Решение № 15390 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4419/2014 г.

Решение № 15390 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4419/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Амаду Фосу Доминик, гражданин на Кот д`Ивоар против решение № 716 от 10.02.2014 г., постановено по адм. дело № 12033/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването му срещу решение № 2494/19.11.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила необоснованост. Твърди се, че изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на административния орган е неправилен, тъй като последният не е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, направена е формална преценка на ситуацията в страната, която в действителност е неспокойна и нестабилна. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друг съдебен акт, с който жалбата срещу решение № 2494/19.11.2013 г. да се уважи.

Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и развива доводи за липса на касационни основания за отмяна на съдебния акт.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд София-град отхвърля жалбата на Амаду Фосу Доминикк, гражданин на Кот д`Ивоар против решение № 2494/19.11.2013 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, при липса на съществени нарушения на административната процедура и при спазване на материалния закон - заявените от чужденеца мотиви не попадат в предпоставките, посочени в чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Спрямо Амаду Фосу Доминикк не е налице страх от преследване от страна на официалните власти в родината му поради неговата етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия. Прието е, че не са налице и основания за преследване поради членството на жалбоподателя в политическа партия Народен фронт на Кот Д'Ивоар и подкрепата, която той е оказал на сваления от власт президент на страната Лоран Гбагбо. Жалбоподателят не е бил принуден да напусне Кот д`Ивоар поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната на произход. По тези съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на оспорения административен акт и неоснователност на жалбата.

Така постановеното решение е правилно.

Правните изводи на съда са изградени след задълбочен анализ на доказателствата по делото и при правилно приложение на относимите материалноправни норми.

Аргументирано е заключението на съда, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в изискуемата писмена форма с посочване на фактическите и правни основания. След обсъждане на обстоятелствата от бежанската история, посочени от жалбоподателя в хода на административното производство и след преценка на ситуацията в страната на произход, административният орган е направил законосъобразна преценка на фактите и при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон, е постановил правилно решение. Не са налице твърдените в касационната жалба нарушения в процедурата при издаване на решението на административния орган. Последният извършва анализ на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, налице са данни за актуалната обществено-политическа обстановка в Кот д`Ивоар, въз основа на които е направена и преценката на ситуацията в страната.

Съдът подробно е обсъдил материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. При правилно установените по делото факти и след съпоставянето им с изискванията на закона прави обоснован извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. Не се спори, че жалбоподателят напуска Кот д`Ивоар легално с паспорт на името на Туре Амаду за Турция на 2.09.2012 г. като след това същият достига до Одрин и със съдействието на трафикант е преминал границата между Турция и България. Жалбоподателят е заявил в проведените интервюта, че е напуснал страната си по произход, защото е членувал в партия Народен фронт на Кот Д'Ивоар и през 2010 г. се занимавал с предизборната кампания на кандидата за президент Лоран Гбагбо. След загубата на изборите всички поддръжници на Народния фронт били подложени на преследване от официалните власти и той бил арестуван и задържан 10 дни от военните като трябвало да плати подкуп за освобождаването си. В проведените интервюта, Амаду Фосу Доминик също твърди, че между него и чичовците му, които били мюсюлмани, съществува напрежение, тъй като те искат той да промени своята религия. Самият жалбоподател не твърди, а и по делото не са събрани доказателства, че в страната си по произход той е подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група. Заявеното в интервютата обстоятелство, което го принуждава да напусне родината си е, че е бил чл. на Народен фронт на Кот Д'Ивоар и след загубата на президентските избори всички поддръжници на партията са били преследвани от официалните власти в страната не са подкрепени с нужните доказателства. След анализ на данните по делото правилно съдът посочва, че тези обстоятелства не могат да бъдат подведени под установените законови рамки за предоставяне на статут на бежанец.

Обоснована е констатацията на съдебния състав, че посочените обстоятелства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, не дават основание и за уважаване на молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Цитираната норма предвижда установяване на заплаха за живота, сигурността и свободата на молителя, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и поради опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение спрямо лицето, на което то би било подложено при завръщането си в страната по произход. В случая от данните по делото не се установява жалбоподателят да е принуден да напусне Кот дИвоар поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната на произход. Чужденецът напуска страната по собствено желание. Посочените впоследствие обстоятелства за напускането на Кот дИвоар също не обосновават наличие на други причини от хуманитарен характер, предвидени в хипотезата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Представената по делото справка за актуалната политическа и икономическа ситуация в страната на произход и спазването на човешките права не дава основание да се приеме, че в държавата има въоръжен конфликт. Административният съд правилно е потвърдил изводите на председателя на ДАБ, че твърдяното задържане от властите през 2010 г. не е основание за предоставяне на статут на бежанец на чужденеца, тъй като същият след освобождаването му цяла година е живял необезпокояван в родината си.

Твърдението на жалбоподателя за опасност за живота и здравето му поради конкретния, описан от него инцидент, усложнената политическа и социална обстановка и продължаващия вътрешен конфликт в страната, не се подкрепя от събраните в преписката доказателства. При тези данни правилно съдът приема, че въпреки нестабилността и съществуващата вероятност от подновяване на вътрешния конфликт в страната на произход, то ситуацията не може да се определи като въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., дадено в решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007.

Касационният жалбоподател не сочи конкретни доводи във връзка с твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът след анализ на представените по делото доказателства извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 на всички основания по чл. 146 от АПК, като обсъжда и наведените от страните възражения. Обжалваното решение е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила, поради което направеният в касационната жалба довод за допуснати съществени нарушения е неоснователен.

С оглед изложеното, решението е постановено при спазване на материалния закон. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият състав приема, че съдебният акт е валиден, допустим и правилен, поради което следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,