Решение № 11055 от 2.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е след като с решение 7501/ 29.07.2022г. по адм. дело 3937/ 2021 г. петчленен състав на Върховния административен съд отменя на основание чл. 239, т. 5 АПК влялото в сила решение 13479/10.10.2019 г. по адм. дело 1347/ 2019 г. по описа на ВАС и връща делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на съда от етапа на конституиране на страните. След изпълнение на указанията на петчленния състав на Върховният административен съд относно конституирането на страните, при новото разглеждане на делото, тричленният състав на Върховния административен съд констатира следното: Производството е образувано по касационни жалби на Т. Карагеоргиев, П. Карагеоргиеа, Н. Костадинова, К. Симеонова и Л. Симеонов против решение 6784 от 19.11.2018 г., постановено по адм.дело 14095/2017 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена заповед от 23.08.2017 г. на началника на РДНСК Югозападен район и са отхвърлени жалбите на Н. Костадинова, Л. Симеонов и И. Карагеоргиева (последната починала в хода на делото и заместена от наследниците си П. Карагеоргиева и Т. Карагеоргиев съгласно определение 12.09.2022г. по адм. дело 7125/2022 г. на ВАС) против одобрен от главния архитект на район Витоша, Столична община, проект - заснемане за възстановяване на архитектурен проект на строеж Жилищна група с офиси, ателиета и подземни гаражи в УПИ ІІ-803а, 1385, кв. 18, местност Манастирски ливади- запад по заявление от 05.10.2016 г., подадено от Кристиан 98 ЕООД. Касаторите поддържат, че решението е неправилно, тъй като е като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Молят за решенето да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Касаторът Карагеоргиев претендира и направените по делото разноски. Ответниците началникът на РДНСК София и Т. Костадинов, чрез процесуалните си представители, изразяват становище за основателност на касационната жалба. Ответникът РДНСК- София претендира и направените разноски. Ответникът Кристиан 98 ЕООД, гр. София чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът главният архитект на район Витоша Столична община не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от страни, за които оспореното решение е неблагоприятно, а разгледани по същество за неоснователни по следните съображения: Решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че са налице основания за отмяна на заповедта на началника на РДНСК-Югозападен район, с която е отменен проект- заснемане за възстановяване на архитектурен проект на строеж Жилищна група с офиси, ателиета и подземни гаражи в УПИ ІІ-803а, 1385, кв. 18, местност Манастирски ливади- запад и е наредено на кмета на район Витоша Столична община да осигури в тридневен срок нанасяне на разпоредената отмяна върху всички екземпляри на одобрените проекти, съхранявани в архива на общинската администрация и възложителя на строежа. Правилно е преценено, че заповедта е издадена в противоречие с изискванията на чл. 145, ал. 5 ЗУТ. Цитираният текст регламентира условията и предпоставките за възстановяване на инвестиционен проект. Предмет на проверка в това производство е установяване на съответствието на проекта-заснемане с първоначалния проект за целия или за част от строежа. В случая от събраните по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, е установено, че за строежа са налице разрешение за строеж, издадено на основание чл. 142, ал. 2 ЗУТ, комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания за строежите, идеен проект, одобрен на 27.12.2007 г. от главния архитект на район Витоша - Столична община. Установено е също, че одобреният от главния архитект на район Витоша, Столична община, проект заснемане за възстановената част Архитектурна отговаря на съществуващия идеен проект и е в съответствие с останалите проектни части, които са послужили за издаване на разрешението за строеж. При тези факти законосъобразен и обоснован от доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че материалноправните предпоставки на чл. 145, ал. 5 ЗУТ са изпълнени и са налице основания за одобряване от главния архитект на район Витоша, Столична община на проект- заснемане на извършения строеж след представяне на разрешението за строеж и останалите строителни книжа, а заповедта на началника на РДНСК- София за отмяна на този акт е незаконосъобразна. Налице е съответствие между проекта заснемане в част Архитектурна и първоначалния проект в тази част, което обосновава изпълнение на изискванията на чл. 145, ал. 5 ЗУТ. Правилно е преценено, че съгласие от всички заинтересувани лица не е необходимо, тъй като предмет на производството не е одобряване на първоначален инвестиционен проект, а проект заснемане на извършения строеж и документите по чл. 144, ал. 1, т. 1 3 ЗУТ за възстановяване на вече одобрен инвестиционен проект. Законосъобразно е и заключението на съда, че в производството по чл. 145, ал. 5 ЗУТ не се налага сключване на договори с експлоатационните дружества, тъй като такива са представени при първоначалното одобряване на проекта, както се установява от комплексния доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите и издаденото пред 2007 г. разрешение за строеж. Изводите на първоинстанционния съд по съществото на спора са направени след обсъждане на релевантните доказателства, като показанията на свид. Червенкова и доказателствата за изпълненото на място фактическо строителство, правилно са приети за неотносими към изясняване на правния спор с оглед предмета на съдебното производство, очертан по- горе. Доводите на касаторите за несъответствие на изпълненото на място строителство с одобрения инвестиционен проект, причините за допускане на тези отклонения и споровете между страните за етапа на строителство и завършването на строежа в какъвто смисъл са и представените пред касационната инстанция писмени доказателства, са неотносими към предмета на спора, тъй като не се обхващат от предпоставките на чл. 145, ал. 5 ЗУТ и не засягат законосъобразността на одобрения проект заснемане за възстановяване на инвестиционен проект. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече, че конкретни съображения в този смисъл не са изложени. Решението е постановено след като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на направените доводи и възражения и съобразно тежестта на доказване, разпределена от съда съгласно изискванията на чл. 170 АПК с указания в този смисъл. Съдебният акт е постановен след обсъждане на всички доводи и възражения на страните и след съвкупна преценка на представените релевантни доказателства, а изводите на съдебния състав по съществото на спора са мотивирани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София град е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице сочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото за двете производства пред касационната инстанция, касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника Кристиан 98 ЕООД, сумата 1650.00 лв. разноски, представляващи възнаграждение за адвокат. Сумата е определена в този размер с оглед фактическата и правна сложност на спора и направеното от касаторите възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,