Решение № 14356 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16596/2011 г.

Решение № 14356 от 15.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16596/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Албена Валентинова Манкрелис от гр. Плевен, против решение № 621/15.11.2011 г., постановено по а. д. № 571/2011 г. по описа на Административен съд Плевен (АСП).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АСП е отхвърлил жалбата на Манкрелис против заповед № 1769/03.06.2011 г. на главен разследващ полицай, началник Отдел "Досъдебно производство" (ОДП) на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, Плевен (ОДМВР). Със заповедта, на основание чл. 224 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11, пр. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), за извършено нарушение на чл. 54, ал. 4 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание на Манкрелис "порицание" за срок от 6 месеца.

Недоволна от решението, Манкрелис го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяване на ново, по съществото на спора, с което да се отмени обжалваната от нея заповед на началника на ОДП при ОДМВР.

Ответната страна - началникът на ОДП при ОДМВР, не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение (ВАС), възприе фактическата обстановка, приета за установена от АСП. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата `и са правните изводи на съда.

При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна.

Доводът, че АСП неправилно е приел, че заповедта, с която е наложено наказанието е издадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 223, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР )ППЗМВР), е неоснователен. Цитираната в жалбата практика на ВАС - ТР № 2/04.07.2002 г. е неотносимо към казуса. Същото е произнесено при действието на друга, различна от актуалната редакция на ППЗМВР нормативна основа. С чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР е дадено легално разяснение на момента на установяване на нарушението, което от своя страна има значение за началото на преклузивния 2-месечен срок за налагане на дисциплинарните наказания по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Предвид актуалната редакция на текста, заповедта е наложена в пределите на срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР.

Неоснователен е и доводът за значението на допуснатото нарушение на чл. 18 от Инструкция № Iз-1015 от 2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (отм.). Нарушение действително е допуснато, предвид наличието на вменени две деяния на Манкрелис, квалифицирани от издателя на заповедта като дисциплинарни нарушения, за които е наложено само едно наказание. Това нарушение обаче е в полза на жалбоподателката, поради което то не може да бъде основание за отмяна на заповедта.

По делото безспорно е допуснато нарушение на чл. 54, ал. 4 от ЗМВР от касаторката. Съгласно него, "Писмените указания на прокурора по разследването са задължителни за разследващите органи по чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3 от Наказателно-процесуалния кодекс" (НПК). Видно от т. 3 на приложеното на л. 49 от делото Постановление за образуване на досъдебно производство от 17.08.2010 г. на прокурор от Районна прокуратура Плевен, е задължен разследващия полицай "Радослав Димитров Ангелов да бъде разпитан максимално подробно пред съдия от ПлРС". Фактът, че по преценка на жалбоподателката не са били налице обстоятелствата, при които съгласно чл. 223 от НПК се извършва разпит пред съдия, вкл. и мнението на районния прокурор на Плевен в тази насока (л. 131) сочи на по-ниска степен на обществена опасност на деянието и е от значение при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, но е неотносим за решаване на въпроса за наличието на нарушение въобще. Наличната императивна правна норма, задължава разследващия полицай да изпълни всички писмени указания на наблюдаващия разследването прокурор, без да му предоставя правото на оперативна самостоятелност за вземане на решение дали да изпълни указанието или не. Макар и до известна степен формално, дисциплинарното нарушение е извършено.

Извършено е и второто вменено със заповедта нарушение. Видно от Заключително постановление от 15.10.2010 г. (л. 83) на разследващия полицай, по ДП № 1939/2010 г. е била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, дала своето заключение. Видно от Постановлението за назначаването `и обаче, това е станало на 18.10.2010 г. (л. 84), след която дата същата е изготвена. Несъответствието на посочените дати сочи, че не се изпълняват стриктно и коректно задълженията във връзка с воденето на разследването. Въпреки, че представената по делото Типова длъжностна характеристика за длъжността "разследващ полицай" е от 10.11.2011 г. - дата, следваща датата на нарушението, общите задължения на длъжността изискват коректно и точно посочване на датите на извършените процесуално-следствени действия за всяко производство, което не е направено в случая.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС