Решение № 12810 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6506/2009 г.

Решение № 12810 от 29.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6506/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба на директора на НАП и директора на ТД на НАП - гр. Пловдив за отмяна по чл. 239, т. 1 и чл. 246, ал. 1 АПК на влязло в сила решение № 180/14.07.2008 г., постановено по адм. дело № 2865/2006 г. по описа на Софийски градски съд, III "г" състав, с което по жалба на "Ружие" АД е отменен изричен отказ, обективиран в писмо № 30-02-56/18.06.2004 г. на директора на АДВ, както и са отменени като незаконосъобразни всички извършени изпълнителни действия, обективирани в нареждане за изпълнение, изх. № 69840/27.05.2004 г. на публичен изпълнител при АДВ - Пловдив, въз основа на което на 28.05.2004 г. от банкова сметка на дружеството-жалбоподател в ТБ "Биохим", клон - Пловдив е направен превод на сумата от 4 000 000 лв. по сметка на бюджета при РД - Пловдив към АДВ с всички произтичащи от това последици по възстановяване на неправилно наредените суми от банковата сметка на "Ружие" в цитираната банка. Молителят твърди, че по посоченото дело, чието решение иска да се допусне отмяната му като влязло в сила, държавата е била представлявана единствено от АДВ, който се явява не страна взискател, а изпълнител на публичните задължения - чл. 210 ДОПК. Освен това излага довод, че въпреки влязлото в сила съдебно решение АДВ не може да изпълни диспозитива му, а препраща изпълнението в НАП, като правоприемник на данъчната администрация и по-специално на ТД на НАП - гр. Пловдив. Според молителят всичко това води до извод, че АДВ и ТД на НАП в процесния случай са необходими другари, каквито са "Ружие" АД и "Месодобив и месопреработване Маноле" АД, но за разлика от последния, който е бил призован по делото, ТД на НАП не е участвал. Позовава се на ТР № 1/08.06.2001 г. Освен това молителят се позовава на дело № 178/2004 г., образувано по жалба на "Ружие" АД срещу решение № 107/02.02.2004 г. на директора на РДД - гр. Пловдив, с което е потвърдено постановление № 70-00-1547/13.11.2003 г. Това производство било прекратено, впоследствие отменено от ВАС и върнато на ПОС за произнасяне, който с протоколно определение от 15.06.2005 г. отново го прекратява поради оттегляне жалбата от процесуалния представител на дружеството. Въз основа на това молителят счита, че изпълнителните действия на АДВ са извършени на основание стабилен, влязъл в сила административен акт - постановлението от 13.11.2003 г. и е недопустимо чрез обжалване на изпълнителни действия да се обезсилва изпълнителния титул, който не само че е издаден от друг орган, но е и влязъл в сила. Иска отмяна по чл. 246, ал. 1 и чл. 239, т. 1 АПК на влязлото в сила решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд. В съдебно заседание молителят се представлява от юриск. Йовчев, който поддържа подадената молба за отмяна и е направил искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Юриск. Крумова и юриск. Янева също поддържат молбата за отмяна по съображенията, изложени в нея. Ответникът "Месодобив и месопреработване Маноле" АД - с. Маноле чрез адв. Светослава Хаджиева оспорва молбата за отмяна по подробни съображения, развити в представената писмена защита. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът "Ружие" АД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Румен Еленски счита, че не са налице сочените основания за отмяна и възражението, че НАП не е участвала е неоснователно. Върховният административен съд, I отделение счита, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 180/14.07.2008 г., постановено по адм. дело № 2865/2006 г. по описа на Софийски градски съд, III "г" състав е отменен изричен отказ, обективиран в писмо № 30-02-56/18.06.2004 г. на директора на АДВ. Със същото решение са отменени като незаконосъобразни всички извършени изпълнителни действия, обективирани в нареждане за изпълнение, изх. № 69840/27.05.2004 г. на публичен изпълнител при АДВ - Пловдив. Въз основа на това действие на 28.05.2004 г. от банкова сметка на дружеството-жалбоподател в ТБ "Биохим", клон - Пловдив е направен превод на сумата от 4 000 000 лв. по сметка на бюджета при РД - Пловдив към АДВ с всички произтичащи от това последици по възстановяване на неправилно наредените суми от банковата сметка на "Ружие" в ТБ "Биохим", клон - Пловдив. В производството по това дело страни са били: жалбоподател "Ружие" АД и ответник АДВ - София. Като заинтересована страна в процеса е конституиран и "Месодобив и месопреработване Маноле" АД - с. Маноле. Производството по делото е било с правно основание чл. 229, ал. 4 ДПК (отм.). Тази правна норма се намира в Глава двадесета от ДПК (отм.), озаглавена "Защита срещу принудително изпълнение". Следователно, производството пред СГС е касаело защита срещу принудително изпълнение, като съгласно чл. 228, ал. 1 ДПК (отм.) тази защита се осъществява чрез обжалване действията на органа по принудително изпълнение, като е посочено кой може да ги обжалва - това са длъжникът по изпълнението или от трето задължено лице пред директора на АДВ. При това обжалване ответник ще бъде съответно АДВ. По какъв начин се разглежда жалбата е регламентирано в чл. 229 ДПК (отм.), като директорът на АДВ се произнася с решение, а съгласно ал. 4 на същата правна норма в случаите, когато органът (директорът на АДВ) е спрял изпълнението, отменил е съответни действия на публичен изпълнител или е отхвърлил жалбата, то неговото решение подлежи на обжалване от длъжникът или от взискателя. В процесния случай е налице първоначално мълчалив отказ, последвал от изричен такъв на директора на АДВ, поради което "Ружие" АД е обжалвал решението пред СГС. При образуване на това производство на първо място съдът е следвало да прецени допустимостта на жалбата относно това кой може да обжалва решението по чл. 229, ал. 4 ДПК (отм.). Съгласно чл. 173, ал. 1, т. 2 ДПК (отм.) страна в изпълнителното производство е и публичният взискател, който в случая е ТД на НАП - гр. Пловдив, като се има предвид, че той е издателя на Постановление № 70-00-1547/13.11.2003 г. и с което за обезпечаване публичните вземания, които са установени с ДРА № 326/31.01.2002 г. на "Месодобив и месопреработване Манол" АД е наложен запор на трето лице "Ружие" АД върху банковата му сметка в ТБ "Биохим", клон- Пловдив. Запорирането е във връзка с дължимо вземане по ДДС при прехвърляне на апортна вноска и фактура № 365/29.03.2002 г., издадена от "Месодобив и месопреработване Манол" АД. Последният е извършил апорт в капитала на "Ружие" АД на стойност 40 000 000 лв. (8 000 000 лв. ДДС). Това означава, че няма пречка публичният взискател да бъде конституиран в производството като страна на основание чл. 181, ал. 1 и 2 ДПК (отм.), ако е знаел за разглеждане на делото. Аналогична на тази правна норма е и разпоредбата в сега действащия ДОПК - чл. 217. Оплакването на молителя е, че с неучастието в производството пред съда не са могли да оспорят договора за цесия, както и да представят редица съдебни актове, които са влезли в законна сила преди постановяване на решението на СГС от 14.07.2008 г. Освен това молителят твърди, че поради неучастието му като страна се е стигнало до постановяване на решенето на СГС, което е в противоречие с влезлите в сила съдебни актове. Молителят твърди още, че с недопускането на отмяна на влязлото в сила решение ще се способства за довършването на една данъчна измама. Основният въпрос, който в процесния случай трябва да се разреши е простира ли субективните предели на силата на присъдено нещо на решението от 14.07.2008 г. на СГС, чиято отмяна се иска и върху НАП. С това решение СГС, отменяйки извършените от публичния изпълнител при АДВ изпълнителни действия, се е произнесъл и относно законосъобразността на Постановление № 70-00-1547/13.11.2003 г., за което неправилно е приел, че не е влязло в сила. Това постановление от данните по делото се установява, че е било обжалвано пред Пловдивския окръжен съд, който поради липсата на правен интерес на "Ружие" АД е прекратил производството по делото. Определението на ПОС е обжалвано пред ВАС, I отделение и с определение по адм. дело № 144/2005 г. е отменено и делото върнато за разглеждане жалбата по същество. Впоследствие поради оттегляне на жалбата, производството по делото е прекратено, поради което следва извода, че Постановление № 70-00-1547/13.11.2003 г. е влязло в сила и има характер на изпълнителен титул за действията на публичния изпълнител. Оттук следва и изводът, че решението на СГС разпростира своето действие и върху третото неучастващо по делото лице - НАП чрез ТД на НАП - гр. Пловдив (молител в настоящото извънинстанционно производство) и то има неблагоприятни последици за него. Постановеното решение от СГС има конститутивно действие и затова обвързва и НАП, макар че последният не е бил страна по делото. Обвързващата сила на съдебното решение задължава НАП да зачете постановеното с него - отмяната на действията на публичния изпълнител, като последният е наредил превод на сума от 4 000 000 лв. от банковата с/ка на "Ружие" в полза на бюджета, т. е. със съдебното решение е разпоредено тази сума по сметката на "Ружие" да се възстанови на дружеството. Съгласно ТР № 1/2001 г. на Общото събрание на ВАС изрично се приема, че неконституирането на заинтересовано лице (физическо лице или юридическо лице) в съдебното производство по административно дело или неуведомяването на това лице за образуване на делото, за да може то да встъпи по него, представлява нарушение и неговата възможност да защити интересите е молба по чл. 233, ал. 2 ГПК (сега чл. 246, ал. 1 АПК). С оглед изложеното молбата на молителя на основание чл. 246, ал. 1 АПК се явява основателна и следва да бъде уважена, като се отмени влязлото в сила решение от 14.07.2008 г. по адм. дело № 2865/2007 г. на СГС и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав като се конституира като страна по делото и НАП чрез ТД на НАП - Пловдив. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,