Решение № 8491 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3952/2010 г.

Решение № 8491 от 23.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3952/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Митница Бургас и Агенция "Митници", чрез юрк. Елка Трендафилова, против Решение № 39 от 20.01.2010 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 96 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Моникс Марин Сервиз" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. "Крали Марко", № 6, представлявано от управителя Васил Иванов Василев, е отменено Решение № РД-2603-0008/28.10.2008 г. на зам. директора на РМД Бургас, потвърдено с Решение № 483 от 23.12.2008 г. на директора на Агенция Митници, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за пререгистрация на разрешение за откриване и управление на митнически склад и за ползване на режима митническо складиране и е отменено разрешение BG/1999/71/000060 за митнически икономически режим и за откриване и управление на митнически склад с идентификационен № С/ 1999/00065 с титуляр "Моникс Марин Сервиз" ООД гр. Варна. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, тъй като необосновано съдът приел, че процесният митнически акт не е мотивиран. Отделно от това, съдебният контрол върху административните актове е само по законосъобразност и преценката за съда за неоснователност на изтъкнатите мотиви нарушава този принцип. Иска се отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата против митническия акт. Ответникът по касационната жалба "Моникс Марин Сервиз" ООД гр. Варна не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното. Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: На 22.05.2006 г. на "Моникс Марин Сервиз" ООД е издадено Разрешение № BG /1999/71/000060 за ползване на митнически икономически режим- митническо складиране и за откриване и управление на митнически склад тип "С" с идентификационен № С/1999/00065. С искане вх. № РД 2603-0008 от 11.04.2008 г. дружеството е поискало пререгистрация на разрешението за откриване и управление на склада и за ползване на режима. Преценявайки представените към искането доказателства, митническият орган е приел, че в митническия склад има незначителен стокооборот, поканил е титуляра на разрешението да даде информация във връзка с икономическата обоснованост от ползването на режима митническо складиране и му е указал, че складова площ от 20 кв. м. не е пригодена за нормалното функциониране на режима. С писмо молителят е изтъкнал, че ползването на митническия склад е във връзка с основната дейност на дружеството по корабно снабдяване и че помещението отговаря на изискванията за митнически склад тип С, независимо, че действителното предназначение на помещението е със статут на магазин. Митническият орган констатира въз основа на складовите записи по чл. 529, т. 1 на Регламент /ЕО/ № 2454 от 2.06.1993 г. въвеждащ разпоредбите за прилагане на Регламент /ЕИО/ № 2913/12.10.1992 г., че за периода 2006-2008 г. в склада има незначителен стокооборот - три поставяния на стоки под режим митническо складиране, посоченият митнически режим не функционира поради което складът не се използва по предназначението, за което е одобрен. Прието е, че икономическата необходимост от съществуването на посочения митнически склад като такъв под митнически контрол е отпаднала и искането е отхвърлено. В потвърждаващото митническия акт решение на директора на Агенция "Митници" са посочени като правно основание за законосъобразност на акта и разпоредбите на чл. 92, т. 2 от ЗМ и чл. 339, ал. 4 от ППЗМ. Изтъкнато е, че "административните средства, необходими за осигуряване на надзора на митническия склад, са несъпоставимо големи в сравнение с икономическата необходимост от съществуването му". С решението си административният съд е отменил посоченото решение, с което е отказана на "Моникс Марин Сервиз" ООД гр. Варна пререгистрация на разрешение за откриването и управлението на митнически склад и за ползване на режима митническо складиране и е отменено разрешение BG /1999/71/000060 за митнически икономически режим и за откриване и управление на митнически склад с идентификационен № С/1999/00065. Съдът е приел, че преценката на административния орган по чл. 90, т. 2 от ЗМ вр. чл. 339, ал. 4 от ППЗМ, съответни на чл. 86 /второ тире/ от МК на Общността и чл. 527, т. 3 от Регламент /ЕО/ № 2454 от 02.06.1993 г. въвеждащ разпоредбите за прилагане на Регламент /ЕИО/ № 2913/12.10.1992 г., е въпрос на оперативна самостоятелност т. е. е предоставен на свободната преценка на административния орган, но тази преценка следва да бъде мотивирана като условие за законосъобразността на митническия акт и тъй като такива конкретни мотиви според съда актът не съдържал същият е незаконосъобразен. Решението е правилно. Съгласно чл. 86 от МК на Общността, без да се засягат допълнителните специални условия, предвидени в рамките на съответния режим, разрешенията съгласно чл. 85 и чл. 100 § 1 /за съответен за управление на митнически склад/, се издават само: на лица, които осигурят всички необходими гаранции за правилното протичане на операциите, когато митническите органи са в състояние да осигурят надзор и контрол върху спазването на въпросния режим, без да се налага въвеждане на административни изисквания, несъответстващи на икономическата нужда от ползване на режима. Съгласно чл. 527, т. 3 от Регламент /ЕО/ № 2454 от 02.06.1993 г. въвеждащ разпоредбите за прилагане на Регламент /ЕИО/ № 2913/12.10.1992 г., по реда на чл. 86, второ тире от Кодекса, когато при проучване на въпроса за пропорционалността на административните разходи по режим на митническо складиране се окаже, че надвишават икономическите нужди, митническите органи преразглеждат, inter alia /между другото/, видът митнически склад и режимът, който може да се прилага. Първоинстанционният съд с основание е констатирал, че административният орган не е изложил конкретни мотиви относно това какви административни изисквания са били въведени за упражняване на надзор и контрол върху режима по време на експлоатацията на склада, поради което не става ясно как органът е достигнал до извода, че тези административни изисквания са несъответстващи на икономическата нужда от ползване на режима. Това е станало и след изслушване на заключение на съдебно-икономическа експертиза, съгласно което от данните в административната преписка не може да се даде отговор на въпроса какви средства са необходими и какви са изразходвани за осъществяване на контрол и надзор от митническите органи върху дейността на процесния склад. Освен цитираното от съда Постановление № 4/22.09.1976 г. на Пленума на ВС, изискването за мотивиране на всяко решение на митнически орган, неблагоприятно за адресата произтича и пряко от чл. 6 § 3 от МК на Общността, съгласно който решенията на митническите органи, издадени в писмена форма, с които се отхвърлят искания или са неблагоприятни за адресатите трябва да бъдат мотивирани. Направеният от съда правен извод е в съгласие и с разпоредбите на чл. 169 вр. чл. 6 АПК. Последната норма съдържа формулиране на правния принцип на съразмерност, който е задължителен за административния орган при издаването на административен акт. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение