Решение № 2529 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8622/2018 г.

Решение № 2529 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8622/2018 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Разград против решение № 41/30.05.2018 г., постановено по адм. д. № 45/2018 г. от Административен съд-Разград, с което е отменена негова заповед № Дсл-2/12.02.2018 г. Касаторът поддържа, че оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК като излага подробни съображения. Ответникът по касационната жалба – В. Деков, чрез процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Касационният ответник Деков заема длъжността главен експерт "спорт" в дирекция "Култура, спорт и туризъм" с ранг І младши в община Разград. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че с проведено оценяване на служителя за индивидуално изпълнение на длъжността за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. от контролиращия ръководител е определена оценка "Неприемливо изпълнение". Служителят възразява срещу годишната оценка на изпълнението на длъжността като изразява несъгласие с изводите на контролиращия ръководител, с мотив, че оценката не почива на конкретни факти и обстоятелства. Възраженията са подробни и аргументирани, подкрепени с доказателства, приети по делото, опровергаващи изводите на оценяващия ръководител. Във връзка с постъпилото възражение е дадено становище от кмета на общината, който съчетава в разглеждания казус двете качества-на оценяващ и на контролиращ ръководител на Деков, в което отново се изразява мнение за неприемливо изпълнение на длъжността от оценявания служител, като е посочено, че липсват основания за промяна на оценката. На 08.02.2018 г. кметът на община Разград потвърждава поставената оценка "Неприемливо изпълнение". Служителят е запознат с окончателната си годишна оценка срещу подпис на 09.02.2018 г. Със заповед № Дсл-2/13.02.2018 г. на кмета на община Разград е прекратено служебното правоотношение с В. Деков, поради получена най-ниска годишна оценка - "Неприемливо изпълнение" при оценяване на изпълнението на служителя за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. За да отмени обжалвания адмнистративен акт съдът приема от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми, които опорочават определената оценка на длъжността и водят до материална незаконосъобразност на акта. Така постановеното решение е правилно. Съдът установява правнорелевантните за съдебноадминистративния спор фактически обстоятелства и упражнява изискуемия се съдебен контрол предвиден в чл. 168 от АПК като излага подробни и задълбочени правни съображения относно оплакванията в жалбата. Основните възражения на касатора са свързани с преценката на съда за законосъобразността на извършеното на служителя оценяване и спазването на чл. 18, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за оценяване на изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), вр. с чл. 76, ал. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), както и, че изводите на първоинстанционния съд са в противоречие с представените доказателства по делото. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най - ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Значението, което провеждането на процедурата по оценяване има за законосъобразността на заповедта по чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. обуславя и анализа на процедурата по оценяване на служителя, който съдът извършва. Както обосновано сочи съдът в мотивите си получената в нарушение на административнопроизводствените правила оценка не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Касаторът твърди, че съдът неправилно тълкува разпоредбата на чл. 9 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), като счита, че доказателствата по делото установяват спазването от оценяващия орган на законовите изисквания за изготвяне и съгласуване на индивидуалния работен план. Настоящата инстанция намира за правилен и в съответствие с нормативната регламентация извода на административния съд относно недостатъците на работния план. Видно от формуляра за оценка в плана подробно са посочени целите за постигане в рамките на оценявания период както и изискванията-начините на обективиране на постигнатото, но няма заложени критерии за изпълнението, през призмата на които да бъде направена оценката на изпълнението на длъжността. На следващо място, неоснователно е касационното оплакване за нарушение на материалния закон поради приетото нарушение в провеждането на междинната среща. Настоящият състав на ВАС не споделя изводите на административния съд относно идентификация на длъжностното лице, което я провежда предвид изложеното по-горе и съобразено и от решаващия съд, че кметът на общината е оценяващ и контролиращ ръководител на В. Деков. Споделят се обаче съображенията в обжалваното решение относно формалното провеждане на срещата, независимо от отказа на служителя да подпише формуляра в тази част. Правилно и в съответствие с изискванията на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 съдът приема, че липсва преглед на изпълнението на длъжността до този момент и очертаване на конкретни въпроси и проблеми в изпълнението на индивидуалния работен план за остатъка от периода, което е в нарушение на цитираните норми. На последно място, неоснователно е възражението на касатора, че годишната оценка е в съответствие с изискванията на чл. 17 от НУРОИСДА. Видно от мотивите на контролиращия ръководител, дадени във формуляра за корекция на годишната оценка на изпълнение на длъжността, те не съдържат анализ и аргументирано опровергаване на доказателствата, представени от Деков с възражението си срещу оценката, заключават се единствено в отбелязване на неоснователността им и неизпълнение на цел 7 от работния план. Съдът извършва мотивиран и обоснован анализ на приложените по делото доказателства и постановява ясни мотиви за допуснатите нарушения на разпоредбите на чл. 13, чл. 15 и чл. 18 от ЗДСл. от страна на административния орган. Правилни са изводите на съда, че в административната преписка не се съдържат данни, от които да се установи кои от целите описани в индивидуалния план не са постигнати, респ. кои основни задължения дефинирани в длъжностната характеристика не са изпълнени. Формулярът съдържа изводи за неизпълнение на заложените в работния план цели без конкретизация на постигнатите цели; не са изведени фактите, които обосновават тази констатация; не са цитирани количествени или качествени критерии, за да се прецени степента на неизпълнение. Така осъщественият начин на оценяване не съответства на изискването на чл. 76, ал. 7 от ЗДСл., което е достатъчно основание да се приеме за правилен извода на съда за издаден административен акт при допуснати съществени нарушения на процедурата и на материалния закон. Вярно е, че коефициентът, респ. поставянето на оценка "неприемливо изпълнение" е правомощие на административния орган, упражнявано по целесъобразност и неподлежащо на съдебен контрол. Следва обаче да се направи ясното разграничение, че съдът изследва законосъобразността на предхождащата поставянето на оценката процедура в съответствие с разпоредбата на чл. 169 АПК. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, че получената годишна оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон в нарушение на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. от страна на органа по назначаване. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 510 (петстотин и десет) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, платими от община Разград. Воден от горното, ВАС, състав на пето отделение