиране на равнопоставени субекти, а и е в противоречие с основния принцип на чл. 8, ал. 2 ЗВ за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност за всички граждани и юридически лица. 7. В продължение са изградени изводи, че при това положение се явява несъстоятелно разбирането на ответника, че в случая както от Поток 1, така и от Поток 2 се генерират производствени замърсени води, за които се дължи такса по чл. 194 ЗВ. Според първоинстанционния съд, фактите по делото сочат, че ползването за заустване на Поток 2 е с цел "аквакултури и свързаните с тях дейности", което в случая изцяло покрива хипотезата за освобождаване от заплащане на такса съобразно чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ. Решаващият съд е цитирал и установена съдебна практика (в този смисъл са и постановените при идентична фактическа и правна обстановка решение 4926/10.05.2023 г., по адм. дело 9815/2022 г. на ВАС и решение 1354/07.02.2024 г. по адм. дело 7113/2023 г. на ВАС), с които е потвърдена незаконосъобразността на отменените АУПДВ 23/13.01.2022 г. и АУПДВ 32/06.03.2023 г., издадени за задължения на жалбоподателя по разрешително 33750025/09.07.2018 г. за периоди 2019 г. и 2021 г. Прието е, че този състав на съда споделя застъпената в посочените съдебни актове позицията, че определеният от законодателя критерий за освобождаване от таксата е целта на използване на водите, поради което релевантна е именно посочената в издаденото на "Бяла река - ВЕЦ" ООД разрешително цел на водовземането (в този смисъл решения по адм. дело 9815/2022 г., Осмо отделение, адм. дело 1825/2021 г., Осмо отделение, адм. дело 12159/2020 г., Осмо отделение, адм. дело 10783/2020 г., Осмо отделение, адм. дело 9411/2020 г., Осмо отделение, адм. дело 3925/2018 г., Първо отделение, адм. дело 11667/2020 г., Първо отделение и др.). Направен е краен извод, че съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, но в пряко противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна и следва да бъде уважена. Решението на Административен съд Пловдив е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район Пловдив се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209 , т.3 АПК. По същество основните оплаквания на касатора са за неправилно приложение на материалния закон, като доводите му са, че неправилно административният съд е приел, че при наличните по делото факти не се дължи заплащането на такса за замърсяване за заустване на отпадъчни повълрхностни води. По направените факти настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти. Установено е, че ответното по касация дружество притежава издаденото разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхности води 33750025 от 09.07.2018 г., с което на основание чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗВ на дружеството е предоставено разрешение за ползване на воден обект, представляващо имот 000199, общинска публична собственост, с НТП "дерета, оврази, ями", по поречие на река Марица, за заустване на отпадъчни води за експлоатация на съществуващ обект "Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база". Съгласно това разрешително отпадъчните води са разделени в два потока в зависимост от източника, като поток 1 е смесен поток битово-фекални и производствени отпадъчни води, а поток 2 е отработени през рибовъдните басейни отпадъчни води. Дружеството не е оспорило задълженията си за такса за заустените води на поток 1, които са били платени към датата на издаване на обжалвания акт. Спорът между страните е свързан със заплащането на такса за ползването на поток 2. Същият е правен и се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон и по специално на разпоредбите на чл.46,ал.1,т.3 б. б във вр. с чл.194, ал.11,т.4 ЗВ. Административният орган поддържа становище, че за въпросния поток таксата е дължима съгласно чл. 194,ал.1, т.3, б. а ЗВ, както и че не е налице хипотеза по чл.194,ал.11, т.4 ЗВ, в който смисъл са изложените доводи в касационната жалба. Обратно, задълженото лице поддържа становище, че в случая се касае за дейност, свързана с аквакултури, поради което не се дължи заплащане на такса. Първоинстанционният съд е приел, че ползването за заустване на поток 2 е с цел аквакултури и свързаните с тях дейности , което в случая изцяло покрива хипотезата за освобождаване от заплащане на такса съобразно чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод при условията на чл.221,ал.2 АПК. Към датата на издаване на разрешителното за ползване е действала разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 от ЗВ в редакцията към ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., съгласно която не се заплаща такса за правото на използване на водите по ал. 1 в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗВ когато разрешителното за ползване на воден обект се издава за аквакултури и свързаните с тях дейности. Считано от 27.11.2018 г. нормата на чл. 194 ал. 11 т. 4 от ЗВ е претърпяла последваща промяна, като е посочено, че таксите по ал. 1 (които включват както такса за водовземане, така и такса за заустване) не се дължат в случаите на ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности . Към датата на издаване на обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане е влязло в сила и изменението на закона, обн. в ДВ, бр. 25 от 2019 г., според което таксите по ал. 1 не се дължат за водовземане за аквакултури по чл. 44 и на ползване за аквакултури по чл. 46, ал. 1, т. 2 на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности . От мотивите към законопроекта личи, че целта на посоченото изменение е именно преодоляването на налаганото тълкуване на закона от басейновите дирекции, което по същество води до неравно третиране на равнопоставени субекти, а и е в противоречие с основния принцип на чл. 8, ал. 2 от ЗВ за създаване на еднакви правни условия за стопанска дейност за всички граждани и юридически лица. Настоящият състав намира, че възприетият от законодателя критерий за освобождаване от таксата е целта на използване на водите, поради което релевантна е именно посочената в издаденото на Бяла река - ВЕЦ ООД разрешително цел на водовземането. В този смисъл е и трайната практика на ВАС (решения по адм. д. 1825/2021 г., VIII отделение, адм. д. 12159/2020 г., VIII отделение, адм. д. 10783/2020 г., VIII отделение, адм. д. 9411/2020 г., VIII отделение, адм. д. 3925/2018 г., I отделение, адм. дело 11667/2020 г., I отделение и др.). Издаденото на Бяла река - ВЕЦ ООД разрешително от 09.07.2018 г. е за заустване на отпадъчни води от експлоатация на съществуващ обект Предприятие за преработка на риба и рибовъдна база , поради което за водите от рибовъдните басейни е приложимо изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ, защото определящо за дължимостта на таксата за ползване, както правилно посочва и съдът в обжалваното решение, не е разрешителното, а видът дейност и целта, за който се използва водния обект. След като е стигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ и е отменил същия, Административен съд Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Басейнова дирекция Източнобеломорски район следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 8 816лв., съгласно представения по делото списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на осн.чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,