Решение № 6844 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8268/2016 г.

Решение № 6844 от 1.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8268/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК-Северозападен район (СЗР), чрез юрк. Данаилова като процесуален представител, срещу решение № 53 от 27.05.2016 г., постановено по адм. дело № 92/2015 г. по описа на Административен съд - Л. в частта, в която е отменена негова заповед № ДК-10-СЗР-7/14.04.2015 г. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се потвърди заповедта. Ответниците - Р. М. М. и М. М. Р., лично и чрез адв. Спиридонова като процесуален представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците - община Тетевен и главният архитект на община Тетевен не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт в обжалваната част и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решението в обжалваната част по оспорвания на Р. М. М. и община Тетевен е отменена заповед № ДК-10-СЗР-7/14.04.2015 г. на началника на РДНСК - СЗР, с която на основание чл. 216, ал. 6 ЗУТ във вр. с чл. 149, ал. 5 АПК е прогласена нищожността на издадения от главния архитект на община Тетевен акт за узаконяване (АУ) № 02/22.04.2014 г. на строеж: "Пристройка, представляваща външна тераса и стълбище с площадка, покрити с навес, към заварена обществено-обслужваща сграда на основно ниско застояване: търговски обект - ресторант", находящ се в УПИ I-164, кв. 15 по плана на с. Г., община Тетевен. Със същото решение е оставена без разглеждане жалбата на М. М. Р. и производството по делото по отношение на него е прекратено. В прекратителната част с характер на определение съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че е издадена от компетентен орган по протест на Окръжна прокуратура - Л. срещу акта за узаконяване с твърдения за неговата нищожност, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК поради непосочване на конкретни нарушения на някое от изискванията на § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ и в противоречие с материалния закон. По отношение на акта за узаконяване е изложил съображения за липса на основания, които да обуславят извод за неговата нищожност. Позовал се е на обстоятелството, че адресатите на акта за узаконяване и на заповедта № ДК-02-СЗР-301/16.11.2011 г. на началника на РДНСК - СЗР за премахване на незаконен строеж са различни и липсва идентичност на строежа, описан в двата административни акта. Съдът е изложил аргументи и за неотносимост на основанието по чл. 177, ал. 2 АПК към предмета на спора. Приел е, че произнасянето по законосъобразността на заповед за премахване на незаконен строеж, издадена по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, не обвързва главния архитект в производството по издаване на акт за узаконяване. Изложил е аргументи за издаване на акта за узаконяване от компетентен орган и при наличие на всички материални и процесуални предпоставки, в предвидената форма и в рамките на срока по § 127, ал. 14 ПЗР ЗИД ЗУТ. По тези съображения съдът е отменил като незаконосъобразна оспорената пред него заповед на началника на РДНСК - СЗР. Решението в обжалваната част е неправилно. Фактите по делото са установени след обстоен анализ на доказателствата по делото, вкл. и заключението на съдебно-техническата експертиза. Оспорената в първоинстанционното производство заповед е издадена по протест на Окръжна прокуратура - Л. с искане за прогласяване на нищожност на АУ № 02/22.04.2014 г., издаден от главния архитект на община Тетевен на основание § 127, ал. 2 и ал. 8 ПЗР ЗИД ЗУТ. Актът за узаконяване е издаден на името на Р. М. М. като собственик на строежа и на община Тетевен като собственик на поземлен имот - публична общинска собственост с предназначение улица поради попадането на част от строежа извън границите на УПИ I-164, кв. 15 по плана на с. Г.. Не се спори, че актът за узаконяване е съобщен на началника на РДНСК - СЗР и е влязъл в сила на 8.05.2014 г. Законосъобразно административният орган е приел за допустим подадения от Окръжна прокуратура - Л. протест, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В заповедта на началника на РДНСК - СЗР е приета нищожност на акта за узаконяване поради липса на условията по § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не съответства на закона направеният от съда извод, че наличието на влязла в сила заповед за премахване на незаконен строеж не е релевантно обстоятелство, което да е пречка за узаконяване на същия строеж при условията на § 127, ал. 2 и сл. ПЗР ЗИДЗУТ. Разпоредбата е с материалноправен характер и се прилага занапред. Издадените и влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи преди датата на влизането на нормата в сила - 26.11.2012 г., представляват основание за отказ, а не за издаване на акт за узаконяване на строежа. Независимо от това правилно в случая съдът е приел, че адресатите на заповедта за премахване и на акта за узаконяване не са идентични и липсва пълно съответствие между строежите, изпълнени без строителни книжа, предмет на двата акта. Затова макар производството по узаконяване на строежа да е започнало по заявлението на Р. М. на 25.11.2013 г. при наличие на вече влязла в сила на 14.11.2013 г. заповед за премахване на строеж: покрита тераса към съществуваща сграда, изпълнен от М. Р. в УПИ I-164, кв. 15 по плана на с. Г., то същата не съставлява самостоятелно основание да се издаде отказ за узаконяване. Правилно съдът е приел, че актът за узаконяване не е нищожен съгласно чл. 177, ал. 2 АПК поради противоречието му с решение № 62/21.05.2013 г. по адм. дело № 387/2011 г. на Административен съд - Л.. Последното е постановено по оспорване на Р. М. М., но е обезсилено с решение № 15053/14.11.2013 г. по адм. дело № 9159/2013 г. на Върховния административен съд и производството по делото е прекратено. Липсва влязъл в сила съдебен акт, който със сила на пресъдено нещо да е разрешил въпроса относно недопустимостта на строежа по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен или по действащите разпоредби на ЗУТ. Незаконосъобразен е изводът на съда за неизложени от административния орган мотиви относно конкретно допуснати нарушения на изискванията по § 127, ал. 2 ПЗР ЗУТ. Прието е, че част от строежа е изпълнен върху улица в несъответствие с действащия ПУП и затова е недопустим. В този смисъл е заключението на съдебно-техническата експертиза, според което строежът, предмет на узаконяване, попада в УПИ I-164, кв. 15 и частично в улицата, т. е. в имот публична общинска собственост. Този факт се установява и от представения по делото проект - заснемане за узаконяване. Съгласно § 127, ал. 2 ПЗР ЗУТ строежи по § 184 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ДВ, бр. 65 от 2003 г.), незаявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон. От данните по делото се установява, че от първия, одобрен със заповед № 1144/1.11.1982 г. застроителен, регулационен и кадастрален план на с. Г. до сега действащия ПУП, одобрен със заповед № 608/25.10.2010 г., от северната страна на УПИ I-164, кв. 15 е предвидена улица. Същата е реализирана. Регулационната граница на имота пред основното застрояване - ресторант, към който е изградена спорната пристройка, не е променяна. При тези данни следва да се приеме, че независимо от различните години на построяване на отделните части от строежа (тераса към ресторанта - 1982-1983 г., навес над нея - 2000 г.), посочени в приложените по делото декларации, част от пристройката при действието на всеки от плановете за с. Г. винаги е попадала в улица. Строежът е бил недопустим както по първоначалния ПРЗ, а също и по правилата и нормативите, които не позволяват изграждането и съществуването на пристройка към основно застрояване върху улица при действието на ЗТСУ (отм.) и подзаконовите актове по прилагането му. ПУП - ПРЗ от 2010 г. действа и към момента, поради което по същите съображения строежът е недопустим и по ЗУТ. За съответствието на акта за узаконяване с материалноправните предпоставки, предвидени в § 127, ал. 2 ПЗР ЗУТ съдът следи служебно. В обжалваното решение е прието, че АУ не е нищожен, като дори да има противоречие с материалния закон същият не страда от най - тежкия порок. Настоящият състав не споделя този извод на съда. Актът за узаконяване е издаден по отношение на строеж, част от който безспорно попада в улица - публична общинска собственост по смисъла на чл. 8, ал. 2 ЗП и чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбС. С. не е допустим. Нито ЗТСУ (отм.), нито ЗУТ допускат възможност да се строи върху улица. Като е издал акта за узаконяване, главният архитект на община Тетевен е допуснал тежко нарушение на материалния закон. Този съществен порок съставлява основание за прогласяване на акта за нищожен. Обстоятелството, че актът е издаден и на името на община Тетевен като лице по смисъла на § 127, ал. 6 ПЗР ЗУТ не обуславя друг извод. Не води и до заключение, че интересите на общината са удовлетворени, както е приел съдът. Иницииралото административното производство лице не е в кръга на субектите, имащи право да строят в чужд имот. В полза на М. не е било учредено право на строеж върху терена с предназначение улица, върху който е изпълнен част от строежа, нито има право да строи в чужд имот по силата на специален закон (арг. от чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ). Посочената в акта за узаконяване разпоредба на чл. 184, ал. 2 ЗУТ е относима по отношение на предвиденото съоръжение за достъпна среда на хората с увреждания, което макар и обвързано с извършения незаконен строеж, не е предмет на акта за узаконяване. За него изрично е посочено, че инвестиционният проект подлежи на съгласуване и следва да се издаде разрешение за строеж или разрешение за поставяне. Като издаден при липса на предпоставките по § 127, ал. 2 ПЗР ЗУТ актът за узаконяване правилно е прогласен за нищожен от административния орган. Налице е особено съществено противоречие с материалния закон. Действително актът за узаконяване е приравнен по последици на разрешението за строеж и също се ползва със стабилитет след изтичане на сроковете за оспорването му. В случая АУ не е отменен служебно от началника на РДНСК - СЗР или по искане за заинтересовано лице по реда на чл. 156 във вр. с чл. 149, ал. 5 и § 127, ал. 10 ПЗР ЗУТ. Недопустимостта на строежа предвид частичното му изграждане в имот, публична общинска собственост представлява дотолкова тежко нарушение, че последиците на акта за узаконяване са правно нетърпими, поради което е налице основание за обявяването му за нищожен в производството по чл. 216 ЗУТ. Направеният в съдебния акт извод в обратен смисъл е в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Ето защо, като е отменил оспорената заповед на началника на РДНСК - СЗР съдът е постановил неправилно решение в тази част поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Същото подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което жалбите на Р. М. М. и община Тетевен против заповед № ДК-10-СЗР-7/14.04.2015 г. на началника на РДНСК - СЗР следва да се отхвърлят като неоснователни. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение