Решение № 15420 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2020 г.

Решение № 15420 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9353/2020 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Българска телекомуникационна компания" ("БТК") ЕАД, представлявана от изпълнителния директор А. Д., чрез процесуалния представител юрисконсулт Я. Иванов, поддържана в съдебно заседание от юрисконсулт В. Йорданова, против решение № 1438 от 28.02.2020 г., постановено по адм. дело № 11619/2019 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 22 състав, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № ППН-01-1037/2018 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В касационната жалба са развити доводи за отмяна на решението като недопустимо и неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че "БТК" ЕАД е обработила неправомерно данните на М. Колева, тъй като същата е абонат на дружеството и е налице правно основание за обработка на данните. Не са обработени нови данни и не е налице обработка извън нуждите по договора между страните. Данните за неправомерни действия касаят неустановени физически лица, а не дружеството, съответно не е налице нарушение на чл. 6, § 1 от ОРЗД. С решението на съда е потвърдено едно немотивирано решение на КЗЛД, което съставлява и нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението на съда, с което е потвърдено решението на КЗЛД. Не се претендират разноски. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, представлявана от председателя В. К., чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Р., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представена е писмена защита. Ответницата - М. К. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за валидно, допустимо и правилно и пледира за оставянето му в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол в производството пред АССГ е решение на КЗЛД № ППН-01-1037/2018 г. от 11.09.2019 г., с което по жалба на М. К., Комисията е приела че "БТК" ЕАД, в качеството на администратор на лични данни е извършил нарушение по чл. 4 от Закона за защита наличните данни (ЗЗЛД), съответно на чл. 6, § 1 от Регламента за защита на личните данни, поради което е обявила жалбата на К. за основателна (т. 1 от решението) и на основание чл. 58, § 2, б. "и" от Регламента е наложила на дружеството "БТК" ЕАД, на основание чл. 83, § 5, б. "а", за нарушението по т. 1 имуществена санкция в размер на 20 000 лева (т. 2 от решението). Прието е, че данните на лицето са обработени без неговото съгласие, при липса на допустимост на обработването. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора. Приел е за установено, че жалбоподателката е сезирала КЗЛД с оплакване, че без да е сключила договор с ответното дружество, на 27.09.2018 г. от нейно име е подписано допълнително споразумение, по силата на което е купен детски часовник от посочена марка. Твърди, че не е подписала споразумение за цитирания мобилен номер, с което грубо са нарушени правата й, като са използвани нейните лични данни. Безспорно е установено, че жалбоподателката е абонат на мобилна услуга, като на 6.09.2018 г за ползвания мобилен номер е сключено допълнително споразумение за срок от 24 месеца за промяна на тарифния план. Споразумението за промяна на тарифния план, както и това за покупка на детския часовник са сключени в търговски обект в гр. Русе. Установено е, че за фалшифицирането на подписа на жалбоподателката е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 309 от НК, като по същото е изготвена експертна справка № 92/2.04.2019 г., видно от която подписът, положен за "абонат" в допълнителното споразумение към договора за електронни услуги от 27.09.2018 г. не е изпълнен от М. Колева, които доказателства са изискани и приложени към преписката на КЗЛД. При тези данни и след като е проследил и проведеното административно производство пред КЗЛД, решаващият съд е приел, че решението на Комисията е постановено от компетентен орган, в рамките на правомощията на Комисията по чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, взето е с изискуемото мнозинство от членовете на органа съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД, в дължимата писмена форма и съдържание, при липса на нарушение на чл. 146, т. 2 от АПК, както и при липса на нарушения на административно производствените правила. Административният орган е изяснил релевантните за случая факти при спазване на изискванията на чл. 34, 35 и 36 от АПК. На страните е предоставена възможност да депозират становище и доказателства, служебно са събрани и данни за образуваното наказателно производство. Съдът е посочил, че процесното производство пред КЗЛД е образувано на основание постъпилата на 18.12.2018 г. жалба, за нарушение извършено на 27.09.2018 г., поради което правилно е приложен ОРЗД, приложим от 25 май 2018 г. Комисията се е произнесла с решение, съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, в който случай може да наложи мерките по чл. 58, § 2, букви от "а" до "з" и "й" от Регламента или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламента. Съдът е приел, че безспорно дружеството-жалбоподател в съдебното производство е администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламента, налице е обработване на лични данни, дефинирано в чл. 4, т. 1, които са обработени по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламента, без наличие на правно основание затова. Жалбоподателката не е подписала допълнителното споразумение от 27.09.2018 г., не е дала съгласие за обработването на личните й данни, като правилно е прието от административния орган, че същото е незаконосъобразно, тъй като не е приложимо нито едно от условията по чл. 6, § 1, букви от "а" до "е" от Регламента. Съдът е приел, че правилно в т. 1 от оспореното решение на КЗЛД е прието извършване на нарушение, съответно е прието, че жалбата е основателна, като материалния закон е приложен правилно, тъй като независимо че жалбоподателката в производството пред КЗЛД е абонат на "БТК" ЕАД, наличието на съгласие следва да се преценява за всеки конкретен и отделен случай. Ирелевантно е, че предходното споразумение е подписано от абоната. "БТК" ЕАД не е предприело мерки за защита на личните данни на свой клиент, което е довело до неправомерна обработка. По отношение т. 2 от решението, съдът е посочил, че санкцията е наложена на основание чл. 83, § 5, б. "а", във вр. с чл. 58, § 2, б. "и" от Регламента, като органът се е обосновал защо налага имуществена санкция вместо някоя от другите предвидени мерки. Съдът е съобразил, че когато се взема решение за налагане на административно наказание "глоба" или "имуществена санкция", във всеки конкретен случай следва да бъдат разгледани всички елементи, визирани в нормата на чл. 83, § 2, букви от "а" до "к", като КЗЛД е определила размера на санкцията след изследване на обстоятелствата по чл. 83, § 2 от Регламента. Съдът е посочил, че е доказано и отчетено от КЗЛД извършването на идентични по своята същност предходни нарушения от "БТК" ЕАД, което налага ангажиране на отговорността на оператора на лични данни, с цел да бъде подтикнат да изпълнява стриктно задълженията си по ОРЗД. По тези съображения съдът е приел, че оспореното решение на КЗЛД е законосъобразно, не страда от пороци по чл. 146 от АПК и е постановил оспорения понастоящем резултат - отхвърлил е жалбата на "БТК" ЕАД против решението на КЗЛД. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. На първо място неоснователно е възражението в касационната жалба, че решението е недопустимо. Възражението е бланкетно, не са обосновани основания за недопустимост, като при извършения служебен контрол по чл. 218, ал. 2 от АПК не се установява недопустимост на същото. За да е недопустимо едно съдебно решение, същото следва да е постановено при липсата на положителни или наличие на отрицателни предпоставки за образуване на производство или ненадлежно упражнено право на жалба, каквито основания в случая не са налице. Съдът се е произнесъл по допустима жалба, подадена от настоящия касатор, при наличие на правен интерес, поради което възражението следва да бъде отхвърлено. Оспореното съдебно решение е и правилно. Първоинстанционният съд е извършил пълна проверка на всички основания по чл. 146 от АПК на обжалваното решение на КЗЛД, като изводите му са съобразени с фактите по делото, които са непротиворечиво, точно и вярно установени и обсъдени, поради което е неоснователно възражението за необоснованост на решението. Не може да бъде споделеното възражението, че с оглед данните по делото няма основание да се заключи, че е налице недобросъвестно поведение на служителите на "БТК" ЕАД. Правилно съдът е извел извод, че е налице нарушение на изискванията на чл. 6, § 1 от ОРЗД, изразяващо се в незаконосъобразно обработване на личните данни на Колева - трите й имена, ЕГН, адрес, мобилен телефон, чрез посочването им в споразумението от 27.09.2018 г., за сключването на което е установено, че лицето не е давало съгласие и не е подписало същото. Обработването по смисъла на легална дефиниция на § 1, т. 1 от ЗЗЛД е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, в т. ч. и разпространяване, като в случая е категорично установено обработване от страна на администратора, което е осъществено без правно основание, чрез "подписване" на споразумение за предоставяне на стока и услуга за конкретен номер. Решаващият съд правилно е посочил, че са ирелевантни за законосъобразността на обработването обстоятелствата, дали деянието (полагане на подпис от името на Колева) съставлява престъпление, кой е неговият автор и други подобни, съответно не може да бъде предмет на обсъждане "добросъвестността" на служителите. Налице е неправомерна обработка на лични данни, като неоснователно се възразява в касационната жалба, че дружеството е обработило данни, които вече са му предоставени със съгласието на лицето, не са обработени нови данни, а такива които са предоставени във връзка с договорните му отношения с жалбоподателката. Посоченото не може да обоснове основание за обработка на личните данни, тъй като липсва съгласие за конкретното действие. Правилно съдът е приел, че наличието на съгласие следва да се преценява за всеки конкретен и самостоятелен случай. Предоставянето на съгласие за обработка на данни по други поводи - сключване на договор обосновава противно на тезата на касатора, че процесното обработване е за други цели, извън тези, за които жалбоподателката е дала съгласие, тъй като обработването не е свързано с валидно сключения договор между страните, съответно е неправомерно. Следва да се добави, че касаторът както в рамките на административното производство, така и в съдебното производство, при правилно разпределена доказателствена тежест не е установил обработване при наличие на валидно правно основание, Същият не е предприел необходимите мерки за защита на личните данни на свой клиент, което е довело до неправомерното им обработване. Постановеното съдебно решение е обосновано, не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което възражение също е лишено от конкретика, правилно е приложен и материалния закон. Същото следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация - КЗЛД, за присъждане на разноски за настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на 100 лева, като се осъди "БТК" ЕАД да ги заплати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,