Решение № 12138 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7124/2009 г.

Решение № 12138 от 16.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7124/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Антонов и Дишев" ООД, чрез пълномощника - адв. М. Антонов, против решение от 11.03.2009 г., постановено по адм. дело № 7436 от 2008 г. по описа на Административен съд София- град, с което съдът е отхвърлил жалбата му против ревизионен акт № 2000804077 от 16.09.2008 г. на ТД на НАП - София- град, потвърден с решение № 1692 от 17.11.2008 г. на ДОУИ - гр. София. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че административният съд не е съобразил константната практика на Върховния административен съд и не е прогласил издадения РА за нищожен, тъй като ревизията е започнала на общо основание, а не по реда на чл. 133 и сл. ДОПК. За ревизираните данъчни периоди са налице влезли в сила данъчни актове за прихващане и възстановяване, които не са били отменени. Ревизията е възложена от лице, което не притежава материална компетентност. Развити са и съображения за нарушение на материалния закон. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде обявен РА за нищожен. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбите касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение Административен съд София- град е отхвърлил жалбата на "Антонов и Дишев" ООД против ревизионен акт № 2000804077 от 16.09.2008 г. на ТД на НАП - София- град, потвърден с решение № 1692 от 17.11.2008 г. на ДОУИ - гр. София. Съдът е приел, че наличието на АПВ за ревизираните периоди, не означава, че с постановяването на тези актове е налице задължение за ДДС за въпросните данъчни периоди, установени с влязъл в сила акт по смисъла на чл. 133, ал. 1 ДОПК, изменението на които да изисква възлагането на ревизията да се извърши от съответния териториален директор на НАП, респективно невъзлагането на ревизията от него да е основание, водещо до нищожност на постановения РА. Разглеждайки спора по същество, е приел, че законосъобразно с обжалвания РА е отказано правото на данъчен кредит поради нереалността на доставките. Така постановеното решение е неправилно по следните съображения: Безспорно е по делото, че процесният РА касае отказан данъчен кредит в размер на 11 596, 49 лв. за месечните данъчни периоди- м. 02.06 г. ;м. 03.06 г. ; м. 05.06 г. ; и м. 07.06 г. по доставки от "Шайни Уорлд" ЕООД и начислени лихви в размер на 3 835, 01 лв. Безспорно е и това, че за същите данъчни периоди са издадени на ревизирания субект АПВ, с които въз основа на подадени за тези периоди СД и извършена проверка е прието, че на основание чл. 77 ЗДДС (отм.) следва да се възстанови декларираното за възстановяване ДДС за посочените месечни данъчни периоди. По делото не се спори, че тези ДАПВ са влезли в сила. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, настоящият състав на касационната инстанция счита, че тези актове имат съществено значение за валидността на обжалвания пред съда ревизионен акт. Съгласно установената съдебна практика на Върховния административен съд - първо отделение, при наличието на влезли в сила актове за прихващане или възстановяване се приема, че е налице основание за прилагане на специалната процедура по чл. 134 вр. чл. 133 ДОПК поради това, че АПВ представляват административни актове, които се ползват със стабилитет и не може да бъдат изменяни или отменяни освен при наличието на определени основания и при специална процедура. Това разрешение се налага, въпреки че в разпоредбата на чл. 133 ДОПК изрично е вписано, че под установени данъчни задължения следва да се считат само тези, установени с влязъл в сила ревизионен акт, за разлика от уредбата на сходните отношения при действието на чл. 115 и 116 ДПК (отм.), в които са визирани данъчни задължения, установени с влязъл в сила данъчен акт, т. е. всеки данъчен акт по смисъла на чл. 26 ДПК (отм.), какъвто представлява и актът за прихващане или възстановяване. Като се вземат предвид естеството и правните последици на ДАПВ, се налага изводът, че и при действието на ДОПК при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК, единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. В случая заповедите за възлагане на ревизия и за определяне на компетентния да издаде РА орган не са издадени от директора на ТДД, поради което са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, и издаденият РА следва да се прогласи за нищожен. Следва да се отбележи обаче, предвид настъпилата законодателна промяна, че това тълкуване не се отнася за случаите на проведени ревизии след изменението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК с ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 година. По тези съображения постановеното решение следва да бъде отменено като постановено при неправилно тълкуване на приложимия закон и на основание чл. 222, ал. 1 АПК РА за определените данъчни задължения по ЗДДС следва да бъде прогласен за нищожен. С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции, така както са направени, в размер на 1375 лева. Воден от горното и на основание чл. 221 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,