Решение № 963 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6474/2018 г.

Решение № 963 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6474/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Варна против решение № 441/07.03.2018 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 1945/2016 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-03000315005143-091-001/16.02.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна.

В жалбата, уточнена с молба от 13.06.2018 г., са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Конкретното оплакване е за неправилно кредитирано заключение на допълнителната съдебно – оценителна експертиза. Касаторът счита, че органите по приходите са установили отклонение от пазарните цени на фактурираните от ревизираното лице продажби на право на строеж и извършени СМР, чрез експертизата, изготвена в хода на ревизията.

При условията на евентуалност поддържа, че следва да се кредитира заключението на съдебно – счетоводната експертиза /ССЕ/, изготвено от в. л. М. Я., съответно вариант 2 от допълнителната съдебно – счетоводна експертиза. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

Ответникът – "Августстрой" ЕООД / с предишно наименование "Августстрой" ООД/, чрез адв. Г. Георгиева оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения изложени в представена по делото писмена защита. Представя писмени доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 АПК във връзка с касационните основания. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Августстрой ООД (понастоящем с наименование "Августстрой" ЕООД) са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2012 г. в размер на 4 241. 90 лева и лихва от 1 242. 06 лева; за 2013 г. в размер на 44 416. 18 лева и лихви от 8 492. 45 лева и за 2014 г. в размер на 2 843. 67 лева и лихви от 254. 75 лева, резултат от преобразуване на финансовия резултат на дружеството, на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО в размер на 35 776. 67 лева за 2010 г., в размер на 53 150 лева за 2011 г., в размер на 4 241. 90 лева за 2012 г. (увеличение на данъчната печалба), в размер на 444 161. 73 лева за 2013 г. и в размер на 28 436. 67 лева за 2014 г., както и задължения по ЗДДС за д. п. м. 08. 2013 г. в размер на 36 691. ЗЗ лева и съответните лихви от 9 037. 26 лева и за д. п. м. 10. 2014 г. в размер на 2 761. 30 лева и съответните лихви от 352. 64 лева, определени, поради промяна на данъчната основа на основание чл. 27, ал. 3, т. 1, б. "а" ЗДДС.

В хода на ревизията е установено, че ревизираното дружество извършва строителство, продажба на вещно право на строеж и СМР услуги за изграждане на обекти в сгради, находящи се в гр. Варна, ул. "Еделвайс" № 12, ул. "Горазд" № 14 и ул. "Детелина" № 4 а, както и на жилищна сграда, находяща се в с. Кранево, община Балчик.

Обект на облагане по ЗКПО са неотчетени приходи от продажби на вещно право на строеж и извършени строително – монтажни работи /СМР/ по договори, сключени от "Августстрой" ООД с Титан В ООД, Виктория Л ЕООД, Вита плюс ЕООД, Авалон Варна ООД, Витос Варна ООД, "Янина С Варна" ООД, Б. Варна ООД, както и физическите лица Л. В., М. Б., В. В., Е. В.а, В. В. (съответно управител на дружеството, майка, съпруг, дъщеря и син на управителя) и Я. С. (съдружник на дружеството в "Янина С Варна" ООД), част от които са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Корекциите във финансовия резултат (респективно данъчната печалба) и установените задължения са определени на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО, върху разликата между фактурираната от ревизираното дружество продажна цена и пазарната цена на правото на строеж и идеални части върху дворно място, съответно пазарната цена на извършените СМР, съгласно изготвена експертиза по чл. 60 ДОПК.

Обект на облагане по ЗДДС са конкретни продажби на вещно право на строеж за отделни обекти от сграда, находяща се в гр. Варна, ул. "Детелина" № 4 а по договори, сключени от Августстрой ООД през м. 08. 2013 г., със свързаните лица – Б. Варна ООД (ап. 3 – нотариален акт № */01.08.2013 г.), Титан В ООД ( ап. 6 – нотариален акт № /13.08.2013 г.); Янина С Варна ООД (ап. 8 – нотариален акт № 78/13.08.2013 г.), Виктория Л ООД (ап. 9 – нотариален акт /13.08.2013 г.) и Авалон Варна ООД (ателие № 2 – нотариален акт № /20.08.2013 г.), както и извършени СМР за ателие № 2 по фактура № 300/01.10.2014 г. с получател Авалон Варна ООД.

Със съдебното решение в обжалваната част, първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт, както следва:

Изцяло в частта на извършеното увеличение на финансовия резултат по ЗКПО за 2010 г., 2011 г. и в частта на установеното задължение за корпоративен данък за 2012 г. Частично, относно извършеното преобразуване на финансовия резултат за останалите ревизирани периоди, съответно в размер над 200 063. 51 лева до 444 161. 73 лева за 2013 г. и в размер над 16 151. 24 лева до 28 436. 67 лева за 2014 г., както и установения корпоративен данък за 2013 г. в размер над 19 177. 82 лева до 44 416. 18 лева и лихви над 3 667. 10 лева до 8 492. 45 лева и за 2014 г. в размер над 1011. 94 лева до 2 843. 67 лева и лихви над 90. 67 лева до 254. 75 лева.

В частта по ЗДДС съдът е отменил акта по отношение на установените задължения за ДДС за данъчен период м. 08. 2013 г. в размер над 9 892. 47 лева до 36 691. ЗЗ лева и съответните лихви над 2 436. 78 лева до 9 037. 26 лева и за данъчен период м. 10. 2014 г. в размер над 1689. 76 лева до 2 761. 30 лева и съответните лихви над 215. 81 лева до 352. 64 лева.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че спорът е по материалната законосъобразност на ревизионния акт и по-конкретно по фактите относно размера на пазарните цени на фактурираните СМР и продажби на вещно право на строеж, които са релевантни за наличието или липсата на отклонение от данъчно облагане съгласно чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО и за определянето на данъчната основа в хипотезата на чл. 27, ал. 3, т. 1 б. "а" ЗДДС.

В частта по приложението на чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО в решението са изложени мотиви, че сам по себе си фактът, че сделката е сключена между свързани лица, не е основание за преобразуване на финансовия резултат на база приход, съответен на пазарната цена за тази сделка. Необходимо е да се установи, че сделката е сключена в отклонение от типичните пазарни условия. Доказателствената тежест за установяване на основанията за преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО съдът е възложил на органите по приходите. В конкретния случай предметът на доказване според съда включва – отклонението на продажбата на правото на строеж и извършените СМР от пазарните цени, определени по методите по § 1, т. 10 от ДР на ДОПК.

За да отмени частично установените задължения по ревизионния акт съдът след обсъждане на всички експертни заключения, е кредитирал заключението на допълнителната съдебно – оценителна експертиза /ДСОЕ/, изготвено от в. л. М. А., с което са определени пазарни цени на вещно право на строеж и на извършените в обектите СМР по метода на сравнимите неконтролирани цени и метода на увеличената стойност, като за целта е използвана информация от "Строителен обзор", издадениe Стройексперт – СЕК, кн. 7-8/2010, 2011, 2012 г., 2013 г. и лична база данни за цените на недвижимите имоти. Пазарната цена на правото на строеж е определена по практически наложила се формула, описана в заключението на стр. 3-4. Според обясненията на експерта единствено по тази формула се изчислява пазарната цена на отстъпеното право на строеж. Последната е определена по метода на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя като към себестойността на продукцията се прибави обичайната печалба. По същия метод е определена пазарната цена и на извършените СМР, посредством данните от "Строителен обзор", издание на Стройексперт – СЕК, където са представени осреднени стойности на СМР. При изчисленията е използвана РЗП – бруто на сградите т. е. включени са и идеалните части от обектите. При оценката на обектите в жилищна сграда в с. Кранево правилно, според съда, при определяне пазарната цена на СМР сградата е взета като стандартно изпълнение, предвид невъзможността да се извърши оглед на място от експерта и липсата на данни за довършителни работи и инсталации.

В решението е прието, че обстоятелството дали получателите по процесните фактури са свързани лица е ирелевантно за задълженията за КД по ЗКПО, доколкото преобразуването на финансовия резултат е основано не на свързаността между лицата, а на условията, при които са договаряли.

По тези съображения съдът е определил задълженията за КД според заключението на допълнителната ССЕ – вариант 1, според което за 2013 г. е определена данъчна печалба в размер на 200 063. 51 лева и КД за довнасяне в размер на 19 177. 82 лева и лихви от 3 677. 10 лева, а за 2014 г. – данъчна печалба в размер на 16 151. 24 лева и КД за довнасяне в размер на 1 011. 94 лева и лихви от 90. 67 лева. За останалите периоди е приел, че са налице основания за преобразуване на финансовия резултат и е отменил изцяло ревизионния акт.

В частта по ЗДДС съдът е приел, че спорно от фактическа страна е наличието на свързаност между Августстрой ЕООД от една страна и Б. Варна ООД, Титан В ООД, Янина С Варна ООД, Виктория – Л ООД и Авалон Варна ООД – от друга, както и различават ли се условията, при които са сключени сделките с тези лица от условията, сключени между несвързани лица, които обстоятелства са релевантни за законосъобразността на определената с ревизионния акт данъчна основа по чл. 27, ал. 3, т. 1 б. "а" ЗДДС. В мотивите си е посочил, че данъчната основа се определя въз основа на пазарната цена при следните условия: 1 сделката е между свързани лица; 2/определената от страните данъчна основа по чл. 26 ЗДДС е по-ниска от пазарната цена; 3 доставката, за която е издадена фактурата е облагаема; 4 получателят няма право на приспадане на данъчен кредит или има право на частичен данъчен кредит или право на възстановяване на платения данък по реда на чл. 81, т. е. – да няма право на пълен данъчен кредит по доставката.

За основателно съдът е приел възражението на ревизираното дружество, че не са налице условията по § 1, т. 3 б. "м" от ДР на ДОПК за свързаност с Б. Варна ООД и Виктория – Л ООД към момента на сключване на процесните сделки, доколкото тези дружества са предоставили заеми след това.

Независимо от това съдът е приел за установено, че Августстрой ЕООД и всички изброени търговски дружества са свързани лица на основание § 1, т. 3, б. "г" и б. "е" от ДР на ДОПК. По делото е установено, че ревизираното дружество е съсобственик (съдружник) в Б. Варна ООД, Янина С Варна ООД и Авалон Варна ООД, а собственици (съдружници) във Виктория – Л ООД, Титан В ООД и Августстрой ЕООД по време на процесните сделки са едни и същи физически лица.

При тези обстоятелства, съдът е приел, че са налице основанията на чл. 27, ал. 3, т. 1 б. "а" ЗДДС за определяне на данъчната основа на спорните доставки въз основа на пазарната им цена. По отношение на размера на дължимия ДДС е възприето заключението по т. 2 от допълнителната ССЕ – за д. п. м. 08. 2013 г. – данъчна основа 49 462. 34 лева и ДДС в размер на 9842. 47 лева и лихви от 2 436. 78 лева и за м. 10. 2014 г. – данъчна основа в размер на 8 448. 78 лева и ДДС в размер на 1 689. 76 лева и съответните лихви от 215. 81 лева.

Решението в обжалваната част е правилно като краен резултат.

Принципно вярно първоинстанционният съд е очертал материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО и основанията за отклонение от данъчно облагане, както и условията, при които е приложима хипотезата на чл. 27, ал. 3, т. 1, б. "а" от ЗДДС и данъчната основа на облагаемите доставки се формира въз основа на пазарната цена на стоките или услугите. Законосъобразно съдът е приел, че доказателствената тежест за установяване на основанията за извършеното увеличение на финансовия резултат по ЗКПО, съответно за промяната в данъчната основа по ЗДДС и допълнително установените задължения на Августстрой ЕООД за корпоративен данък и ДДС, е на органите по приходите.

Спорът в настоящото производство, образувано по касационна жалба на директора на дирекция ОДОП – Варна срещу първоинстанционното решение в отменителната част, е относно размера на пазарните цени на извършените от Августстрой ЕООД продажби на вещно право на строеж, продажби на идеални части от правото на собственост върху поземлени имот и фактурираните от дружеството СМР, които са послужили за преобразуване на финансовия му резултат на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО и определяне на допълнителни задължения по ЗКПО, както и за определяне на данъчна основа по ЗДДС на доставките на основание чл. 27, ал. 3, т. 1 б. "а" ЗДДС и начисляване на ДДС в д. п. м. 08. 2013 г. и м. 10. 2014 г.

Легалните дефиниции на понятието "пазарна цена" дадени в § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО и § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС препращат към цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК. Според тази норма "пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методите за определяне на пазарните цени са дефинирани в разпоредбата на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената печалба.

Редът и начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на финансите – Наредба № Н-9/14.08.2006 г.

Доводите на страните в настоящото производство се отнасят до извършената от съда преценка на експертните заключения по делото относно пазарната цена. За да се отговори на тези доводи следва преди всичко да се посочи какъв е предметът на сделките, които са послужили за извършеното преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО и съответно, чиято пазарна цена е определена като данъчна основа по ЗДДС.

Видно от нотариалните актове – предмет на сключените от Августстрой ООД сделки от 2010 г. и 2011 г., е продажба на вещно право на строеж за отделни обекти от жилищни сгради, находящи се съответно в гр. Варна ул. "Еделвайс" № 12 и гр. Варна, ул. "Горазд" № 14, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и идеални части от правото на строеж върху дворното място. Идеални части от правото на собственост върху съответното дворно място не са предмет на прехвърляне по тези сделки.

През 2013 г. предмет на разпореждане от страна на Августстрой ЕООД е вещно право на строеж за конкретни обекти от жилищна сграда, в поземлен имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Детелина" № 4 а, като и конкретни идеални части от дворното място т. е. предмет на продажба са и идеални части от правото на собственост върху дворното място.

Няма спор по делото, че дружеството е продавало ограничено вещно право на строеж срещу определена цена и след това е сключвало с купувачите, в качеството им на инвеститори, договори за строителство на обектите им, за което е издавало и фактури за авансови плащания и строително монтажни работи /СМР/. От представените по делото договори за строителство не се установява обема на договорените строителни дейности. По делото са събрани преписи от издадените строителни книжа на сградите, находящи се в гр. Варна, ул. Еделвайс № 12, ул. Горазд № 14, ул. Детелина № 4 а и за жилищната сграда в с. Кранево – разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа и технически паспорт.

С оглед на така очертания предмет на процесните сделки, следва да бъдат преценявани и изготвените в хода на ревизията и в съдебното производство експертни заключения относно пазарната цена на процесните вещни права и строителни услуги.

Възражението в касационната жалба, че следва да бъде кредитирана експертизата, изготвена в хода на ревизията на основание чл. 60 ДОПК е неоснователно. Съдът е изложил подробни мотиви защо не я кредитира, които следва да бъдат споделени. Наред с изложеното, е необходимо да се посочи и следното:

В нито една от изготвените експертни оценки не е определяна пазарна цена на вещното право на строеж по метода на сравнимите неконтролирани цени чрез съпоставка на процесните сделки с други продажби на вещно право на строеж, извършени при идентични или сходни условия между независими лица. Вещите лица, както в експертизата по чл. 60 ДОПК, изготвена в хода на ревизията, така и в експертизите (три броя), изготвени в съдебното производство не твърдят и не сочат данни за наличието на относими пазарни аналози – цени на реално сключени сделки с предмет продажба на вещно право на строеж (ПС). Всички експерти основават оценката на ПС на пазарна цена на поземлените имоти, върху които е следвало да се изгради сградата, определена по метода на сравнимите неконтролирани цени. Така дадените оценки не отговарят на изискванията по чл. 18 и чл. 19 от Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени, тъй като не са използвани пазарни аналози по реално сключени сделки за продажби на поземлени имоти с характеристики, сходни на процесните.

Заключението в хода на ревизията е изготвено въз основа на информация за пазарите на недвижими имоти от интернет сайтовете на две агенции за недвижими имоти. Пазарната цена на поземлените имоти е определена върху "маркетингово проучване на цените", което не може да служи за прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени и правилно не е кредитирано от съда. В стойността на правото на строеж експертизата по чл. 60 ДОПК включва и стойността на СМР за 1 кв. м. за изграждане на съответната сграда в завършен вид към момента на удостоверението за въвеждане в експлоатация, което не съответства на установените при ревизията факти за начина, по който дружеството се е разпореждало с обектите от новостроящите се сгради и е отчитало приходи – чрез продажби на вещно право на строеж и чрез приходи по договори за строителство.

Доводите на касатора, че съдът не е взел предвид пазарната цена на идеалните части от правото на собственост върху дворното място, принципно са основателни, но не засягат крайните изводи за частична отмяна на ревизионния акт. От очертания по-горе предмет на процесните сделки е видно, че идеални части от правото на собственост върху дворното място са обект на разпореждане по договорите за продажби от 2013 г. По силата на тези договори за покупко – продажба Августстрой ООД е прехвърлило 1 право на строеж за конкретен обект, заедно с идеални части от правото на строеж за сградата и идеални части от правото на строеж върху земята, както и 2 конкретно описани (в кв. м.) идеални части от дворното място. В тази връзка в част от нотариалните актове е посочена както данъчната оценка на ограниченото вещно право на строеж, така и данъчната оценка на идеалните части от правото на собственост върху дворно място, а в другите нотариални актове изрично е посочено че сключеният договор е за покупко – продажба на право на строеж и на идеални части от недвижим имот. Поради това пазарната цена на идеална част от дворното място подлежи на отделна оценка само по сделките, сключени през 2013 година, които касаят дворното място, находящо се в гр. Варна ул. Детелина № 4 а. Оценка на идеалните части от правото на собственост върху дворното място (поземления имот) е дадена в експертизата по чл. 60 ДОПК, изготвена при ревизията, но не може да служи като пазарна цена по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, тъй като методът на сравнимите неконтролирани цени е приложен въз основа на офертни цени. Експертизите изготвени в съдебното производство въпреки поставените конкретни задачи от ответника, не са изготвили отделно оценка на идеалните части от правото на собственост, предмет на сделките относно поземления имот, находящ се в гр. Варна, ул. Детелина № 4 а. Съдът не е съобразил това обстоятелство, като е посочил, че кредитираната от него ДСОЕ е дала пазарните цени въз основа на РЗП бруто на съответната сграда, в която се сключват и идеалните части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Тези идеални части са релевантни за пазарните цени по останалите сделки с предмет право на строеж от 2010 г. и 2011 г.

Независимо от основателността на тези доводи, крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на ревизионния акт, е правилен, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса. Въпреки предприетите процесуални действия в хода на ревизията и в съдебното производство от органите по приходите и от директора на дирекция ОДОП – Варна, не е доказана пазарната цена по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на идеалните части от ПИ, предмет на продажбите от 2013 г. В обясненията си назначените от съда експерти посочват, че не са в състояние да осигурят пазарни аналози сходни с предмета на оценяваните продажби. Това се отнася и за продажби на идеални части от поземлени имоти, при условия като процесните.

Останалите сделки, сключени в нотариална форма от ревизираното дружество от 2010 г. и 2011 г. имат за предмет продажба на вещно право на строеж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята. За тези сделки не е релевантно определянето на отделна пазарна цена на идеални части от право на собственост върху поземления имот, върху който е построена сградата. Поради това и изчисленията на вещото лице в експертизата, изготвена в хода на ревизията за правото на строеж, които включват и пазарната стойност на идеални части от ПИ не дават пазарната цена на предмета на процесните сделки, сключени за обекти в сградите на ул. Еделвайс № 12 и ул. Горазд № 14, в гр. Варна. Правилно в тази връзка съдът е кредитирал заключението на ДСОЕ, като се е мотивирал с използването на РЗП – бруто, която включва и преизчислената площ на идеалните части от общите на сградата и идеалните части от правото на строеж върху мястото.

По отношение на пазарната цена на СМР, правилно съдът е кредитирал заключението по ДСОЕ, която е изготвена по метода на увеличената стойност въз основа на обичайните цени. По делото няма данни за договорения обем на фактурираните от Августстрой ООД строителни дейности, поради което пазарната цена е определена към момента на въвеждане в експлоатация на съответния строеж. Кредитираната от съда експертиза отговоря на данните за състоянието на обектите, респективно степента на завършеност на СМР съгласно констативните протоколи при приемането на съответния строеж и удостоверяване на неговата годност, които не включват довършителни работи, санитарни прибори, асансьори, каквито са включените в експертизата по чл. 60 ДОПК. Видно констативния акт за установяване годността за приемане на строежа, находящ се в гр. Варна, ул. Горазд № 14 (л. 447) - асансьорната уредба не е въведена в експлоатация, не са довършени вентилационната инсталация, шпакловка на места, вътрешна дограма, стълбищен парапет, ключове и контакти, поради което и не са оценявани.

За обекта в с. Кранево техническият паспорт съдържа данни са изпълнени вентилационна, климатична и отоплителна инсталации на помещенията от първо ниво, но тези дейности не са включени както в ДСОЕ, така и в експертизата по чл. 60 ДОПК, на която се позовава касатора. Касационните доводи в тази част по същество представляват оспорване заключението на вещото лице, каквото е недопустимо в настоящото производство. При тези факти, следва да се приеме, че от страната, която носи доказателствената тежест в процеса не е установена пазарна цена на процесните сделки при условията на пълно и главно доказване, по-висока от тази, възприета от съда.

По изложените съображения настоящият състав намира, че решението в обжалваната част, в която е отменен ревизионния акт не е засегнато от пороци, съставляващи касационни основания и следва да се остави в сила.

При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация в размер на 3 235. 20 лева платено по банков път адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,