Решение № 16055 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3470/2012 г.

Решение № 16055 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3470/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от кмета на Община Сатовча Арбен Мименов против решение № 1725 от 14.11.2011 г., постановено по адм. дело № 365/2011 г. от АС - Благоевград. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност вследствие нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалните правила, като се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Байрам Талипов - кмет на с. Годешево, не се представлява и не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна по подробно изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред АС - Благоевград е заповед № 334/30.08.2010 г., на кмета на Община Сатовча в частта, в която се определя размерът на месечната заплата на кмета на 400 лева, считано от 01.08.2010 г. Съдът е приел за установено, че заповедта на кмета на общината е недействителна, като издадена без компетентност, поради което е нищожна. Счетено е, че в ЗМСМА - чл. 21, ал. 1, т. 5, е заложено правото на ОбС да определя размерите на възнагражденията на кметовете и на администрацията в рамките на нормативната уредба. Съдът е приел, че в решението на ОбС на което се позовава административният орган, издал оспорения акт не е предвидена възможност да определя размера на възнаграждението на кметовете на кметствата. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е нищожна, като издадена от административен орган, при липса на компетентност за това. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА, законодателят е предоставил правомощия на общинския съвет да определя трудовите възнаграждения на кметовете в рамките на действащата нормативна уредба. В правомощията на общинския съвет е с изрично решение да определи размера на възнаграждението, като се съобрази с нормативно предвидения минимум и останалите нормативни изисквания на ЗМСМА. В конкретния случай с решението общинският съвет не е определил конкретния размер на заплатата на оспорващия като кмет на кметство Годешево, а такова правомощие не съществува за кмета на общината, както правилно е приел съдът. С решение № 257/2010 г. на общински съвет - Сатовча на кмета на община Сатовча е възложено да актуализира заплатите на служителите в общинската администрация, а не на кметовете на кметство. С цитираното решение общинският съвет е възложил на касатора да актуализира щатното разписание във връзка намалените средства за заплати, а именно намаляване на индивидуалните работни заплати на служителите чрез намаляване на работното време, ползване на неплатени отпуски или пряко намаляване на основните заплати чрез допълнителни споразумения и запазване на работното време с цел запазване на заетостта в рамките на предвидените норми, заложени в последните промени на Кодекса на труда, т. е. за кмета на община Сатовча не съществуват подобни правомощия по отношение на кметовете на кметства, поради което административният акт е издаден при липса на материална компетентност. Ето защо не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Неоснователен е доводът за недопустимост на решението с довод, че към момента на постановяването му 2.11.2011 г. жалбоподателят е изгубил качеството си на кмет на общината, тъй като това твърдение в касационната жалба не е подкрепено с доказателства с оглед преценка на правния интерес. Освен това този факт е ирелевантен към настоящия спор, защото валидността и допустимостта на административния акт се преценява към момента на издаването му. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение