Решение № 1364 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10213/2013 г.

Решение № 1364 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10213/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Санак" ООД, с. Дянково, обл. Разградска за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 24/05.04.2013 г., постановено по адм. дело № 17/2013 г. по описа на Административен съд - Разград. В искането е посочено основанието за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК. Ответната страна началник на РДНСК- Северен централен район не взема становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира искането за допустимо - подадено в срока по чл. 240, ал. 2 АПК от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен, а разгледано по същество за неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска, Административен съд - Разград е отхвърлил оспорването на дружеството срещу заповед № ДК-02-СЦР-106/18.10.2012 г. на началника на РДНСК- Северен централен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Стопанска постройка", находящ се в ПИ с идентификатор 61710.612.382 по КК на гр. Разград, местност "Обзор". С влязло в сила определение от 15.05.2013 г. Разградският административен съд е отхвърлил искане за възстановяване на срока за обжалванe на решението и с това окончателно е решил въпроса за липсата на обстоятелства, обосноваващи пропускането на срока. Този влязъл в сила съдебен акт изключва възможността за последваща проверка на същите обстоятелства в извънинстанционното производство по чл. 237 и сл. от АПК. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239, ал. 1 АПК и съдът се произнася само по наведените такива от искателя. В случая е релевирано само основанието по чл. 239, т. 5 АПК, която разпоредба визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав - 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В конкретния случая не е налице нито една от визираните хипотези, поради което искането за отмяна се явява неоснователно. Доводите по искането за отмяна касаещи производството по възстановяване на срок за обжалване не следва да се обсъждат, тъй като са относими в касационно производство, а не съставляват основание по чл. 239 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,