Решение № 699 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2111/2008 г.

Решение № 699 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2111/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. К. от гр. С. срещу решение от 26.11.07 г. по гр.д. № 317/07 г. на М. окръжен съд. В жалбата се съдържат оплаквания за това, че въззивният съд не е съобразил някои несъответствия при индивидуализирането на процесния имот, че служебно, без искане на ищеца, е отменил нотариалния акт на ответника, че в районния съд е даден ход на делото в съд.заседание на 28.06.07 г. и е разпитвано вещо лице, въпреки основание по чл. 107, ал. 2 от ГПК (отм.) за отлагане на делото. Ответникът в производството Д. Ф. К. оспорва жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение състав на М. окръжен съд е оставил в сила решението от 29.06.07 г. по гр.д. № 1090/06 г. на Л. районен съд, с което е бил уважен предявеният от Д. Ф. К. срещу А. И. К. положителен установителен иск за собственост - признато е за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: нива с площ от 17,047 дка, находяща се в землището на с. М., обл. Монтана, IV-та категория, парцел ****, съставляващ имот № 027017 по плана на селото, при граници и съседи: от запад - парцел **** на Х. М. Т. и парцел **** на Р. С. Л., от север - път, от изток - дял от същия имот на Й. Л. М., дял от същия имот на В. С. И., дял от същия имот на С. С. Р. и от юг - парцел **** на Й. Г. Б. Въззивният съд е приел, че процесният имот е бил част от по-голяма нива с площ от 51,142 дка, възстановена по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Й. А. М. С договор за доброволна делба от 27.02.1998 г. общата нива е поделена, като процесната част от нея се е паднала в дял на Д. Л. М. С нотариален акт № 86, т.I, н.д. № 3262/98 г. Драги Л. М. е продал дела си на ищеца Д. Ф. К., а с последващ нот.акт № 49, т. ХХIА, рег. № 14933, н.д. № 2400/2006 г. - на ответника Д. С първата продажба е настъпил вещният прехвърлителен ефект по отношение на спорния имот, при което ищецът е придобил собствеността върху него. Затова предявеният иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) е уважен, като по реда на чл. 431, ал. 1 от ГПК (отм.) е отменен нот.акт № 49, т.ХХIА, рег. № 14933, н.д. № 2400/2006 г., с който ответникът се легитимира като собственик на същия имот. Решението е правилно. Действително, ищецът е описал непрецизно спорния имот в исковата молба и допуснатата от него неточност се е пренесла в диспозитива на първоинстанционното решение, а оттам - и във въззивното решение, с което се оставя в сила решението на първата инстанция. Тази неточност обаче не е съществена, тъй като основният индивидуализиращ белег на един недвижим имот са неговите граници, а в случая те са правилно посочени. Установено е по делото, че с имот № 027017 е била означена общата нива с площ от 51,142 дка, възстановена на наследниците на Й. А. М. и поделена от тях с договора за доброволна делба от 27.02.98 г. Установено е също, че с този договор Д. Л. М. е получил реален дял от 17,047 дка, а останалите наследници -, Й. Л. М., В. С. И. и С. С. Р. - по 8,524 дка. В договора за делба реалните дялове не са означени с отделни номера, но от данните поделото се установява, че делът на Д. М. представлява имот № 0* делът на В. С. И. - № 027050; делът на С. С. Р. - № 027051; делът на Й. Л. М. - № 027049и делът на П. Л. А. - № 027048. С нотариални актове № 86, 87 и 88 от 28.04.98 г. Драги М., В. И. и С. Р. са продали получените при делбата имоти на ищеца Д. Ф. К. Поради неотразяването на номерата на имотите в договора за доброволна делба, в нотариалните актове от 1998 г. също липсват номерата на прехвърлените имоти, но те са индивидуализирани чрез съседите и площта си. Ищецът погрешно е индивидуализирал процесния имот като имот пл. № 027017 с площ от 17,047 дка. В действителност имотът, който той е получил с нотариалния акт № 86 от 28.04.98 г. е имот № 0* и това е имотът, предмет на настоящото дело. Въпреки различието в описанието на имота в нотариалния акт на ищеца и в нотариалния акт на ответника, по делото е установено категорично, че това е един и същи имот, който последователно е продаден от Д. М. - първо на ищеца, а след това - на ответника. Неоснователни са и останалите оплаквания в касационната жалба. Правилен е изводът на въззивния съд, че с продажбата по нот.акт № 86, т.I, н.д. № 3262/98 г. ищецът е придобил собствеността върху имота, който праводателят му Д. М. е получил при делбата от 27.02.98 г., като последващото прехвърляне на същия имот на ответника е непротивопоставимо на ищеца. На следващо място - отмяната на нотариалния акт на ответника по реда на чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) е законна последица от уважаването на предявения иск за собственост. Дори и без изрично искане, съдът следва да постанови такава отмяна. И на последно място - не е било налице основание по чл. 107, ал. 2 от ГПК (отм.) за отлагане на делото в съд. заседание от 28.07.07 г., тъй като не е имало данни за основателна причина за неявяване на ответника А в съдебното заседание, нито пък доказателства за служебен ангажимент на неговия пълномощник - такива доказателства са представени едва след приключване на съдебното заседание. Независимо от това, ответникът е могъл във въззивното производство да поиска преразпит на вещото лице или да оспори експертизата - нещо, което той не е направил. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на II г.о.,