Решение № 5415 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14124/2019 г.

Решение № 5415 от 8.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14124/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 в Министерството на труда и социалната политика (УО на ОП "РЧР" 2014-2020 в МТСП), чрез главен експерт А. Тонев, срещу Решение № 210/30.09.2019 г. на Административен съд Ямбол, постановено по адм. дело № 213/2019 година. С решението си административният съд e отменил Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане peг. №BG05 M90 P001-1. 008-2226/3 от 27.03.2019 г. на заместник-министъра на Министерството на труда и социалната политика-Ръководител на УО на ОП "РЧР" 2014-2020 в МТСП, в частта по т. 2, с която е определен общ размер на неверифицираните средства - 80 448, 83 лева, от които: 76 500 лева по бюджетно перо II. 3. 1 "Разходи за специализиран софтуер необходими за осъществяването на Дейност I", по фактура № 200000005 от 30.03.2018 г., издадена от "Дейта Крафт енд Меджик" ООД и 3948, 83 лева по бюджетно перо V. 10. 1 "Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта", по фактура № 0000001101 от 30.11.2018 г., издадена от "Форс консулт" ЕООД, както и е върнал преписката на органа за ново произнасяне в отменената част на решението за верификация. Наведените в жалбата възражения са за неправилно приложение на материалния закон - чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), неспазване на чл. 173, ал. 2 АПК и необоснованост, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че административният съд формирал неправилен извод относно изработената за "Браян Термоизол" ЕООД версия на предоставения му за ползване софтуер и по–точно, че същият бил създаден специално за нуждите на дружеството, а не представлявал вариант на вече съществуващ такъв, както, и че след като постановил връщане на преписката на административния орган, не дал задължителни указания за тълкуване и прилагане на закона. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Браян Термоизол" ЕООД чрез адв. М. Стоянов в писмен отговор по делото и в открито съдебно заседание моли за оставяне в сила на решението на административния съд, поради неоснователност на подадената касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил относимите обстоятелства по делото, но е извел неверни правни изводи относно незаконосъобразността на оспорения административен акт, поради което съдебното решение следва да се отмени. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Ямбол е Решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане peг. №BG05 M90 P001-1. 008-2226/3, което е издадено на 27.03.2019 г. от заместник-министъра на Министерство на труда и социалната политика и Ръководител на УО, в частта по т. 2, с която органът е отказал да верифицира сторени разходи от бенефициера "Браян Термоизол" ЕООД в размер на 76 500 лева по бюджетно перо II. 3. 1 "Разходи за специализиран софтуер необходими за осъществяването на Дейност 1", по фактура № 200000005 от 30.03.2018 г., издадена от "Дейта Крафт енд Меджик" ООД и 3948, 83 лева по бюджетно перо V. 10. 1 "Разходи за организация и управление до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта", по фактура № 0000001101 от 30.11.2018 г., издадена от "Форс консулт" ЕООД. От административния съд е установено, че актът е издаден в производството по Раздел II ЗУСЕСИФ, като съдържа фактически и правни основания. Фактическите установявания, които са обосновали постановяването на акта на основание чл. 62, ал. 1 във връзка с ал. 3 ЗУСЕСИФ, са свързани с обстоятелствата по избор на изпълнител за извършване на услуга по разработване и внедряване на софтуер за управление на човешките ресурси, във връзка с проект BGG5 M90 P001-1. 008-2226-C01 "Подобряване управлението на човешките ресурси и условията на труд в "Браян Термоизол" ЕООД. Правните основания, въз основа, на които е издадено обжалваното решение от административния орган, са по чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗУСЕСИФ. По делото не е спорно, че с административен договор BGG5 M90 P001-1. 008-2226-C01/2017 г. на "Браян Термоизол" ЕООД, в качеството му на бенефициер, е предоставена безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020, по процедура чрез подбор на проекти BG05 M90 P001-1. 008 "Добри и безопасни условия на труд" и на основание чл. 37, ал. 3 ЗУСЕСИФ. След проведена процедура за избор на изпълнител, осъществена чрез публична покана относно извършване на услуга "Избор на изпълнител за извършване на услуга по разработване и внедряване на софтуер за управление на човешките ресурси, във връзка с изпълнение на проект BG05 M90 P001-1. 008-2226-C01 "Подобряване управлението на човешките ресурси и условията на труд в "Браян термоизол" ЕООД", дружеството е избрало за изпълнител "Дейта Крафт енд Меджик" ООД. На дата 29.03.2018 г. е сключен договор между "Браян термоизол" ЕООД като възложител и "Дейта Крафт енд Меджик" ООД като изпълнител, по силата на който изпълнителят и в срока на действие на договора се е задължил да изпълни уговорения в чл. 1 предмет. Касае се за разработването на нов софтуер за нуждите на възложителя и съобразно договорените от страните параметри. Видно от мотивната част на обжалвания административен акт, аргументите за отказ на административния орган да верифицира поисканата от бенефициера сума в размер на 76 500 лева по бюджетно перо II. 3. 1 "Разходи за специализиран софтуер необходими за осъществяването на Дейност 1", се изразяват в обстоятелството, че изработената софтуерна версия - Мorgan HRM 1. 1. за нуждите му, по същество представлява осъществена доставка на вече съществуващ софтуерен продукт, а не разработване на нов такъв в рамките на срока за изпълнение на проекта. Пред първоинстанционния административен съд е установено, че "Браян Термоизол" ЕООД след изпълнение на договора от 29.03.2018 г., в качеството си на лицензиран потребител притежава Лицензия №BG-YB-02-BR-01-11-01, версия MorganHRM 1. 1. от 30.03.2018 г. за правото на ползване на софтуерен продукт. Лицензията е издадена от "Дейта Крафт енд Меджик" ООД, като в нея изрично е посочено, че е изготвена във връзка с изпълнението на сключения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. След осъществения контрол за законосъобразност на акта при условията на чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК, съдът отменя решението на УО в обжалваните части, поради противоречието му с материалния закон. Изложените доводи на първоинстанционния съд за материална незаконосъобразност са, че софтуерът за управление на човешките ресурси, който е предоставен от "Дейта Крафт енд Меджик" ООД на ответното дружество по касация, се отнася до версия на софтуер за управление на човешките ресурси, която е предназначена за нуждите на възложителя, отговаря на изискванията, заложени в предмета на административния договор. По тези съображения и доколкото по първоинстанционното дело не са били ангажирани убедителни доказателства, че версия Morgan HRM 1. 1 е предоставена и на друго лице освен на "Браян термоизол" ЕООД, гр. Ямбол, съдът извежда решаващ правен извод, че органът е нямал основание да откаже верифициране на сумата от 76 500 лева без ДДС по чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, както и на сумата от 3948, 83 лева по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от ПМС № 189/28.07.2016 година, за определяне на националните правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014–2020. Решението е валидно, допустимо и правилно, но по съображения, различни от изложените в него. Изведените в касационната жалба доводи за неправилност на решението на административния съд се преценяват от настоящия съдебен състав, за неоснователни. От анализа на относимата нормативна уредба на чл. 57 - чл. 59 ЗУСЕСИФ е безспорно, че за да е допустим един разход, той следва да е направен в съответствие с приложимото национално право, съответно с правото на Европейския съюз. Отказът на органа да верифицира разхода следва да бъде обоснован от съображения, че разходът не съответства на точно определено изискване в конкретния нормативен акт. Преценката в случая е на органа, който е оправомощен да издаде индивидуалния административен акт. Във връзка с предоставената безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове, съответният УО и съобразно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ, има правомощие да верифицира разходите, като извърши дължимата проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо, съответно да откаже тяхното верифициране, ако не са налице законовите предпоставки за тяхната допустимост по чл. 57 и чл. 58 ЗУСЕСИФ. Видно от разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ съществува законово изискване конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 да се определят с нормативен акт на МС. В настоящата хипотеза това е сторено с ПМС № 160/01.07.2016 г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти по сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициери на безвъзмездна финансова помощ от европейските структурни и инвестиционни фондове, на което се позовава УО в обжалвания административен акт и въз основа, на което е постигната договорката между "Браян Термоизол" ЕООД и "Дейта Крафт енд Меджик" ООД. В сключения на основание чл. 37, ал. 3 ЗУСЕСИФ административен договор на 12.05.2017 г., между управляващия орган и дружеството бенефициер - "Браян Термоизол" ЕООД, в чл. 3. 60 страните изрично са се договорили без да противоречи на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1303/2013 и Регламент (ЕС) № 1304/2013, и двата на Европейския парламент и на Съвета, както и на глава пета, раздел първи ЗУСЕСИФ, за да бъдат признати за допустими по договора, разходите трябва да отговарят на изискванията, предвидени в насоките за кандидатстване по конкретната процедура. Посочените по-горе разпоредби, както на закона, така и на административния договор, не регламентират кой точно разход е допустим. В случая административният съд неправилно е приел, че решението отговаря на изискването за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, защото видно от акта, органът не е изложил правни основания защо счита разхода за недопустим. Липсата на правни основания е съществено нарушение на изискването за форма и самостоятелно основание за отмяна на акта. Несъответствието на правните основания с фактите по делото е основание за материална незаконосъобразност на акта. В случая правното основание, на което един разход би могъл да бъде недопустим, е някоя от хипотезите на чл. 57, ал. 1, съответно чл. 57, ал. 2 или чл. 58 ЗУСЕСИФ. Но дори и така упоменато в процесното решение на УО - съответно чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗУСЕСИФ, само по себе си правното основание не е достатъчно, защото ако органът е приел наличие на някоя от хипотезите на алинея 1, той трябва да посочи точно и онези разпоредби от актовете по чл. 59 ЗУСЕСИФ, на които счита, че конкретният разход не съответства. Това са, както актът на Министерския съвет – Постановление № 189 на Министерския съвет от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. (ПМС № 189), така и актовете по алинея 2 на чл. 59 ЗУСЕСИФ за съответната програма и по точно Наредба № Н-3/22.05.2018 г., за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. В допълнение съдът намира, че цитираната разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ може да е по принцип правно основание за отказ от верифициране на разхода в размер на сумата от 76 500 лева, но за да е законосъобразен отказът трябва да е обоснован с конкретни фактически основания, а не само с констатацията, че разходът е за софтуер за нуждите на бенефициера "Браян Термоизол" ЕООД, който обаче не е нов продукт за целите на проекта. Налице е фактически необосновано твърдение за нарушение на нормативно изискване за допустимост на разход. Тази незаконосъобразност на оспорения административен акт не е установена от административния съд, който е счел, че актът е единствено материално незаконосъобразен, което обстоятелство като краен резултат, не променя извода на касационната инстанция за правилност на обжалваното съдебно решение. Решението на административния съд е правилно в частта, с която е отменено решението на УО на ОПОС за отказ от верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 3 от ПМС № 189/2016 г. за сумата от 3948, 83 лева, явяващо се обективна последица от отмяната на отказа за верификация по бюджетно перо II. 3. 1 "Разходи за специализиран софтуер необходими за осъществяването на Дейност I", по фактура № 200000005 от 30.03.2018 г., издадена от "Дейта Крафт енд Меджик" ООД. Законодателят в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изрично изисква кумулативно наличие, както на фактическите, така и на правните основания на акта. Липсата на фактически и правни основания или тяхното пълно несъответствие, както и непосочването на конкретно нарушените разпоредби на актовете по чл. 59, ал. 1 и 2 ЗУСЕСИФ, сочи на незаконосъобразност на акта, досежно изискването за форма (в горния смисъл са и Решение № 16992/12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1802/2019 г., на ВАС, VII отд., Решение № 11257/25.09.2018 г., постановено по адм. дело № 5594/2018 г., на ВАС, VII отд., Решение № 10639/25.08.2017 г., постановено по адм. дело № 5524/2017 г., на ВАС, VII отд., Решение № 4072/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 14702/2019 г. на ВАС, VII отделение). Неоснователен е касационният довод, че административният съд не е приложил стриктно нормата на чл. 173, ал. 2 АПК. В проведеното съдебно контролно – отменително производство съдът е извършил преценка относно законосъобразността на акта. След като е установил наличие на основанието по чл. 146, т. 4 АПК, е посочил своите съображения за неправилно приложение на материалния закон. При новото произнасяне на УО по искането за верифициране на паричните разходи, следва да го приложи в точния му смисъл, съответно дължи се и ново произнасяне относно общите допустими разходи по проекта. В конкретната хипотеза естеството на въпроса не позволява решение по същество, но в мотивите на съдебния акт има формирано становище на съда по целия предмет на оспорването, т. е. изпълнено е изискването на разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК. С оглед на така изложените мотиви, Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение