Решение № 17261 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13232/2019 г.

Решение № 17261 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13232/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по раздел І от гл. ХІV на АПК. Образувано е по искане на "Хета асет резолюшън ауто България" ЕООД /с предишно наименование "Хипо Алпе-Адриа Аутолизинг" ЕООД/, представено от адв. С. Йорданова, за отмяна на влязлото в сила решение № 11599/31.07.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 2279 по описа за 2019 г. Молителят обосновава отменителните основания по чл. 239, т. 5 от АПК. Според него от касационния тричленен съдебен състав е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, което го е лишило от правото на достъп до съд, много съществено нарушаване на правото на защита и лишаване от ефективни средства за защита в процеса. Допуснатите от касационния съдебен състав са определени като до такава степен съществени, че правят постановеното от него решение "произволен съдебен акт" по смисъла на практиката на Европейския съд за правата на човека и на Съда на Европейския съюз. Засягането на правото на защита на молителя е обвързано с постановяването от състава на съда, постановил атакуваното решение, на друго решение, в което е тълкувана по различен начин разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС за задължението на данъчнозадълженото лице да извърши корекция на ползван данъчен кредит при липса в хипотезата на разваляне на лизингов договор от лизингодателя без лизинговата вещ да е върната от лизингополучателя и момента, в който е дължимо извършването на корекцията. Иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг касационен състав на ВАС. Насрещната страна по искането за отмяна – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София изразява становище за неоснователност на молбата. Искането за защита по извънредния способ на раздел І, гл. ХІV от АПК е насочено срещу решение № 11599/31.07.2019 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 2279 по описа за 2019 г., с което е отменено решение № 5970/18.10.2018 г. по адм. дело № 13796/2017 година на Административен съд София-град и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на "Хета асет резолюшън ауто България" ЕООД против ревизионен акт № 29002916000283-091-001/01.09.2017 г., в частта, с която е извършена корекция на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС в размер 843 438. 30 лева и лихвите върху тях. Решеният спор по същество от касационната съдебна инстанция е за съществуването на установените с РА публични задължения в привръзка с извършеното от органите по приходите начисляване на ДДС за корекция на ползван от ревизираното лице данъчен кредит за лизинговани от него вещи, когато договорите за лизинг са едностранно прекратени и лизингополучателят не е върнал вещта. Решаващите изводи на съда са за наличие на липса на стоки по смисъла на чл. 79, ал. 3 ЗДДС, когато вещите фактически не се намират във владение на ДЗЛ. Соченото от молителя решение № 9002/13.06.2019 г. по адм. д. № 2791/2019 г. по описа на ВАС е постановено от същия съдебен състав и е от заседанието, в което е обявено за решаване и делото с атакуваното решение. Страни по това дело са "М Лизинг" ЕАД и директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София. С това решение е отменено решение № 435 от 18.01.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. д. № 5156/2018 г., в частта с която е отхвърлено оспорването по жалба на "И Ар Би Лизинг" ЕАД на РА № Р-29002915008701-091-001/13.06.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", в частта на установени задължения за лихви в общ размер на 20 329, 18 лв. за данъчни периоди: октомври и ноември 2010 г.; януари-март, май, юни, септември и ноември 2011 г.; април-юни и август 2012 г.; април и октомври 2013 г. за несвоевременна корекция на ползвано право на приспадане на данъчен кредит за автомобили, които са претърпели ПТП, пожар или са били предмет на кражба; както и в частта за разноските и вместо това е постановена отмяна на РА № Р-29002915008701-091-001/13.06.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", в частта на установени задължения за лихви в общ размер на 20 329, 18 лв. за данъчни периоди: октомври и ноември 2010 г.; януари-март, май, юни, септември и ноември 2011 г.; април-юни и август 2012 г.; април и октомври 2013 г. за несвоевременна корекция на ползвано право на приспадане на данъчен кредит за автомобили, които са претърпели ПТП, пожар или са били предмет на кражба. Оставено е в сила първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част. С оставената в сила част от решението на административния съд е отменен РА в частта за извършена на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС корекция на ползван от лизингодателя данъчен кредит при обсебване от лизингополучателя на лизингованата вещ. Решаващият извод на касационния съдебен състав е за отсъствие на липса в хипотезата на обсебване от лизингополучателя на лизингованата вещ. Молбата е неоснователна. Не всички хипотези на засягане на правото на защита на страна в процеса са основание за отмяна на влязлото в сила решение, а само изчерпателно изброените в чл. 239, т. 5 АПК. Молителят не твърди да е бил лишен от възможността да участва в делото в резултат на нарушаване на процесуалните правила или да не е бил надлежно представляван, както и да са съществували пречки за лично явяване /в случая на законен представител/ или на повереника. Неотносимо към основанието по чл. 239, т. 5 АПК е противоречието в начина на разрешаване на сходни според молителя спорове от един и същи състав на съда. Това противоречие е с правно значение само при пълно тъждество по предмет и страни на влезлите в сила решения и представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК /вж. и ТР № 6 от 25.10.2010 г. на ОСК на ВАС по тълк. д. № 4/2010 г. /. Другите проявления на противоречива съдебна практика се преодоляват по реда на раздел Х от гл. IV на ЗСВ. Сочените от молителя засягания на правото му на защита /като това за "произволен съдебен акт"/ представляват основания за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК само ако са установени с решение на Европейския съд за защита на правата на човека за нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Горното мотивира съда да отхвърли искането за отмяна. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първа колегия