Решение № 3020 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6591/2018 г.

Решение № 3020 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6591/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145-178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на Ф. Бунцева, М. Бунцев, Л. Бунцев и Ф. Делийска, всичките като наследници на С. Бунцев, с посочен съдебен адрес адвокат С. Бузгьова, против заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2017 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. Заповедта се оспорва в частта й за БЗС № 87338-1001-2-2 с обща площ от ЗЗ, 63 ха, намиращ се в землището на гр. Якоруда. Твърди се, че частта от площта на посочения парцел, определена извън специализирания слой е допустима за подпомагане. С жалбата се прави оплакване, че заповедта в обжалваната й част е незаконосъобразна, като са посочени основанията за отмяна по чл. 146, т. 3-5 АПК. По изложените съображения в нея и в представеното писмено становище се моли съда, да я отмени. Прави се искане за присъждане на направените разноски по приложения списък и доказателства за заплащането им. Ответната страна-министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрисконсулта Н. Ненова, оспорва жалбата. В представените писмени бележки счита, че жалбата е частично основателна, само до размера на 1, 46 ха, която площ е допустима за подпомагане, според приетото заключение на съдебно-техническата експертиза. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, при условията на субективно съединяване. Жалбоподателите са наследници на С. Бунцев, според представеното удостоверение. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е против част от административен акт, който е неблагоприятен за тях. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. От данните по делото се установява, че със заповед № РД 46-428 от 13.12.2017 г. на основание чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), наричана в изложението само "Наредба № 105", министърът на земеделието, храните и горите е одобрил проекта на специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" (ПДП) за кампания 2017 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). С раздел IV от нея е дадена възможност на земеделските стопани да подават възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой ПДП. С. Бунцев се е възползвал от така предоставеното му право и е подал възражение № АР-47-035 от 21.12.2017 г., тъй като от заявената площ на парцела в размер на ЗЗ, 63 ха извън допустимия слой е останала площ в размер на 31, 49 ха, а допустимата – 2, 13 ха. Възражението му не е било уважено. Със заповед № РД 46-139 от 28.02.2018 г. на основание чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 министърът на земеделието, храните и горите е одобрил окончателния специализиран слой ПДП за подпомагане за кампания 2107 г., като част от СИЗП, като спорния парцел в по-голямата си част е останал извън специализирания слой ПДП. Административният орган е приложил писмо с изх. № 94-979 от 3.04.2018 г. на директора на дирекция "ДПИЗП" – лист 18-19 от делото, в което е посочено, че за този парцел е извършено самолетно заснемане през периода 21.06.30.06.2017 г., като за определяне на границите на допустимия за подпомагане слой е извършена дешифрация на актуалната Цифрова ортофото карта. Относно спорния парцел 87338-1001-1-1 извън допустимия слой са оставали 31, 49 ха, поради това че са били негодни за подпомагане, съгласно чл. 2, ал. 2, чл. 7 и чл. 9 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи по схеми и мерки за плащане на площ. При дешифрацията е било установено, че площта на парцела е неподдържана, без следи от паша или коситба и е била заета от храсти/хвойна, камъни, като е имало оголени/ерозирали терени. Към писмото е приложен и електронен носител на заснетия терен, върху който с лилав цвят са нанесени границите на парцела в СИЗП, в жълт цвят-заявената площ за подпомагане, а в син цвят-допустимата площ. По искане на адвокат-пълномощника на жалбоподателите от Държавен фонд "Земеделие" са представени доказателства: заявлението за подпомагане на С. Бунцев за 2016 г., заявените парцели и мерки за подпомагане, и контролен лист за извършена проверка на място с доклад към него, въз основа на заповед № 324082 от 26.09.2016 г. От доклада се установява, че заявеният БЗС с композитен № 87338-1001-1-1 е с площ от 2, 75 ха с култура 314000-постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша), като при измерването с GPS е установена площ 26, 84 ха. По искане на жалбоподателите по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение е прието от страните без оспорване. От заключението на експерта се установява, че спорния БЗС № 87338-1001-2-2 с площ от ЗЗ, 63 ха е заявен като постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша) по мерки СЕПП, марка 10 "Агроекология и климат" и мярка НР1-плащания на земеделски стопани за ограничения, извън планинските райони. Според заключението 1, 46 ха следва да се включат в площта допустима за подпомагане, представляваща сбор от четири участъка, подробно описани в т. 5 от заключението на експерта. Разпитаният свидетел в съдебното заседание дава показания, които не променят събраните и приобщени писмени доказателства. При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че заповедта на министъра на земеделието, храните и горите в обжалваната й част, е издадена от компетентен орган, в съответната форма, поради което е валидна. Правомощието на министъра на земеделието, храните и горите да издаде заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой ПДП произтича от разпоредбата на чл. 33а ЗПЗП и Наредба № 105, в която детайлно е посочен редът за създаването на специализирания слой. Заповедта не е издадена в нарушение на административно производствените правила, както се твърди в жалбата, защото в нея липсвали мотиви – описание на фактите и правните разпоредби за издаването й. Фактите, послужили за издаването на заповедта е извършеното самолетно заснемане и дешифрирането на създадената Цифрова ортофото карта. Част от нея, относима за процесния парцел е приложена на електронния носител, с очертани граници на парцела в СИЗП, заявеният за подпомагане-очертан с жълт цвят от С. Бунцев и допустимата площ-очертана със син цвят. При отварянето на електронния носител се виждат оголените терени, а в останалата си част тя е разчетена и от експерта, който потвърждава че в парцела има каменисти, ерозирали терени, мочурливи участъци и площи заети от хвойна. От това следва, че направените изводи за недопустимата за подпомагане площ са правилни и съответни на разпоредбите на чл. 2, ал. 2, чл. 7 и чл. 9 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи по схеми и мерки за плащане на площ, макар и не в същите размери. Заповедта е издадена частично в нарушение на материалния закон, защото част от парцела – площ от 1, 46 ха е била допустима за подпомагане, според приетото без оспорване заключение на техническата експертиза, която площ трябва да се приобщи към останалата допустима площ, като недопустимата за подпомагане площ остава в размер на 30, 03 ха. В останалата си част заповедта е законосъобразна. Неоснователно е и оплакването, че при извършената проверка на място през 2016 г. допустимата площ на парцела е била в един размер, а през следващата година, недопустимата площ се е увеличила. Това е така, защото през 2016 г. парцелът е бил с различен композитен номер и с различна площ от заявената. Не следва да се забравя и обстоятелството, че парцелът е заявен за подпомагане по три различни мерки. Въпреки това експертът е извършил и оглед, въз основа на който е направил корекции в границите на допустимия слой. По изложените съображения заповедта на министъра на земеделието, храните и горите в обжалваната й част следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне относно допустимата и недопустима площ на БЗС № 87338-1001-2-2 със заявена площ от ЗЗ, 63 ха, с начин на трайно ползване постоянни или временни пасища за паша на животни, попадащ в землището на гр. Якоруда, при съобразяване на заключението на експерта, като към допустимата площ от 2, 13 ха се прибави и площта от 1, 46 ха, също допустима за подпомагане. С оглед на частичната основателност на жалбата и поради липсата на оценяем материален интерес, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски не следва да се уважава, както и искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение