Решение № 2695 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11632/2020 г.

Решение № 2695 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11632/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на С. Миси, гражданка на Алжирска народно-демократична република, подадена лично и със съгласието на своята майка Ф. Бусаха срещу решение с № 550/14.09.2020 г. по адм. дело № 495/2020 г. на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена нейната жалба срещу решение № 1336/20.05.2020 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерският съвет /ДАБ при МС/, с което поради липсата на основанията по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалноправните разпоредби, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Намира, че съдът неправилно е приел информацията за обстановката в страната на произход. Твърди, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Счита, че административния орган не е формулирал преценка за сигурността на държавата по произход, в случай, че лицето се върне. Твърди, че е нарушен принципа "non refolement". Иска се отмяната на оспорения съдебен акт. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, чрез юрисконсулт, оспорва касационната жалба. Твърди, че същата е неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна по подробно изложени съображения. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Хасково е образувано по жалба на С. Миси, гражданка на Алжирска народно-демократична република, подадена лично и със съгласието на нейната майка Ф. Бусаха, срещу Решение № 1336/20.05.2020 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на лицето. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт, жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови решението, първоинстанционният съд е изяснил фактите и обстоятелствата, свързани с пристигането на територията на Република България на търсещото закрила лице, както и нейната религия, семейно положение и граждански статут. Съобразно изискванията на ЗУБ са проведени интервюта на 08.01.2020 г. и на 28.01.2020 г., в които С. Миси е дала подробна информация за причините, поради които е напуснала страната си по произход и причини, поради които не желае да се завърне там. В нарочените протоколи е отразено, че молителката е била запозната на разбираем за нея език в присъствието на преводач, социален работник и адвокат. Следователно са били спазени всички изисквания за провеждане на интервютата, регламентирани в чл. 63а от ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че при издаване на решението за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че е налице материална законосъобразност на атакувания акт на административен орган. Не се установява и нарушение на чл. 58, ал. 9 от ЗУБ, доколкото няма установен пропуск на административния орган да изследва твърдян факт от бежанската история на жалбоподателката. Подробно били обследвани всички заявени от търсещата закрила факти, свързани с личното й положение и с държавата й по произход, като на същите бил направен подробен анализ, с което било спазено правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Настоящата инстанция споделя напълно изводите на първоинстанционния съд. Заедно с майка си, С. Миси е напуснала Алжирска народно-демократична република легално и са отпътували за Турция, където са прекарали няколко месеца, след което се сдобили с туристически визи. На 10.12.2019 г. са направили опит да влязат на територията на Република България. При проверка на документите се установило, че издадените визи в Турция са невалидни и били задържани. Молителката мотивирала молбата си за международна закрила със семейни проблеми, отстрана на баща й, изразяващи се в опити за сексуално насили върху нея. Направила е твърдения, че баща й се е опитал да я омъжи, но тя и майка не били съгласни. За да предотврати нежелания брак трябвало да напусне страната. В молбата си за международна закрила молителката не е посочила други причини, поради които е напуснала страната си на произход и не желае да се завърне. Направила е твърдение, че не членувала в политическа партия или организация и не е имала проблеми с властите в страната. Не е била арестувана или осъждана в държавата си произход, не е имала проблеми на етническа основа като [етническа принадлежност] и заради изповядваната от нея религия на [етническа принадлежност]. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът неправилно е приел информацията за обстановката в страната на произход, както и че административния орган не е формулирал преценка за сигурността на държавата по произход, в случай, че лицето се върне. Видно от доказателствата по делото, административният орган е направил анализ на фактите и обстоятелствата, свързани с личното положение на кандидатката, както и със сигурността на държавата по произход. Посочил е, че установените по делото обстоятелства, на които се основава молбата й не съставляват основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. За установяване на положението в държавата на произход към момента на подаване на молба за статут, органът е разгледал информацията, съдържаща се в справка изготвена от дирекция "Международна дейност" на ДАБ от 07.02.2020 г. В нея е отбелязано, че за осъществено домашно насилие закона предвижда присъди от една до двадесет години лишаване от свобода. На територията на страната не е налице въоръжен конфликт, а нивото на общото насилие в страната не е изключително по смисъла на закона. На следващо място не може да се направи извод, че цивилното лице, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на неговото присъствие на тази територия. Правилно първоинстанционният съд е взел предвид пълната липса на данни за преследване от страна на власти или групи хора в Алжирска народно-демократична република, както на самата търсеща закрила, така и на нейното семейство. В бежанската история няма доводи за такова релевантно преследване, нито се обосновавало наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната на произход на чужденката по някоя от причините, сочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Причините за напускането на страната не могат да се подведат под предпоставките на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Формулиран е правилен извод относно липсата на данни за преследване спрямо лицето по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, което да се е изразило в някои от действията, посочени от законодателя в ал. 5 на същия текст. Неоснователно е възражението на касатора, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства - смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи върху живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случаи на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законосъобразни са изводите на съда, че за молителката не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Според тълкувателно решение на Съда на европейските общности от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07, понятията "смъртно наказание", "екзекуция" и "изтезание или нечовешко отнасяне или наказания, наложени на молител в страната му на произход" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, обхващат ситуации, в които кандидатът за субсидиарна закрила е изложен на риск именно от конкретен вид посегателство, като в настоящия случай такива не се установяват. Опита за сексуално насилие и уредения брак не са в предметния обхват на горецитираните разпоредби. Чужденката не е изтъкнала като причина за напускането на родината си наличието на опасност да й бъде наложено смъртно наказание или екзекуция, или пък да бъде подложена на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Правилно съдът е приел, че не са налице и данни за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като няма данни лицето да не може да получи закрила от държавата си на произход, поради обстоятелството, че ще бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства като заплахи срещу живота и личността му, поради безогледно насилие при въоръжен международен или вътрешен конфликт. Неоснователно е възражението на касатора, че административният орган е нарушил принципа "non refoulment". В решението на ДАБ, както и в съдебното решение, е извършена преценка дали връщането на чужденката в страната й на произход няма да бъде в нарушение на принципа "забрана за връщане" по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Изследването за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната. От допълнително представената по делото справка вх. № МД-427/12.08.2020 г., е видно, че липсват основания за предоставяне на хуманитарен статут единствено поради общата ситуация в Алжирската народно-демократична република. Правилно първоинстанционният съд приел, че според представената справка за обстановката в Алжирската народно-демократична република, нивото на насилие не е безогледно по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Обстоятелството, че в държавата на произход се наблюдават отделни проблеми свързани с нарушаване правата на човека, не са от категорията на тези, които да правят невъзможно съществуването на гражданите в спокойна среда. От представената в съдебно заседание справка № МД- 76/08.02.2021 г. не са отразени обстоятелства, водещи до извод в този насока, различен от възприетия от първоинстанционния съд при проверка на оспорения пред него индивидуален административен акт. Правилни са изводите на съда за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденката, която не разкрива висока степен на обществена опасност от естество да бъде нарушен принципа non refoulment - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 година. Липсват данни лицето да е понесло негативи във връзка своята раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и че не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. Предвид описаното настоящият състав намира оспорения съдебен акт за правилен и обоснован, поради което следва да бъде потвърден изцяло. Поради горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение